Ще свали ли темата за Северна Македония правителството на Петков?
Емилия Милчева,
Тази тематика потегли с летящ старт в първите два месеца на държавното управление на Кирил Петков, а в този момент е в задънена улица: повдигането на ветото на България за началото на договарянията за присъединението на Северна Македония в Европейски Съюз. Тема, която към този момент е на път да се трансформира в табу за ръководещата коалиция.
На всички оттук и оттатък Вардар е ясно, че до края на френското председателство на Съвета на Европейски Съюз - 30 юни - няма да се случи нищо значително. Тъй като не е маркиран прогрес по противоречивите тематики, няма да има и взаимно съвещание на българското и македонското държавни управления на 22 май в Скопие, както беше контрактувано. 20-ото съвещание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси сред България и Република Северна Македония е планувано за септември - по гледище на Скопие. Постигнатото до момента не е обнадеждаващо - нито като прогрес по тематиките, замръзнали до Охридската епископия, нито като темп на работа.
" Северна Македония може да събори държавното управление "
Анализатори, а към този момент и политици признават гласно, че ветото за Северна Македония може да смъкна властта. Призна го по БНР и депутатът от Българска социалистическа партия Петър Кънев, съгласно който тази тематика може да събори държавното управление, " в случай че то не се вслуша в настроенията на народа ". Несъмнено ръководещите са наясно с настроенията, тъй като въпросът потъва все по-надолу в дневния им ред и първичният възторг наподобява се е изпарил. Премиерът към този момент не приказва за " надграждане " и " нова сила " в връзките, а се пробва да помири алените линии и зелената светлина за Евросъюза. " Всички българи знаят, че Северна Македония би трябвало да е в Европейски Съюз и правата на българите там да бъдат предпазени. Няма да създадем нищо без Народното събрание, само че кой желае безпаричен комшия отвън Европейски Съюз ", съобщи по Нова телевизия Кирил Петков.
По македонската тематика в българското общество няма огромно разделяне - за разлика от отношението по отношение на войната в Украйна, където от една страна са симпатизиращите на Русия и режима на Путин, от друга - осъждащите ги. Мнозинството българи утвърждава ветото за Скопие и счита, че поддръжка би трябвало да бъде дадена едвам откакто югозападната съседка извърши изискванията в Договора за добросъседство. Тази неотстъпчивост установяваха голям брой социологически изследвания в последната година. И въпреки обстановката да не е като през 2020 година, когато България наложи ветото и над 80% от българите бяха за такава твърда позиция, в този момент данните демонстрират равнища от към 70%. А има и такива, които считат, че Северна Македония би трябвало да остане отвън Общността. Толкова мощна социална опозиция може да пречупи всяка политическа воля - без значение от многократни изказвания на водачи от " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и евродепутати, че българският народен интерес е Северна Македония да се причисли към Европейски Съюз.
В обединението, която без друго не се слави с екипен дух, политическа воля по отношение на ветото за Северна Македония не е налична. Българска социалистическа партия със зъби и нокти се държи за алената линия, както и " ИТН ". Председателят на Комисията по външна политика Димитър Гърдев (ИТН) даже разяснява по Българска национална телевизия, че " през последната година двустранните връзки сред България и РСМ вместо да се усъвършенстват, внезапно са се влошили ", а по гледище на службите при визитите си в РСМ външната министърка Теодора Генчовска била с защита.
В огласената неотдавна в Народното събрание декларация от " Демократична България ", тематиката Северна Македония липсва - макар че техни симпатизанти и гласоподаватели са измежду подкрепящите отпадането на ветото. Призовава се за " депутинизация " и се извеждат цели в разнообразни сфери, чиято реализация ще подсигурява поддръжката на Демократична България за ръководството. Но ветото на Северна Македония не е измежду тези цели.
В обединението са наясно, че македонският въпрос може да взриви против тях неодобрение, неведнъж по-голямо от това на превозвачи, работодатели, синдикати и " Възраждане ", взети дружно. Словесната еквилибристика тук няма да помогне, нито ще има поддръжка от опозицията, както стана при " военнотехническата помощ " за Украйна. А това би означавало неизбежно и твърдо рухване от власт.
Ще успее ли натискът от Европейски Съюз?
Спорно е до каква степен ще успее натискът на европейските институции за смяна на българската позиция. Към момента дългогодишната невъзможност продължава. От 1 юли Чехия поема ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Прага към този момент заявява, че Западните Балкани в подтекста на европейското разширение ще са един от целите ѝ. Нерешеният българо-македонски въпрос, който стопира и европейския път на Албания, е единствено един от проблемите в района, наред със разногласието сред Сърбия и Косово и напрежението в Черна гора.
На 7 април, когато дойде в България, с цел да връчи утвърждения План за възобновяване и резистентност, председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен подсети, че през 2020 Европейският съвет е заречен да стартира договаряния със Северна Македония и Албания. " Трябва да спазим обещанието си, знам, че имате силите да го извършите ", обърна се тя към премиера. Засега обаче това не се оказва по силите му. Но и българският проект за възобновяване и резистентност още не е утвърден от Съвета на Европейски Съюз, с цел да тръгне финансирането за близо 12 милиарда лв.. Очакваше се да стане при започване на май, само че положителната вест още я няма. Както е тръгнало, и през 2300 година София и Скопие все ще си спорят чии са цар Самуил и Гоце Делчев. Разликата е, че ще се ненавиждат още повече.
