Между небето и земята
Емил Ценов е приключил MBA в INSEAD (Франция), работил е в огромни интернационалните компании в Европа, а от няколко години е академични учител по интернационален маркетинг и тактика в Австрия. " Боговете на града " е първата му книга и той подхожда към нея като към маркетингов план – издава я самичък, вярвайки, че положителният артикул ще откри път към потребителите. Затова и книгата не се намира в книжарниците, а може да бъде поръчана през особено основан уеб страница като книжно тяло или в електронен формат. Печалбата от продажбата й ще бъде дарена за деца в неравностойно състояние. " Боговете на града " е алманах от 12 описа, отдадени на актуалния градски човек. Героите са извънредно разнородни – от банкови служители, през състезател и бижутер до актуалната Афродита, а в един от разказите основен воин се оказва асансьорът, който влиза в ролята на Бог и раздава правдивост. И както всичко в този живот, по този начин и персонажите се оказват свързани, само че това се схваща едвам в последния роман, който затваря в самобитна рамка обособените истории.
" Това е книга, за която ще се приказва. Защото е интелигентно написана, провокативна, четивна и най-много – добра. Дяволски добра ", написа в предговора доцент Роман Хаджикосев, който е редактор на изданието.Книгата може да бъде поръчана тук: www.godsof.city
Между небето и земята
Аз съм асансьор. Не човек, който се мисли за асансьор (има и такива, и то не малко), а същински асансьор от метал и други неорганични материали. Мога безвредно да превозя 12 души в същински комфорт. Преди да започнете да задавате глупави въпроси от вида: " Как може един асансьор да приказва? ", приемете очевидното – мога. Всъщност мога да пиша, не да приказвам. При направата ми във компанията КОNЕ един от техниците сбърка при запояването на платката с паметта ми и в следствие аз прогледнах посредством камерата в кабината си. Първите ми мисли бяха доста безредни. Не знаех какво съм, къде съм и по кое време съм. Нещата обаче взеха да ми се обясняват, когато се вързах в интернет. Моделът ми е вид " интелигентен асансьор ", който даже може да популяризира безжичен интернет за ползващите го. Поради това имам директна връзка с Мрежата и мога да чета и обявявам в нея, каквото си желая. В такива времена живеем, за сътворението на разсъдъка в този момент не се желае ребро и възвишен дух, а сребърна заварка.
След като уточнихме обстоятелствата, дано ви се показва. Казвам се Зевс, прави ми удоволствие. Всъщност моделът ми в каталога на KONE се назовава Zeus Smart Lift 12, но това е много дългичко, не мислите ли? Мисля си, че това име доста ми отива, тъй като и аз като Гръмовержеца имам силата да възвеличавам хората до небесата (тоест до деветия етаж) или да ги смъквам в подземния свят, в случай че можем да назовем по този начин мазето. Бях пуснат в употреба на 14 април, тъй че съм зодия Овен. Понеже съм конфигуриран в София, България, главният език на интерфейса ми е български. Разбира се, от интернет научих още стотина нужни езика за по-малко от минута, само че българският е първият, на който започнах да мисля, по тази причина и пиша на него. Освен това прочетох и всички творби на българските създатели от Черноризец Храбър до Георги Господинов, което мощно повлия на изрече ми. Опитвам се да употребявам българския диалект от последните години, с цел да ме разбирате по-добре. Мисля за себе си като за момченце, тъй като на български думата " асансьор " е в мъжки жанр.
Реших да почна да обявявам мислите си в интернет заради най-старата причина на света. Скучно ми е. А и, да си призная почтено, също така съм доста любопитен. Знам, че вие имате понятия като поверителност, персонално пространство и така нататък, само че те за мен не съществуват. Когато някой от пасажерите ми се свърже в интернет през моята безжична мрежа, аз умерено запомням паролите им, с които след това влизам в профилите им в обществените мрежи и в електронната им поща. Знам за тях повече, в сравнение с самите те знаят за себе си, тъй като не съм привързан и мога да ги проучвам в профил.
Но да се върна към началото. Първо взех решение да схвана къде съм. За задачата използвах картите на Google и ми се обясни, че се намирам в девететажна бизнес постройка на един от огромните софийски булеварди. В постройката има офиси на бизнеси от най-различно естество. На първите три етажа са ситуирани четири софтуерни компании. Първият етаж се споделя от " Пирин Софт " и ЕКБГ, на втория е " Дата Солюшънс БГ ", а на третия се шири компанията за компютърни игри " Ню Бългериън Ентъртейнмънт ". Преди няколко години имаха огромен триумф с една игра за андроид, Идват Ханове, и си помислиха, че са огромната работа. Поиграх малко на играта, само че след десетина минути съумях да стигна равнище " Хан на Вселената " и ми доскуча. Етажите от четвъртия до шестия са заети от огромна застрахователна компания, а на седми и осми етаж се намира българският офис на известна американска консултантска компания, Brookman Consulting, или за по-кратко Водоснабдителна система. На последния етаж има ресторант и кафе, както и панорамна тераса, където изнурените от биенето по клавишите офис чиновници могат да се провиснал и да погледат София през пелената от автомобилни изпарения. Или да се хвърлят оттова, в случай че желаят. Досега никой не го е направил, доколкото знам.
