Чия е вината България да не е готова за еврото?
Емилия Милчева,
Вината ще е на политиците, в случай че България не успее да се причисли към еврозоната, откакто изпусна опцията за 1 януари 2025. Според конвергентните отчети на Европейската комисия (ЕК) и на Европейската централна банка (ЕЦБ) страната не e подготвена поради несъблюдение на един-единствен от четирите критерия - за инфлацията. Вратата остава отворена, когато е подготвена.
Проблемът с прането на пари
Наред с това обаче от ЕЦБ акцентират и казуса с слагането на България в „ сивия лист “ на световния контролен орган Financial Action Task Force (FATF) за пране на пари през октомври 2023 година. В отчета се насочва апел да бъдат ускорени напъните за осъществяване на проекта за деяние, признат от FATF, с цел да бъде извадена от листата. Българските институции са поели ангажимент да извършат избрани промени, свързани с противопоставяне на прането на пари, само че резултатът от тях ще бъде прегледан през есента на 2025 година, защото отчетите на FATF са на две години, обясниха специалисти за Дойче Веле.
По критерия за ценова непоклатимост средногодишната инфлация в България не би трябвало да надвишава с 1,5 процентни пункта равнището в трите страни в Европейски Съюз, където е била най-ниска за последните 12 месеца. През май 2024 година инфлацията в България е 5,1% - надалеч от референтната стойност от 3,3%, съгласно отчета на ЕЦБ. Служебният министър председател Главчев и финансовият министър Людмила Петкова още веднъж повториха, че България ще изиска изключителни конвергентни отчети от Европейска комисия и ЕЦБ в края на годината, когато се надяват да покрие критерия за инфлация, с цел да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 година. (Редовното държавно управление на ПП-ДБ възнамеряваше да направи същото.) И от Брюксел оповестиха, че България “може да изиска характерен отчет, с който да се оцени осъществяването на критериите за конвергенция - когато реши, че ги е изпълнила ”.
Единствен шефът на Българска народна банка Димитър Радев счита, че 2025 година остава като опция. Но - при изискване, че има проевропейско държавно управление с задоволително необятна поддръжка и небосвод за деяние, съобщи той в изявление за Българска телеграфна агенция.
Най-голямата спирачка
Всички положителни планове и политическа воля обаче могат да се разбият след ново поражение на договарянията за кабинет, а и ако едно бъдещо държавно управление не продължи с проевропейската политика и не усъвършенства фискалната дисциплинираност.
В политическия разказ за това кой, по какъв начин и какво държавно управление би могъл да образува след изборите на 9 юни, не прозвуча обединяване към двете стратегически цели за България - приемане в еврозоната и сухопътен Шенген.
Такава поръчка не бе произнесена нито от Бойко Борисов, по време на чието трето държавно управление България влезе във валутния механизъм ERM-II - така наречен “чакалня ”, нито от съпредседателя на Движение за права и свободи Делян Пеевски, не спиращ да манифестира своя ослепителен евроатлантизъм и глобен за корупция от Съединени американски щати и Англия. Коалицията ПП-ДБ, която остава в съпротива, също подмина тематиката за еврото. В предизборните акции на партиите, оповестили се за проевропейски, влизането в еврозоната беше несъмнено като очевидно и блестящо обръщение и тематика.
Поне трима съперници на еврото
А в този момент, при нескончаемите хипотези за вероятно държавно управление, вместо за фундамента - задачите и полезностите, които биха обединили политическите сили, се разисква постигането на математически болшинства. Поне три от показаните в 50-ото Народно събрание 7 обединения - “Възраждане ”, Българска социалистическа партия и “Величие ”, са съперници на еврото. Позицията на партията, декларирала първа подготвеност да получи третия мандат и да сформира държавно управление - “Има подобен народ ” (ИТН), е спорна. От една страна, Има Такъв Народ поддържа концепцията за еврозоната, само че упорства за детайлни разисквания и разбори преди окончателното решение, и гласоподава “за ” референдума за еврото дружно с проруските “Възраждане ” и Българска социалистическа партия.
Впрочем, като финансов министър и съпредседателят на “Продължаваме смяната ” Асен Василев също беше изразил сходно мнение за еврозоната. В изявление за “Дневник ” от юли 2021 година той съобщи, че “един постоянен кабинет, който ще ръководи в интервала сред в този момент и 2024 година би трябвало да организира необятен публичен спор, с цел да схванат хората това какво значи, с цел да препотвърдим избора си, че желаеме да влезем в еврозоната […] да няма терзания и обществото да вземе осведомено решение ”. Но като финансов министър в две постоянни държавни управления подобен спор нямаше, а при започване на юни т.г. заместник-министърът на финансите Методи Методиев регистрира на конгрес, че информационната тактика за еврото е в начална фаза, “но има лого, слоган, уебсайт “.
