Емили Елизабет Дикинсън (10 декември 1830 г.- 15 май 1886

Емили Елизабет Дикинсън (10 декември 1830 г.- 15 май 1886 г.) е американска поетеса. Тя е създател на към 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина. Даже и това, което разгласява, е подложено на сериозна редакторска преправка, с цел да се приведат стиховете й в сходство с поетическите правила на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и основни букви. Голяма част съдържат претекста на гибелта и безсмъртието, от който са проникнати писмата на поетесата към приятелите й.Въпреки че множеството от нейните познати знаят, че Дикинсън написа стихове, мащабите на творчеството й стават известни едвам след нейната гибел, през 1886 година по-малката й сестра Лавиния открива непубликуваните творби. 
Да си спомним през днешния ден за Дикинсън с три от нейните най-популярни стихотворения в превод на Леда Милева, издържали инспекцията на времето. 
***Да се направи прерия, е нужна пчела и детелина,пчела и детелинаи една фантазия огромна.Дори фантазията единствено стига,ако пчели и детелина няма.

***За хубостта аз умрях —след мойто Погребениечовек за Истина умрялположиха до мене. — Защо изгасна? — промълви.Признах: — За Красотата.— Аз пък за Истината, все едноче с теб сме родни Братя. Говорихме в гробовен мраккато положителни родственици —но устните ни мъх покрии имената заличи ни.

***Ако съумея да спася едно сърце ранено,аз ненапразно съм живяла,един живот даря ли с облекчение,над топлите му рани студ разляла,или в случай че оказа помощ да се прибере в гнездотоедничка птица премаляла,аз ненапразно съм живяла.