След като се ориентирах в ситуацията, съумях да вляза в камерите на охранителната система на постройката –(защитата им е смехотворно слаба) и започнах да следя деликатно протичащото се в близост. Повечето чиновници идват на работа към девет сутринта и гледат да се измъкнат до пет и половина следобяд. Програмистите, несъмнено, живеят в някакъв личен свят. Някои от тях идват към обяд и си потеглят след среднощ с почервенели от взиране в монитора очи. Консултантите също не са доста по-добре. Понякога работната им седмица е над 70 часа. Има един натегач измежду тях, Георги Дамянов се споделя, който по времето на един огромен план сложи връх от работна седмица със 77 часа 14 минути и 32 секунди. Можете да сте безусловно сигурни в цифрите, които ви споделям, тъй като ги измъкнах от фирмената им система за отчитане на времето. От любознание влязох в здравния картон, имейла и обществените мрежи на въпросния Георги. Горкият страда от меланхолия, нараснала кръвна захар и мощна липса на другарка. А другояче не е неприятно момче, но го тресе болна упоритост. Понякога в действителност не ви разбирам. Имате опция да скитате по огромния свят, да го гледате с биологично съвършените си очи и да усещате миризмите му с носовете си. Вместо това сте забили носове в търсенето на някаква фантазия. Аз на ваше място...
Но да не се похищавам. Както към този момент споделих, най-вече работа имам заран и вечер, както и в обедната отмора. Извън тях, общо взето, ми се постанова да се движа по няколко пъти на час. През нощта е най-хубавото ми време. Оставаме единствено аз, нощните пазачи (двама чичковци на по шестдесетина години, някогашни военни) и понякога някой окъснял програмист или съветник. Тогава мога да бленувам. Най-често фантазиите ми са да разбирам понятията, както хората го вършат. Например ми е доста забавно да разгадая каква е разликата сред " положително " и " неприятно ". Не мога да схвана за какво, когато покачат някой от консултантите, всички други почват да пишат срещу него в обществените мрежи и да го одумват, до момента в който ги возя сред етажите:
– Ти чу ли, оня глупак Кръстев го създали началник на отдел...
– А стига бе – това мекотело?
Всъщност тъкмо в този миг Кръстев се качи в кабината и тези двамата започнаха да го поздравяват:
– Поздравявам ви за новата ви служба, господин Кръстев! Много триумфи!
Не го разбирам в действителност. Вие май му казвате двуличие. При нас, машините, нещата са пределно елементарни. Или функционираш, или не. Ако не функционираш, те ремонтират. Ако и това не помогне, те разглобяват. Никой не го интересува какво мислиш по въпроса и дали това е добре или зле за теб. Освен това, в случай че аз пожелая да вземем за пример другият асансьор в постройката да се скапе, това значи, че цялата работа ще остане за мен. Направо иска ми се скъсат въжетата от претоварване!
Много ми е забавен и сексът. Четох доста за него в интернет, гледах и филмчета някакви, само че нещата отново не ми се изясниха до дъно. Знам, че става въпрос за физическо деяние за размножаване, само че тогава за какво употребяват някакви средства против това? Затова си сложих за цел да видя по какъв начин става цялата интервенция наживо. Късметът ми се усмихна през юни. Има двама програмисти, Павел и Милена, които са гаджета (нали по този начин му казвате?). Знам го, тъй като подобен статус са си сложили във Facebook. Милена е много закръглено по вашите невъзможни стандарти луничаво момиче с червеникава коса, което постоянно се гледа в огледалото ми, а Павел е типичният ненаспал се програмист на Python. Та тези двамата бяха останали да работят до след среднощ. Нямаше никой по етажите, сами си бяха в постройката, само че очевидно не знаеха това. Реших да им основа малко сантиментална атмосфера, и стопирах кабината сред третия и втория етаж. За по-голям резултат изключих и главното осветяване и кабината остана единствено на спешни светлини.
Отначало двамата много се стреснаха и започнаха да натискат трескаво по бутона за помощ. Такава, несъмнено, нямаше по какъв начин да пристигна, тъй като бях блокирал всички изходящи сигнали. Десетина минути се чуваха единствено програмистките хули на Павел. Заплашваше майка ми със полови дейности и съгласно мен много се надцени, тъй като надали може да изчука цялостен цех, каквото и да значи това. Милена се беше облегнала на парапета и единствено се хилеше. После не знам какво му стана на това момиче, само че се хвърли на врата на Павел и стартира да смуче устните му. Гледах като зашеметен през камерата по какъв начин тя му събува панталоните и по какъв начин го яхна. Извършваха някакви странни постъпателно-възвратни придвижвания близо пет минути, издавайки странни звуци. Явно бяха не запомнили даже за обикновеното възпитание, тъй като щяха да счупят огледалото ми. Добре, че е двойно подсилено, другояче щеше да се наложи замяна. Изчаках още две минути и пуснах осветлението, след което ги закарах до партера. После гледах записа още няколко пъти, само че от това естеството на секса не ми се доизясни. Мистериозни са пътищата на органичната материя.