Четвърта година в “чакалня ”
България подаде документи за " чакалнята " на еврото през 2018 година, одобриха я през лятото на 2020 година, когато избухнаха и митингите против ГЕРБ, и към този момент четвърта година не съумява да извърши критериите. През това време страната по този начин и не излезе от политическата рецесия, довела до шести предварителни парламентарни избори. За съпоставяне Хърватия, призната в ЕRM-II през 2020 година дружно с България, престоя две години - и беше одобрена като член на еврозоната през юли 2022 година, а България върви по пътя на прибалтийските републики, които останаха най-дълго в механизма.
Резултатът от промяната на държавни управления, ръководещи по няколко месеца, е високи бюджетни разноски и бюджетни дефицити, приближаващи се до оптимално допустимия по критериите за еврозоната предел от 3%, едва осъществяване на финансовите разноски, влошена събираемост на налозите - изключително Данък добавена стойност. За проинфлационен напън - в случай че бъде изпълнен бюджетът за 2024 година, предизвести и задачата на МВФ през март тази година. От МВФ още тогава се усъмниха дали България ще извърши задачата за инфлацията поради направения от Асен Василев “експанзивен бюджет ” и предложиха да бъде понижен бюджетният недостиг с 1% от Брутният вътрешен продукт наред с промени за повишение на приходите. Същото предложи и шефът на Българска народна банка - “намаляване на фискалната агресия и ограничение на бюджетния недостиг през 2024 година с 1 на 100 ”, само че пропуща ролята на Българска народна банка в изстудяване на инфлацията с ограничения за ограничение на кредитирането.
Временно помирение поради еврото?
Към всичко това се прибавя и още несвършена работа - подготвяният близо две години Закон за еврото, чието публично разискване завърши в края на април, не съумя да влезе в 49-ия парламент. Но на съвещанието си през вчерашния ден служебното държавно управление утвърди законопроекта и ще го внесе за разглеждане в 50-ото Народно събрание.
Трите политически сили, съединени допреди месеци - ГЕРБ, Движение за права и свободи и ПП-ДБ, разполагат с нужните за приемането му гласове. За тази обща цел биха могли да сключат краткотрайно помирение. Дори и да не се сформира държавно управление, двете четения на плана не биха лишили повече от месец, с цел да бъдат утвърдени разпоредбите за превалутиране и закръгляване, обозначаването на цените на артикули и услуги, двойното обращение на двете валути и други.
Въпросът е еврото остава ли стратегическа цел.
Вината ще е на политиците, в случай че България не успее да се причисли към еврозоната, откакто изпусна опцията за 1 януари 2025. Според конвергентните отчети на Европейската комисия (ЕК) и на Европейската централна банка (ЕЦБ) страната не e подготвена поради несъблюдение на един-единствен от четирите критерия - за инфлацията. Вратата остава отворена, когато е подготвена.
Проблемът с прането на пари
Наред с това обаче от ЕЦБ акцентират и казуса с слагането на България в „ сивия лист “ на световния контролен орган Financial Action Task Force (FATF) за пране на пари през октомври 2023 година. В отчета се насочва апел да бъдат ускорени напъните за осъществяване на проекта за деяние, признат от FATF, с цел да бъде извадена от листата. Българските институции са поели ангажимент да извършат избрани промени, свързани с противопоставяне на прането на пари, само че резултатът от тях ще бъде прегледан през есента на 2025 година, защото отчетите на FATF са на две години, обясниха специалисти за Дойче Веле.
По критерия за ценова непоклатимост средногодишната инфлация в България не би трябвало да надвишава с 1,5 процентни пункта равнището в трите страни в Европейски Съюз, където е била най-ниска за последните 12 месеца. През май 2024 година инфлацията в България е 5,1% - надалеч от референтната стойност от 3,3%, съгласно отчета на ЕЦБ. Служебният министър председател Главчев и финансовият министър Людмила Петкова още веднъж повториха, че България ще изиска изключителни конвергентни отчети от Европейска комисия и ЕЦБ в края на годината, когато се надяват да покрие критерия за инфлация, с цел да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 година. (Редовното държавно управление на ПП-ДБ възнамеряваше да направи същото.) И от Брюксел оповестиха, че България “може да изиска характерен отчет, с който да се оцени осъществяването на критериите за конвергенция - когато реши, че ги е изпълнила ”.
Единствен шефът на Българска народна банка Димитър Радев счита, че 2025 година остава като опция. Но - при изискване, че има проевропейско държавно управление с задоволително необятна поддръжка и небосвод за деяние, съобщи той в изявление за Българска телеграфна агенция.
Най-голямата спирачка
Всички положителни планове и политическа воля обаче могат да се разбият след ново поражение на договарянията за кабинет, а и ако едно бъдещо държавно управление не продължи с проевропейската политика и не усъвършенства фискалната дисциплинираност.
