Емпатията е система от умения, навици, нагласи за разбиране и

Емпатията е система от умения, привички, настройки за схващане и помагане на другите. Това е характерен тип интелигентно помагане, особено за зрелите хора, живеещи над равнището на Егото си. Емпатията не е просто да поставиш себе си в ситуацията на Другия, както постоянно се бърка. Да, това слагане е значимо и е път към човечността и емпатията, само че не я изчерпва. Ти и Другият можете да бъдете може да сте доста разнообразни. За теб обстановката, която го фрустрира, може да е лесна и даже приятна.

Тогава като поставиш себе си на неговото място, какво ще схванеш за неговите усеща, мисли, страхове? Най-малкото ще ги подцениш, отречеш, игнорираш. Ако ти изпитваш наслаждение да приказваш пред аудитория, а другият чак се сковава от това, каква емпатия ще му дадеш , като просто се поставяш на неговото място?

Въпреки всичките си общи неща, хората вътрешно си остават доста разнообразни – възприемат и усещат по доста друг метод едни и същи условия, тъй че мисленото слагане на себе си в непознатата обстановка може да докара до някакъв вид едностранчива съпричастност, само че не и до цялостно схващане на непознатото състояние и държание.

Същността на емпатията е в това да разбираш оптимално ясно, надълбоко и в детайли вътрешното и външното положение на Другия и от кое място и за какво произтичат неговите терзания, страхове, компликации или пък благополучие. Да опознаеш в дълбочина ситуацията му. Така ще схванеш неговата Различност и в случай че си кадърен  да я приемеш, тогава ти се отваря възможностт същински да му окажеш помощ. Понякога за тази помощ стига и това, че си го схванал – схванал си него, а не себе си в неговото състояние. Той ще го усети!

Ако сте сходни, близки като развиване и устременост на личностите ви, то разбирането ще бъде улеснено.  При доста разнообразни хора откъм полезности, убеждения и психическа просвета може даже да е невероятно постигането на такова съчувствено схващане от страна на по-незрелия.

Това схващане не става единствено посредством пасивно приемане на информацията. Нужно е интензивно слушане, което включва разбиране на другия както по вербалния канал, по този начин и по невербалния. Ограничаването единствено до единия рядко може да даде ясна визия. При несъгласие сред информацията, идваща от думите и тялото, нормално това, което се излъчва невербално, се приема за по-достоверно. То по-трудно може да бъде манипулирано, тъй че да не се забележи лъжата. Понякога човек просто не съумява да вербализира мислите и възприятията си, само че пък ги показва относително ясно посредством тялото си.

Разбира се, би трябвало да умееш да разчиташ тези невербални знаци и да забележиш по какъв начин Другия си служи с тялото нормално. И тук разликите при обособените хора са огромни, а също и културно обусловени.

Активното слушане включва поощряване на Другия да се показва свободно, ясно и самоуверено. То непрекъснато оказва помощ по едно и също време и на теб, и на Другия да достигнете до нужното за осъзнаване и изявление.

Емпатичният човек е постоянно на страната на здравето, растежа, развиването, обогатяването. Изобщо задачата му е позитивната смяна както в него, по този начин и в другите хора и света. Не можеш да помагаш на другите, в случай че постоянно се държиш със себе си като с отпадък. Така ще привличаш доста хора, които също ще се държат по този начин с теб и единствено ще страдаш. Освен това, хората, които ги е грижа за теб също ще страдат от това, че ти самият се самонаказваш и саморазрушаваш.

Друг елементарен метод за непрекъснато страдалчество е да угаждаш на всекиго за всичко. Това не е никакво положително. Доброто е това, което е потребно на душата, а не това, което служи на капризите на чудото Его. Доброто, на което се гради емпатията, е това, което е потребно за цялостното развиване на някого в дълготраен проект. Няма по какъв начин да правиш добрини, в случай че ти липсва мощ, храброст, интелигентно практично мислене, самообладание и други значими черти.

За емпатията се желае висока прочувствена просветеност – да разчиташ правилно личните и непознатите страсти, както и стратегически умения за тяхното потребление за положително. Не манипулиране, служещо на Его-потребностите, а самоуправление на себе си по този начин, че да даваш и взимаш най-хубавото, което прочувственото положение може да ти даде. По същия метод можеш да окажеш помощ на индивида да употребява неприятните си страсти, вместо да бързаш да го вадиш от тях. Всяка страст си има смисъл, логичност, изгода и капацитет за позитивна смяна. Именно достигането и потреблението на тези запаси за нещо положително разграничава прочувствено интелигентния от останалите.

Емпатията изисква хармоничното потребление на голям брой разнородни качества, умения, привички и превъзмогването на доста спънки. Това, което най-често генерира компликациите по пътя към емпатията, сме самите ние. По-точно една конструкция в нас – Егото.