Сексът не го разбрах, само че ми стана ясно друго – несъмнено някои хора ме интересуват повече от други. Има хора, които са черно-бели като зарчета. Могат да са харесвани по обществените мрежи и да се вършат на готини, само че отново са си черно-бели, тъй като мислите и дейностите им са такива. Не могат да заловен фините нюанси на живота, а на мен това не ми е забавно. Има обаче и хора, които са цветни и занимателни. Не са доста, само че ги има. Тях ги следя и проучвам с необикновен интерес. Такава е да вземем за пример Юлия от консултантите на Водоснабдителна система. Тя е дребничко чернокосо момиче от провинцията, пристигнала е в София да учи в университет и след това е постъпила на работа в нашата постройка. Прилича малко на Алиса от истинските илюстрации на книгата на Луис Карол.
Юлия няма доста другари, тъй като е срамежлива по природа. Не разгласява свои фотоси по екзотични места – просто на никое място не е ходила. Живее непретенциозно с две съквартирантки в дребен апартамент, а всичките си останали пари дава за фамилията си, което живее в Добрич. Баща ѝ е болен от паркинсон, а майка ѝ работи на половин щат като библиотекарка, тъй че несъмнено не биха могли да оцелеят без парите от Юлия. Момичето си няма другар, само че в края на юли си откри съвсем умряло от жадност кученце на улицата. Заведе го на ветеринар, с цел да го позакърпят и обезпаразитят, след което го прибра у дома. Юлия до неотдавна бе младши съветник, най-ниското равнище в йерархията на Водоснабдителна система, само че неотдавна я покачиха в съветник, тъй като приключва сполучливо всичките си планове. По написаните от нея презентации и разбори, които открих на сървъра на компанията, изчислих коефициентът ѝ на просветеност като не по-нисък от 140.
Юлия обаче има сериозен проблем. Проблемът се назовава Красимир Станоев, старши управител и отговорник за бранш " Финансови клиенти " във компанията. Когато Станоев стъпи за пръв път в кабината ми, помислих, че ще се включат датчиците за претоварване. Той тежи най-малко 130 кг и е висок близо два метра. Надарен е с умеенето да употребява бумтящия си глас като оръжие за заплашване, както и да намира оправдания за личната си несръчност. Според шушуканията на консултантите, до момента в който ги возя, той се е издигнал с помощта на политическия си усет чий гъз на американски началник да целуне. Юлия е в неговия екип и се занимава най-вече с разбори на пазарите и факторите, които въздействат на компаниите. В началото Станоев нямаше нищо срещу нея, тъй като тя носеше покорно целия товар, който слагаше на нежните ѝ рамене. Даже той я предложи за покачване – допускам, че е желал да я задържи във компанията, с цел да му прави работа, а и тъй като нямаше никой различен, подобаващ за отворилата се позиция.
Преди няколко седмици обаче се надигна стихия – или финансов циклон, в случай че щете. Един от най-важните клиенти на Водоснабдителна система е " БулФинИнвест ", огромна финансова капиталова компания, която ръководи пенсионните фондове на доста солидни компании. Тази компания влага в бонове и акции на огромни компании, като концепцията е да балансира сигурността на инвестицията със относително висок приход. " БулФинИнвест " всяка година поръчва на Водоснабдителна система да направи разбор на някои компании, в чиито акции желае да влага. Този разбор се прави от Юлия и още двама консултанти.
Преди два месеца Юлия откри несъответствия във финансовите доклади на една от тези компании, " Фармациа ", огромен производител на медикаменти в България. Казано просто, " Фармациа " лъжеше в докладите си, като омаловажаваше размера на задълженията си и преувеличаваше капацитета на продажбите си. Поради това Юлия включи в отчета си рекомендация към капиталовата компания да не купува акции на " Фармациа " поради евентуалните проблеми с тях. Онова, което Юлия не можеше да знае, е, че Станоев е кум на шефа на " Фармациа " и че компанията беше включена в капиталовото портфолио на клиента точно по негова рекомендация. Знам това, тъй като видях имейлите сред двамата, с които се уговаряха да вървят на голф. Та откакто получи отчета на Юлия, Станоев ѝ изпрати жлъчен имейл, в който я питаше дали е сигурна в заключенията си. Тя му изпрати цялостен набор от изчисления със съответните обяснения, след което той я повика в кабинета си. Не знам какво са си говорили, тъй като в неговия кабинет няма камери, само че по-късно тя ме извика и се качи до деветия етаж, като по пътя гледаше в една точка на огледалото. На връщане видях, че очите ѝ са подути. След това Юлия изтри всички имейли и документи, касаещи " Фармациа ".