В политическия разказ за това кой, по какъв начин и какво държавно управление би могъл да образува след изборите на 9 юни, не прозвуча обединяване към двете стратегически цели за България - приемане в еврозоната и сухопътен Шенген.
Такава поръчка не бе произнесена нито от Бойко Борисов, по време на чието трето държавно управление България влезе във валутния механизъм ERM-II - така наречен “чакалня ”, нито от съпредседателя на Движение за права и свободи Делян Пеевски, не спиращ да манифестира своя ослепителен евроатлантизъм и глобен за корупция от Съединени американски щати и Англия. Коалицията ПП-ДБ, която остава в съпротива, също подмина тематиката за еврото. В предизборните акции на партиите, оповестили се за проевропейски, влизането в еврозоната беше несъмнено като очевидно и блестящо обръщение и тематика.
Поне трима съперници на еврото
А в този момент, при нескончаемите хипотези за вероятно държавно управление, вместо за фундамента - задачите и полезностите, които биха обединили политическите сили, се разисква постигането на математически болшинства. Поне три от показаните в 50-ото Народно събрание 7 обединения - “Възраждане ”, Българска социалистическа партия и “Величие ”, са съперници на еврото. Позицията на партията, декларирала първа подготвеност да получи третия мандат и да сформира държавно управление - “Има подобен народ ” (ИТН), е спорна. От една страна, Има Такъв Народ поддържа концепцията за еврозоната, само че упорства за детайлни разисквания и разбори преди окончателното решение, и гласоподава “за ” референдума за еврото дружно с проруските “Възраждане ” и Българска социалистическа партия.
Впрочем, като финансов министър и съпредседателят на “Продължаваме смяната ” Асен Василев също беше изразил сходно мнение за еврозоната. В изявление за “Дневник ” от юли 2021 година той съобщи, че “един постоянен кабинет, който ще ръководи в интервала сред в този момент и 2024 година би трябвало да организира необятен публичен спор, с цел да схванат хората това какво значи, с цел да препотвърдим избора си, че желаеме да влезем в еврозоната […] да няма терзания и обществото да вземе осведомено решение ”. Но като финансов министър в две постоянни държавни управления подобен спор нямаше, а при започване на юни т.г. заместник-министърът на финансите Методи Методиев регистрира на конгрес, че информационната тактика за еврото е в начална фаза, “но има лого, слоган, уебсайт “.
Четвърта година в “чакалня ”
България подаде документи за " чакалнята " на еврото през 2018 година, одобриха я през лятото на 2020 година, когато избухнаха и митингите против ГЕРБ, и към този момент четвърта година не съумява да извърши критериите. През това време страната по този начин и не излезе от политическата рецесия, довела до шести предварителни парламентарни избори. За съпоставяне Хърватия, призната в ЕRM-II през 2020 година дружно с България, престоя две години - и беше одобрена като член на еврозоната през юли 2022 година, а България върви по пътя на прибалтийските републики, които останаха най-дълго в механизма.
Резултатът от промяната на държавни управления, ръководещи по няколко месеца, е високи бюджетни разноски и бюджетни дефицити, приближаващи се до оптимално допустимия по критериите за еврозоната предел от 3%, едва осъществяване на финансовите разноски, влошена събираемост на налозите - изключително Данък добавена стойност. За проинфлационен напън - в случай че бъде изпълнен бюджетът за 2024 година, предизвести и задачата на МВФ през март тази година. От МВФ още тогава се усъмниха дали България ще извърши задачата за инфлацията поради направения от Асен Василев “експанзивен бюджет ” и предложиха да бъде понижен бюджетният недостиг с 1% от Брутният вътрешен продукт наред с промени за повишение на приходите. Същото предложи и шефът на Българска народна банка - “намаляване на фискалната агресия и ограничение на бюджетния недостиг през 2024 година с 1 на 100 ”, само че пропуща ролята на Българска народна банка в изстудяване на инфлацията с ограничения за ограничение на кредитирането.
Временно помирение поради еврото?
Към всичко това се прибавя и още несвършена работа - подготвяният близо две години Закон за еврото, чието публично разискване завърши в края на април, не съумя да влезе в 49-ия парламент. Но на съвещанието си през вчерашния ден служебното държавно управление утвърди законопроекта и ще го внесе за разглеждане в 50-ото Народно събрание.
Трите политически сили, съединени допреди месеци - ГЕРБ, Движение за права и свободи и ПП-ДБ, разполагат с нужните за приемането му гласове. За тази обща цел биха могли да сключат краткотрайно помирение. Дори и да не се сформира държавно управление, двете четения на плана не биха лишили повече от месец, с цел да бъдат утвърдени разпоредбите за превалутиране и закръгляване, обозначаването на цените на артикули и услуги, двойното обращение на двете валути и други.
Въпросът е еврото остава ли стратегическа цел.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