Спортни хроники: Френските журналисти „съжаляват“ Затопек
Емил Затопек сигурно е особено име за леката атлетика, както и за Чехословакия, Чехия и настрана – Словакия. Той е гений, който най-вероятно няма да се повтори, само че и един от най-големите съперници на социалистическия и комунистическия режим. Преди да изпадне в тотална недружелюбност и да бъде разжалван до степен, в която ще тича след боклукчийски камион, след присъединяване му в „ Пражката пролет “, където стачкува дружно с доста други поданици на града, партията и режимът ще се опитат да го унищожат по всеки вероятен метод.
Това няма да се случи, само че до момента в който е послушникът на стадиона и любим на партията, печатът не стопира да основава забавни истории. Трябва да приемем, че след рухването на Желязната завеса точно спортът ще бъде един от най-разумните способи за измерването на качеството на живот. И до момента в който Затопек още не е изпаднал в заточение и недружелюбност от страна на ръководещите, дано обърнем внимание на публикация от издание „ Народен спорт “ със заглавие „ Френски публицисти „ съжаляват “ Затопек “. Тогавашният вестник се стреми да покаже обстановката и живота на руските републики в един малко по-различен облик:
„ Прага. Неотдавна капитан Емил Затопек си възвърна международния връх на 10 хиляди метра. Това бе посрещнато с нескривана наслада от спортния щемпел във всички страни с национална народна власт, а в Съюз на съветските социалистически републики достижението на Затопек също по този начин бе маркирано като в действителност чудесно и заслужаващо изключително внимание. По същото време обаче, „ спортните публицисти “ на Запад и изключително във Франция, използуваха подобрението на международния връх, с цел да изсипят купчина воня и неистини във връзка с страните с национална народна власт и особено против Чехословашко. Тъй като и най-глупавият състезателен публицист знае, че е несвоевременно да се написа срещу един човек, който в действителност е за времето си атлетически феномен.
Господа „ Спортни публицисти “ възприеха особена тактичност. Те просто съжаляват Затопек. Съжаляват го за това, че той не е живеел във Франция или Америка, а в някакво си Чехословашко.
„ Ако Затопек живееше във Франция или Америка – пишат те – той щеше за няколко години да завоюва толкоз пари, че след това цялостен живот да живее умерено и щастливо, без да бъде принуждаван да бяга, да бъде принуждаван да се подчинява на непрекъснатия надзор, който му се упражнява в този момент от чехословашките експерти и неговите началници. “
Не е належащо да се отива доста надалеч, с цел да се разбере какъв брой доста престореност и какъв брой доста завист се крие в тези „ доброжелателни слова “. Достатъчно е единствено да се спомене за един в действителност свръхестествен спортист от последните 10 години, с цел да се разбере какъв брой истина има в словата на подкупените френски „ публицисти “.
Мнозина още помнят Джеси Оуенс – героят на олимпиадата през 1936 година – същият, който сложи два международни върха и завоюва три златни медала на игрите. Спомнят си също по този начин, че след Олимпиадата, Джеси Оуенс трябваше да премине в лагера на експертите. Огромната известност, с която се ползуваше този чернокож в Съединени американски щати му оказа помощ първоначално и той в действителност съумя да завоюва много пари от редица надпревари на закритите писти на щатите. Но, той, както и редица още други „ свободни “ хора в Съединени американски щати, не можеше да избегне участта на всички експерти.
Емил Затопек Успехът му като „ ефектен номер “, като „ изненада “ бърже заглъхна. Жадната за сензации американска аудитория скоро не помни кой беше Джеси Оуенс и тогава на уредниците се наложи да измислят нови забавни стратегии, в които Джеси Оуенс трябваше да взе участие. Тогава точно той трябваше да се надбягва с кучета, коне, а по-късно даже със особено направен дребен локомотив. От международния първенец не остана нищо. Скоро той се трансформира в презрян цирков актьор, с който разполагаха най-безсрамно алчните уредници и манежари. Когато всички вероятни способи за сензационни надпревари се изчерпаха, Джеси Оуенс беше хвърлен на улицата. А тъкмо по това време неговите пари, извоювани при започване на тази „ блестяща кариера “, почнаха да се свършват и той трябваше да се върне в негърския квартал Харлем и там, дружно с всички останали се бори за живот и за парче самун. Подобен случай, доста по прочут на французските спортни публицисти е и този с фамозния на времето врата на „ Вундер отбора “ – Хиден.