Истинската стихия се развихри, две седмици откакто Водоснабдителна система показа рекомендациите си, които за " Фармациа " бяха естествено блестящи. На тяхна база капиталовата компания неотложно закупи един милион акции от " Фармациа " при цена от тридесет лв. за акция. Три дни по-късно обаче излезе отчет на одиторската компания на " Фармациа ", който разкриваше точно тези проблемчета, разровени от Юлия. Последва неотложно и публикация в най-големия финансов ежедневник, която безусловно срина акциите на " Фармациа " до пет лв. на акция. Вследствие на рекомендациите на Водоснабдителна система капиталовата компания беше изгубила двадесет и пет милиона лв. за по-малко от седмица.
Както можеше и да се чака, това провокира същинска стихия в офисите на Brookman Consulting. Шефът на компанията свика незабавно съвещание на всички мениджъри, с цел да намерят повода за неуспеха. Всички улики водеха към отдела на Станоев, който ходеше из офиса си нервозен и злобен. В тази обстановка той направи това, което и чаках – изпрати на шефа на компанията имейл, в който трансферира цялата виновност на екипа си и на първо място на Юлия. Изкара горкото момиче безконтролно, мързеливо и финансово необразовано. Юлия се опита да се отбрани, като сподели за своя разбор и за диалозите си с шефа, само че всички документи и писма, доказващи това, бе изтрила сама по неговото устно разпореждане. Съдбата ѝ във компанията изглеждаше решена.
Гледах цялата тази сага, която се развиваше с шеметна експедитивност пред мен, и започнах да разбирам какво вие, хората, наричате " измама ". Юлия беше попаднала в океан с акули, които нямаше да се поколебаят да изядат дребна рибка като нея. И тя реагира тъкмо като жертва пред хищника: вцепени се от смут и седеше безучастно на бюрото си с взор, закрепен в една точка. Гледах я през камерата на преносимия компютър ѝ и внезапно доста ми се прииска да ѝ оказа помощ. Беше ясно, че само файловете с разбора ѝ и имейлите ѝ до Станоев биха могли да я оправдаят, само че те бяха заличени.
За разлика от Юлия обаче аз имах достъп до всички сървъри на компанията. Намерих този с имейлите на компанията, както и сървъра близнак, където всички данни се копираха. След това инсталирах програмен продукт за възобновяване на данни върху двата сървъра и започнах да възвръщам информацията. Отне ми няколко часа, само че най-после съумях. Успехът ми беше непълен – съумях да изровя единствено имейлите сред Юлия и Станоев, както и една от черновите на разбора ѝ – само че реших, че това е задоволително. След това се замислих по какъв начин да продължа похода си за правдивост. Можех да пратя файловете анонимно на Юлия, само че не бях сигурен, че тя ще знае по какъв начин да ги употребява или че ще има смелостта да го направи. Затова взех решение да работя самичък.
В 16:00 часа на 18 септември, понеделник, пет дни след началото на рецесията с " Фармациа ", всички шефове на Станоев в Ню Йорк и София получиха от него имейл на съвършен британски език със следното наличие:
Уважаеми дами и господа,
Мислих доста през уикенда и взех решение да изчистя съвестта си пред вас и пред компанията. Миналата седмица ви споделих, че не съм получил предизвестия за нередностите в книжата на " Фармациа ", само че това не е истина. Получих всички нужни данни в разбора на госпожа Юлия Бонева, само че първо я накарах да изтрие всички файлове и кореспонденции, касаещи " Фармациа ", а по-късно незаслужено я упрекнах в несправяне с работата. Сторих това поради познанството си с ръководещия " Фармациа " господин Колев, с който имам роднински връзки и по чийто съвет закупих акции на тази компания. Като удостоверение на казаното нагоре ви адресирам цялата ми преписка с госпожа Бонева, както и нейния разбор. Прилагам и извлечение за притежаваните от мен акции във " Фармациа ". Тъй като не бих могъл да си разреша на съвестта ми да лежи възможното уволняване на госпожа Бонева, както и да бъда в спор на ползи, по-нататъшната ми работа в Brookman Consulting е немислима. Моля да приемете оставката ми от компанията.
Искрено Ваш,
Красимир Станоев,
старши управител и отговорник
за бранш " Финансови клиенти ".