Егото е като едно малко капризно дете. То няма здравомислещо сериозно и логическо мислене. То се стреми към елементарно и бързо облекчаване на всяко свое предпочитание, без да се интересува доста от последиците  – изключително от тези за другите. Това въобще не е негова грижа. Егото заобикаля всевъзможни компликации и напрежение. То няма силата да ги изтърпява, а просто реагира бурно и детско на тях. Егото държи всичко да се случва по неговия метод или по-добър, в случай че ли не – то се изживява като жертва на несправедливия и гнусен живот. Егото не се интересува от другите, а само от задоволяването на личните си потребности – надзор, власт, удоволствия. То няма засищане, продължава да желае от ден на ден и повече, до момента в който унищожи носителя си – индивида.

За да се почувства по-значимо, то се пробва да изкара другите по-низши, по-бедни, по-слаби от себе си. То непрекъснато се съпоставя с другите и страда, когато някой има освен това от него. То обича да се усеща неповторимо, превъзхождащо, всемогъщо. За да впечатли другите, може да разиграва всевъзможни функции и положения. Понякога може да употребява ресурсите на разсъдъка, с цел да усъвършенства своите манипулативни умения.

Както излиза наяве, голяма част от хората през днешния ден съществуват основно на равнище Его. Понякога го надскачат в разнообразни обстановки, само че като цяло гравитират към него и му служат . Това са робите на Егото . От тях не може да се чака същинска емпатия. Те могат единствено да я имитират, само че претекстовете им остават егоистични, а не помагане поради самото помагане и поради Другия. Егото просто употребява другите, то не желае да построява дълбоки и здравословни връзки с тях.

Егото участва у всеки човек и непрекъснато оказва своето въздействие. Този, който е решил да израства личностно/духовно, безспорно се среща непрекъснато с Его-импулсите си. Егото е жилест корен, не е толкоз елементарно да бъде подчинено. Затова и доста хора по всякакъв начин се съпротивляват, когато някой се пробва да им помогне да израснат. Егото умее да извлича вторични изгоди даже когато се намира в мъчно състояние. Например един болен се радва на повече внимание, грижи, глезене. Ако той е по-скоро зависещ на Егото си, може да саботира непознатата интервенция, която би го лишила от тези изгоди и да удължи и задълбочи заболяването си.

И тук е разликата сред зрелия човек и незадълбочено съществуващия – първият се стреми да надскача Егото си и да живее в естетика със себе си и света, до момента в който вторият се предава и живее най-много импулсивно и подвластно. Първият се приближава повече до свободата, силата, самостоятелността, до момента в който вторият единствено си мисли, че има тези неща.

Някои хора посредством воля, неизменност, еластичност, учене и непрекъснато самотрениране съумяват да реализират високи равнища, в които Егото им към този момент съвсем не се чува . Когато го усетят, те имат нужната мощ да му устоят и да работят интелигентно и зряло. За такива хора може да се каже, че са способни на оптимално ефикасна и чиста емпатия.

Който оказва помощ на драго сърце и чисти претекстове, знае, че постоянно му се връща добрината. Едно свършено положително – малко или доста – усъвършенства настроението, самоуважението, самочувствието, самооценката и здравословното положение. Но тези богатства идват, когато помагаш, тъй като обичаш да помагаш, тъй като искаш да помагаш, тъй като се радваш, когато помагаш. Биваш заплатен и удовлетворен от себе си, когато знаеш, че помагаш поради Другия, а не поради упованието, че нещо ще ти се върне. Има тънка разлика сред това просто да си наясно, че помагайки на Другия, помагаш и на себе си, и това – да помагаш на другите за да получаваш всякакви богатства. Тези богатства надушват самозванците и ги заобикалят.

Именно по тази причина не може да се каже, че съчувственият човек е лакомец. Той е човек на положителното. Иска го за себе си и за всички останали. При егоиста изцяло здравословното рядко съответствува с готовност му. Следователно рядко дава положително на самия себе си. А на другите – парадокс.

Емпатията е едно от нещата, които вършат индивида Човек. Който живее по нейните правила, може да е сигурен, че храни своята и непознатите души с положително. И несъмнено, всичко стартира от теб самия. Няма по какъв начин да разбираш добре другите, в случай че не разбираш себе си. Този бездънен, комплициран, загадъчен свят – вътрешният ни свят – за жалост, не се учи в учебно заведение. Трябва самичък да проявиш интерес към себе си, към своята същина, капацитет, благоприятни условия. Да опознаеш механизмите на личната си душeвност. Така ще можеш да разбираш по-лесно и непознатите, даже да знаеш, че ще са по-различни. Ако искаш единствено да променяш другите, без да работиш със себе си, то несъмнено нищо положително не те чака.

Всички умения, нужни за емпатията, можеш да прилагаш, тестваш върху себе си. Не просто можеш, а е належащо, в случай че искаш да живееш пълностоен живот. Така че, не забравяш да даваш емпатия и на себе си.

В този живот има единствено две политически партии – тази на его-робството и тази на емпатията. Ти от коя си?

Инфо: http://psiholozi.com