След края на блестящата си кариера в Австрия, той се опита да продължи триумфите си във Франция. Ангажиран от началото като вратар на „ Расинг “, той по-късно бе платен от различен отбор, по-късно от различен и така нататък дотогава до момента в който един ден се откри на улицата. Оттук до цялостното му морално проваляне не бе надалеч. И Хиден, прославеният по целия свят вратар на още по-прославения „ Вудерн отбор “ трябваше да стане непрекъснат обект на нравствената полиция във Франция, а най-после да бъде позорно изпъден оттова и запратен във „ втората си татковина “ – Западна Германия.
Джеси Оуенс Това са единствено два от десетките случаи, които могат да се наброят, само че те приказват задоволително ясно за това по какъв начин на Запад огромните спортни майстори си „ обезпечават бъдещето и щастието “. В страните с национални демокрации, както да вземем за пример в Чехословашко, такива спортни явления като Затопек не получават пари, не получават даже коли или къщи. Те обаче имат своето място в обществото, измежду трудещите се, измежду всички почтени хора. За тях спорта не е самоцел, въпреки и да усъвършенстват международни върхове, въпреки и да демонстрират изключителни и считани за неповторими качества.
Нещо повече, както Затопек, по този начин и доста други международно известни чехословашки спортисти, са отпред във всяко начинание на трудещата юноша. Те служат за образец на младежите, те чертаят новите пътища, по които би трябвало да се развива новият вид спортисти – спортистът от страните изграждащи социализма.
Това спортните публицисти във Франция не могат да схванат, а наподобява, че в никакъв случай не ще го схванат. “
Само за информация на читателите ще споделим, че Джеси Оуенс напуща олимпийския тим, тъй като желае да капитализира своята популярност. В своя живот ще бъде чиновник на компанията Форд, заемащ длъжността „ Личен помощник на шефа “. По-късно става шеф и работи до 1946 година Отваря своя ПР организация, а по-късно се мести в Чикаго. Наистина се състезава с коне, когато е част от „ Западната негърска бейзболна лига “.
Работи като състезателен промоутър, аниматор, дипломат на благосклонност, притежател на химическо почистване, работи в бензиностанция и най-после в действителност банкрутира. Посещава Филипините и преподава физическа просвета. Не можем да кажем, че е живял най-бляскавия живот в света, само че като човек без обучение, същият несъмнено се е справил повече от добре.
Руди Хиден Що се отнася до вратаря Хиден от Французко – най-вероятно става въпрос за Рудолф „ Руди “ Хиден, който има австрийски и френски корени. По време на спортната си кариера ще бъде капитан както на Австрия, по този начин и на Франция. В края на кариерата си играе в няколко италиански отбора, в това число и Палермо. Съдейки по обстоятелството, че е можел да бъде свободен трансфер и подписва по-сериозни контракти, несъмнено не е бил в мизерията и страданието на живота. По време на войната служи даже във Френската войска, което го трансформира в воин.
Що се отнася до Затопек, той е пропъден от Прага и живее надалеч от жена си и децата си след Пражката пролет. Работи в мина, работи като боклукчия и още доста други мизерни работи. След 5 години в заточение и дефинитивно осакатяване на неговата спортна кариера, същият е изпратен назад в града и работи като наблюдаващ на задграничната спортна медия. Изпратен е да стои в дребна стаичка на градския стадион, където да преглежда пресата.
Затопек не съумява да се заличи от партията, само че сигурно не съумява да начертае пътя на социалистическите спортисти, единствено да се изправи против режима, като по този метод да се трансформира в един от героите на опозицията.