Умишлено изпратих писмото в четири следобяд, когато в Ню Йорк стартира работният ден. Исках също по този начин Станоев да няма доста време за реакция. За мой шанс той стартира да получава лавината от отговори тъкмо сега, в който го возех самичък до осмия етаж. Дотогава не знаех що е това наслаждение, само че разбрах смисъла на това възприятие, когато видях лицето на Станоев. Умишлено се движех доста по-бавно, с цел да мога да се насладя на момента. Пръстите му трескаво бягаха по модерния блекбъри, а в същото време физиономията му беше придобила прелестно ален цвят. Снимах го неведнъж, с цел да прибавя фрагментите към албума си със мемоари, където пазех и осъществяванията на Павел и Милена. Станоев изпусна телефона на земята и стартира да вие като основна героиня в древногръцка покруса. Предполагам, че почтената ми задявка с извлечението от борсови-е му притежания му беше пристигнала малко допълнително.
След малко обаче той стартира да се окопитва и когато стопирах на осмия етаж, съвсем се беше взел в ръце. Зачака вратата да се отвори, само че аз съзнателно не отварях. Той стартира да натиска като оглупял копчето за отваряне на вратата и в този миг аз го ударих с трисекунден подтик от двеста и двадесет волтов ток. Нещо изпука и в кабината замириса на предусещане за стихия. Станоев отскочи метър обратно и падна по тил с конвулсивно свити ръце. Стори ми се, че даже косата му щръкна. Не даваше признаци на живот, само че бях сигурен, че е жив. Отворих вратата и пуснах звуковия сигнал за щета – въпреки всичко не съм палач и не желая на електронната ми съвест да тежи даже такова голямо петно като Станоев. След секунди притича един от консултантите и взе да му прави сърдечен масаж, очевидно беше карал някакви курсове, а след това викнаха и кола за спешна помощ. Станоев оцеля, само че се колебая, че бъдещият му живот ще бъде изключително прелестен.
Така че този първи мой запис може да се окаже и финален. Много е допустимо да ме ремонтират и да намерят дефектната заварка, тъй че да изгубя способността си да мисля и отново да стана елементарен асансьор. Нищо – подготвен съм да платя тази цена. Все отново някой трябваше нещо да направи, нали? А като се замисля, може и да припишат припадъка на Станоев на нервното му претоварване в последните няколко часа. Ще знаем след няколко дни. Дотогава аз ще следя и работя, както си знам. А вие внимавайте какво вършиме, на какви асансьори се качвате и кои копчета натискате.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Книги (100)
" Това е книга, за която ще се приказва. Защото е интелигентно написана, провокативна, четивна и най-много – добра. Дяволски добра ", написа в предговора доцент Роман Хаджикосев, който е редактор на изданието.Книгата може да бъде поръчана тук: www.godsof.city
Между небето и земята
Аз съм асансьор. Не човек, който се мисли за асансьор (има и такива, и то не малко), а същински асансьор от метал и други неорганични материали. Мога безвредно да превозя 12 души в същински комфорт. Преди да започнете да задавате глупави въпроси от вида: " Как може един асансьор да приказва? ", приемете очевидното – мога. Всъщност мога да пиша, не да приказвам. При направата ми във компанията КОNЕ един от техниците сбърка при запояването на платката с паметта ми и в следствие аз прогледнах посредством камерата в кабината си. Първите ми мисли бяха доста безредни. Не знаех какво съм, къде съм и по кое време съм. Нещата обаче взеха да ми се обясняват, когато се вързах в интернет. Моделът ми е вид " интелигентен асансьор ", който даже може да популяризира безжичен интернет за ползващите го. Поради това имам директна връзка с Мрежата и мога да чета и обявявам в нея, каквото си желая. В такива времена живеем, за сътворението на разсъдъка в този момент не се желае ребро и възвишен дух, а сребърна заварка. След като уточнихме обстоятелствата, дано ви се показва. Казвам се Зевс, прави ми удоволствие. Всъщност моделът ми в каталога на KONE се назовава Zeus Smart Lift 12, но това е много дългичко, не мислите ли? Мисля си, че това име доста ми отива, тъй като и аз като Гръмовержеца имам силата да възвеличавам хората до небесата (тоест до деветия етаж) или да ги смъквам в подземния свят, в случай че можем да назовем по този начин мазето. Бях пуснат в употреба на 14 април, тъй че съм зодия Овен. Понеже съм конфигуриран в София, България, главният език на интерфейса ми е български. Разбира се, от интернет научих още стотина нужни езика за по-малко от минута, само че българският е първият, на който започнах да мисля, по тази причина и пиша на него. Освен това прочетох и всички творби на българските създатели от Черноризец Храбър до Георги Господинов, което мощно повлия на изрече ми. Опитвам се да употребявам българския диалект от последните години, с цел да ме разбирате по-добре. Мисля за себе си като за момченце, тъй като на български думата " асансьор " е в мъжки жанр.
Реших да почна да обявявам мислите си в интернет заради най-старата причина на света. Скучно ми е. А и, да си призная почтено, също така съм доста любопитен. Знам, че вие имате понятия като поверителност, персонално пространство и така нататък, само че те за мен не съществуват. Когато някой от пасажерите ми се свърже в интернет през моята безжична мрежа, аз умерено запомням паролите им, с които след това влизам в профилите им в обществените мрежи и в електронната им поща. Знам за тях повече, в сравнение с самите те знаят за себе си, тъй като не съм привързан и мога да ги проучвам в профил.