Тази тематика потегли с летящ старт в първите два месеца на държавното управление на Кирил Петков, а в този момент е в задънена улица: повдигането на ветото на България за началото на договарянията за присъединението на Северна Македония в Европейски Съюз. Тема, която към този момент е на път да се трансформира в табу за ръководещата коалиция.
На всички оттук и оттатък Вардар е ясно, че до края на френското председателство на Съвета на Европейски Съюз - 30 юни - няма да се случи нищо значително. Тъй като не е маркиран прогрес по противоречивите тематики, няма да има и взаимно съвещание на българското и македонското държавни управления на 22 май в Скопие, както беше контрактувано. 20-ото съвещание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси сред България и Република Северна Македония е планувано за септември - по гледище на Скопие. Постигнатото до момента не е обнадеждаващо - нито като прогрес по тематиките, замръзнали до Охридската епископия, нито като темп на работа.
" Северна Македония може да събори държавното управление "
Анализатори, а към този момент и политици признават гласно, че ветото за Северна Македония може да смъкна властта. Призна го по БНР и депутатът от Българска социалистическа партия Петър Кънев, съгласно който тази тематика може да събори държавното управление, " в случай че то не се вслуша в настроенията на народа ". Несъмнено ръководещите са наясно с настроенията, тъй като въпросът потъва все по-надолу в дневния им ред и първичният възторг наподобява се е изпарил. Премиерът към този момент не приказва за " надграждане " и " нова сила " в връзките, а се пробва да помири алените линии и зелената светлина за Евросъюза. " Всички българи знаят, че Северна Македония би трябвало да е в Европейски Съюз и правата на българите там да бъдат предпазени. Няма да създадем нищо без Народното събрание, само че кой желае безпаричен комшия отвън Европейски Съюз ", съобщи по Нова телевизия Кирил Петков.
По македонската тематика в българското общество няма огромно разделяне - за разлика от отношението по отношение на войната в Украйна, където от една страна са симпатизиращите на Русия и режима на Путин, от друга - осъждащите ги. Мнозинството българи утвърждава ветото за Скопие и счита, че поддръжка би трябвало да бъде дадена едвам откакто югозападната съседка извърши изискванията в Договора за добросъседство. Тази неотстъпчивост установяваха голям брой социологически изследвания в последната година. И въпреки обстановката да не е като през 2020 година, когато България наложи ветото и над 80% от българите бяха за такава твърда позиция, в този момент данните демонстрират равнища от към 70%. А има и такива, които считат, че Северна Македония би трябвало да остане отвън Общността. Толкова мощна социална опозиция може да пречупи всяка политическа воля - без значение от многократни изказвания на водачи от " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и евродепутати, че българският народен интерес е Северна Македония да се причисли към Европейски Съюз.
В обединението, която без друго не се слави с екипен дух, политическа воля по отношение на ветото за Северна Македония не е налична. Българска социалистическа партия със зъби и нокти се държи за алената линия, както и " ИТН ". Председателят на Комисията по външна политика Димитър Гърдев (ИТН) даже разяснява по Българска национална телевизия, че " през последната година двустранните връзки сред България и РСМ вместо да се усъвършенстват, внезапно са се влошили ", а по гледище на службите при визитите си в РСМ външната министърка Теодора Генчовска била с защита.
В огласената неотдавна в Народното събрание декларация от " Демократична България ", тематиката Северна Македония липсва - макар че техни симпатизанти и гласоподаватели са измежду подкрепящите отпадането на ветото. Призовава се за " депутинизация " и се извеждат цели в разнообразни сфери, чиято реализация ще подсигурява поддръжката на Демократична България за ръководството. Но ветото на Северна Македония не е измежду тези цели.
В обединението са наясно, че македонският въпрос може да взриви против тях неодобрение, неведнъж по-голямо от това на превозвачи, работодатели, синдикати и " Възраждане ", взети дружно. Словесната еквилибристика тук няма да помогне, нито ще има поддръжка от опозицията, както стана при " военнотехническата помощ " за Украйна. А това би означавало неизбежно и твърдо рухване от власт.
Ще успее ли натискът от Европейски Съюз?
Спорно е до каква степен ще успее натискът на европейските институции за смяна на българската позиция. Към момента дългогодишната невъзможност продължава. От 1 юли Чехия поема ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Прага към този момент заявява, че Западните Балкани в подтекста на европейското разширение ще са един от целите ѝ. Нерешеният българо-македонски въпрос, който стопира и европейския път на Албания, е единствено един от проблемите в района, наред със разногласието сред Сърбия и Косово и напрежението в Черна гора.
На 7 април, когато дойде в България, с цел да връчи утвърждения План за възобновяване и резистентност, председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен подсети, че през 2020 Европейският съвет е заречен да стартира договаряния със Северна Македония и Албания. " Трябва да спазим обещанието си, знам, че имате силите да го извършите ", обърна се тя към премиера. Засега обаче това не се оказва по силите му. Но и българският проект за възобновяване и резистентност още не е утвърден от Съвета на Европейски Съюз, с цел да тръгне финансирането за близо 12 милиарда лв.. Очакваше се да стане при започване на май, само че положителната вест още я няма. Както е тръгнало, и през 2300 година София и Скопие все ще си спорят чии са цар Самуил и Гоце Делчев. Разликата е, че ще се ненавиждат още повече.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