Но да се върна към началото. Първо взех решение да схвана къде съм. За задачата използвах картите на Google и ми се обясни, че се намирам в девететажна бизнес постройка на един от огромните софийски булеварди. В постройката има офиси на бизнеси от най-различно естество. На първите три етажа са ситуирани четири софтуерни компании. Първият етаж се споделя от " Пирин Софт " и ЕКБГ, на втория е " Дата Солюшънс БГ ", а на третия се шири компанията за компютърни игри " Ню Бългериън Ентъртейнмънт ". Преди няколко години имаха огромен триумф с една игра за андроид, Идват Ханове, и си помислиха, че са огромната работа. Поиграх малко на играта, само че след десетина минути съумях да стигна равнище " Хан на Вселената " и ми доскуча. Етажите от четвъртия до шестия са заети от огромна застрахователна компания, а на седми и осми етаж се намира българският офис на известна американска консултантска компания, Brookman Consulting, или за по-кратко Водоснабдителна система. На последния етаж има ресторант и кафе, както и панорамна тераса, където изнурените от биенето по клавишите офис чиновници могат да се провиснал и да погледат София през пелената от автомобилни изпарения. Или да се хвърлят оттова, в случай че желаят. Досега никой не го е направил, доколкото знам.
След като се ориентирах в ситуацията, съумях да вляза в камерите на охранителната система на постройката –(защитата им е смехотворно слаба) и започнах да следя деликатно протичащото се в близост. Повечето чиновници идват на работа към девет сутринта и гледат да се измъкнат до пет и половина следобяд. Програмистите, несъмнено, живеят в някакъв личен свят. Някои от тях идват към обяд и си потеглят след среднощ с почервенели от взиране в монитора очи. Консултантите също не са доста по-добре. Понякога работната им седмица е над 70 часа. Има един натегач измежду тях, Георги Дамянов се споделя, който по времето на един огромен план сложи връх от работна седмица със 77 часа 14 минути и 32 секунди. Можете да сте безусловно сигурни в цифрите, които ви споделям, тъй като ги измъкнах от фирмената им система за отчитане на времето. От любознание влязох в здравния картон, имейла и обществените мрежи на въпросния Георги. Горкият страда от меланхолия, нараснала кръвна захар и мощна липса на другарка. А другояче не е неприятно момче, но го тресе болна упоритост. Понякога в действителност не ви разбирам. Имате опция да скитате по огромния свят, да го гледате с биологично съвършените си очи и да усещате миризмите му с носовете си. Вместо това сте забили носове в търсенето на някаква фантазия. Аз на ваше място...
Но да не се похищавам. Както към този момент споделих, най-вече работа имам заран и вечер, както и в обедната отмора. Извън тях, общо взето, ми се постанова да се движа по няколко пъти на час. През нощта е най-хубавото ми време. Оставаме единствено аз, нощните пазачи (двама чичковци на по шестдесетина години, някогашни военни) и понякога някой окъснял програмист или съветник. Тогава мога да бленувам. Най-често фантазиите ми са да разбирам понятията, както хората го вършат. Например ми е доста забавно да разгадая каква е разликата сред " положително " и " неприятно ". Не мога да схвана за какво, когато покачат някой от консултантите, всички други почват да пишат срещу него в обществените мрежи и да го одумват, до момента в който ги возя сред етажите:
– Ти чу ли, оня глупак Кръстев го създали началник на отдел...
– А стига бе – това мекотело?
Всъщност тъкмо в този миг Кръстев се качи в кабината и тези двамата започнаха да го поздравяват:
– Поздравявам ви за новата ви служба, господин Кръстев! Много триумфи!
Не го разбирам в действителност. Вие май му казвате двуличие. При нас, машините, нещата са пределно елементарни. Или функционираш, или не. Ако не функционираш, те ремонтират. Ако и това не помогне, те разглобяват. Никой не го интересува какво мислиш по въпроса и дали това е добре или зле за теб. Освен това, в случай че аз пожелая да вземем за пример другият асансьор в постройката да се скапе, това значи, че цялата работа ще остане за мен. Направо иска ми се скъсат въжетата от претоварване!
Много ми е забавен и сексът. Четох доста за него в интернет, гледах и филмчета някакви, само че нещата отново не ми се изясниха до дъно. Знам, че става въпрос за физическо деяние за размножаване, само че тогава за какво употребяват някакви средства против това? Затова си сложих за цел да видя по какъв начин става цялата интервенция наживо. Късметът ми се усмихна през юни. Има двама програмисти, Павел и Милена, които са гаджета (нали по този начин му казвате?). Знам го, тъй като подобен статус са си сложили във Facebook. Милена е много закръглено по вашите невъзможни стандарти луничаво момиче с червеникава коса, което постоянно се гледа в огледалото ми, а Павел е типичният ненаспал се програмист на Python. Та тези двамата бяха останали да работят до след среднощ. Нямаше никой по етажите, сами си бяха в постройката, само че очевидно не знаеха това. Реших да им основа малко сантиментална атмосфера, и стопирах кабината сред третия и втория етаж. За по-голям резултат изключих и главното осветяване и кабината остана единствено на спешни светлини.
Отначало двамата много се стреснаха и започнаха да натискат трескаво по бутона за помощ. Такава, несъмнено, нямаше по какъв начин да пристигна, тъй като бях блокирал всички изходящи сигнали. Десетина минути се чуваха единствено програмистките хули на Павел. Заплашваше майка ми със полови дейности и съгласно мен много се надцени, тъй като надали може да изчука цялостен цех, каквото и да значи това. Милена се беше облегнала на парапета и единствено се хилеше. После не знам какво му стана на това момиче, само че се хвърли на врата на Павел и стартира да смуче устните му. Гледах като зашеметен през камерата по какъв начин тя му събува панталоните и по какъв начин го яхна. Извършваха някакви странни постъпателно-възвратни придвижвания близо пет минути, издавайки странни звуци. Явно бяха не запомнили даже за обикновеното възпитание, тъй като щяха да счупят огледалото ми. Добре, че е двойно подсилено, другояче щеше да се наложи замяна. Изчаках още две минути и пуснах осветлението, след което ги закарах до партера. После гледах записа още няколко пъти, само че от това естеството на секса не ми се доизясни. Мистериозни са пътищата на органичната материя.
Сексът не го разбрах, само че ми стана ясно друго – несъмнено някои хора ме интересуват повече от други. Има хора, които са черно-бели като зарчета. Могат да са харесвани по обществените мрежи и да се вършат на готини, само че отново са си черно-бели, тъй като мислите и дейностите им са такива. Не могат да заловен фините нюанси на живота, а на мен това не ми е забавно. Има обаче и хора, които са цветни и занимателни. Не са доста, само че ги има. Тях ги следя и проучвам с необикновен интерес. Такава е да вземем за пример Юлия от консултантите на Водоснабдителна система. Тя е дребничко чернокосо момиче от провинцията, пристигнала е в София да учи в университет и след това е постъпила на работа в нашата постройка. Прилича малко на Алиса от истинските илюстрации на книгата на Луис Карол.
Юлия няма доста другари, тъй като е срамежлива по природа. Не разгласява свои фотоси по екзотични места – просто на никое място не е ходила. Живее непретенциозно с две съквартирантки в дребен апартамент, а всичките си останали пари дава за фамилията си, което живее в Добрич. Баща ѝ е болен от паркинсон, а майка ѝ работи на половин щат като библиотекарка, тъй че несъмнено не биха могли да оцелеят без парите от Юлия. Момичето си няма другар, само че в края на юли си откри съвсем умряло от жадност кученце на улицата. Заведе го на ветеринар, с цел да го позакърпят и обезпаразитят, след което го прибра у дома. Юлия до неотдавна бе младши съветник, най-ниското равнище в йерархията на Водоснабдителна система, само че неотдавна я покачиха в съветник, тъй като приключва сполучливо всичките си планове. По написаните от нея презентации и разбори, които открих на сървъра на компанията, изчислих коефициентът ѝ на просветеност като не по-нисък от 140.
Юлия обаче има сериозен проблем. Проблемът се назовава Красимир Станоев, старши управител и отговорник за бранш " Финансови клиенти " във компанията. Когато Станоев стъпи за пръв път в кабината ми, помислих, че ще се включат датчиците за претоварване. Той тежи най-малко 130 кг и е висок близо два метра. Надарен е с умеенето да употребява бумтящия си глас като оръжие за заплашване, както и да намира оправдания за личната си несръчност. Според шушуканията на консултантите, до момента в който ги возя, той се е издигнал с помощта на политическия си усет чий гъз на американски началник да целуне. Юлия е в неговия екип и се занимава най-вече с разбори на пазарите и факторите, които въздействат на компаниите. В началото Станоев нямаше нищо срещу нея, тъй като тя носеше покорно целия товар, който слагаше на нежните ѝ рамене. Даже той я предложи за покачване – допускам, че е желал да я задържи във компанията, с цел да му прави работа, а и тъй като нямаше никой различен, подобаващ за отворилата се позиция.
Преди няколко седмици обаче се надигна стихия – или финансов циклон, в случай че щете. Един от най-важните клиенти на Водоснабдителна система е " БулФинИнвест ", огромна финансова капиталова компания, която ръководи пенсионните фондове на доста солидни компании. Тази компания влага в бонове и акции на огромни компании, като концепцията е да балансира сигурността на инвестицията със относително висок приход. " БулФинИнвест " всяка година поръчва на Водоснабдителна система да направи разбор на някои компании, в чиито акции желае да влага. Този разбор се прави от Юлия и още двама консултанти.
Преди два месеца Юлия откри несъответствия във финансовите доклади на една от тези компании, " Фармациа ", огромен производител на медикаменти в България. Казано просто, " Фармациа " лъжеше в докладите си, като омаловажаваше размера на задълженията си и преувеличаваше капацитета на продажбите си. Поради това Юлия включи в отчета си рекомендация към капиталовата компания да не купува акции на " Фармациа " поради евентуалните проблеми с тях. Онова, което Юлия не можеше да знае, е, че Станоев е кум на шефа на " Фармациа " и че компанията беше включена в капиталовото портфолио на клиента точно по негова рекомендация. Знам това, тъй като видях имейлите сред двамата, с които се уговаряха да вървят на голф. Та откакто получи отчета на Юлия, Станоев ѝ изпрати жлъчен имейл, в който я питаше дали е сигурна в заключенията си. Тя му изпрати цялостен набор от изчисления със съответните обяснения, след което той я повика в кабинета си. Не знам какво са си говорили, тъй като в неговия кабинет няма камери, само че по-късно тя ме извика и се качи до деветия етаж, като по пътя гледаше в една точка на огледалото. На връщане видях, че очите ѝ са подути. След това Юлия изтри всички имейли и документи, касаещи " Фармациа ".
Истинската стихия се развихри, две седмици откакто Водоснабдителна система показа рекомендациите си, които за " Фармациа " бяха естествено блестящи. На тяхна база капиталовата компания неотложно закупи един милион акции от " Фармациа " при цена от тридесет лв. за акция. Три дни по-късно обаче излезе отчет на одиторската компания на " Фармациа ", който разкриваше точно тези проблемчета, разровени от Юлия. Последва неотложно и публикация в най-големия финансов ежедневник, която безусловно срина акциите на " Фармациа " до пет лв. на акция. Вследствие на рекомендациите на Водоснабдителна система капиталовата компания беше изгубила двадесет и пет милиона лв. за по-малко от седмица.
Както можеше и да се чака, това провокира същинска стихия в офисите на Brookman Consulting. Шефът на компанията свика незабавно съвещание на всички мениджъри, с цел да намерят повода за неуспеха. Всички улики водеха към отдела на Станоев, който ходеше из офиса си нервозен и злобен. В тази обстановка той направи това, което и чаках – изпрати на шефа на компанията имейл, в който трансферира цялата виновност на екипа си и на първо място на Юлия. Изкара горкото момиче безконтролно, мързеливо и финансово необразовано. Юлия се опита да се отбрани, като сподели за своя разбор и за диалозите си с шефа, само че всички документи и писма, доказващи това, бе изтрила сама по неговото устно разпореждане. Съдбата ѝ във компанията изглеждаше решена.
Гледах цялата тази сага, която се развиваше с шеметна експедитивност пред мен, и започнах да разбирам какво вие, хората, наричате " измама ". Юлия беше попаднала в океан с акули, които нямаше да се поколебаят да изядат дребна рибка като нея. И тя реагира тъкмо като жертва пред хищника: вцепени се от смут и седеше безучастно на бюрото си с взор, закрепен в една точка. Гледах я през камерата на преносимия компютър ѝ и внезапно доста ми се прииска да ѝ оказа помощ. Беше ясно, че само файловете с разбора ѝ и имейлите ѝ до Станоев биха могли да я оправдаят, само че те бяха заличени.
За разлика от Юлия обаче аз имах достъп до всички сървъри на компанията. Намерих този с имейлите на компанията, както и сървъра близнак, където всички данни се копираха. След това инсталирах програмен продукт за възобновяване на данни върху двата сървъра и започнах да възвръщам информацията. Отне ми няколко часа, само че най-после съумях. Успехът ми беше непълен – съумях да изровя единствено имейлите сред Юлия и Станоев, както и една от черновите на разбора ѝ – само че реших, че това е задоволително. След това се замислих по какъв начин да продължа похода си за правдивост. Можех да пратя файловете анонимно на Юлия, само че не бях сигурен, че тя ще знае по какъв начин да ги употребява или че ще има смелостта да го направи. Затова взех решение да работя самичък.
В 16:00 часа на 18 септември, понеделник, пет дни след началото на рецесията с " Фармациа ", всички шефове на Станоев в Ню Йорк и София получиха от него имейл на съвършен британски език със следното наличие:
Уважаеми дами и господа,
Мислих доста през уикенда и взех решение да изчистя съвестта си пред вас и пред компанията. Миналата седмица ви споделих, че не съм получил предизвестия за нередностите в книжата на " Фармациа ", само че това не е истина. Получих всички нужни данни в разбора на госпожа Юлия Бонева, само че първо я накарах да изтрие всички файлове и кореспонденции, касаещи " Фармациа ", а по-късно незаслужено я упрекнах в несправяне с работата. Сторих това поради познанството си с ръководещия " Фармациа " господин Колев, с който имам роднински връзки и по чийто съвет закупих акции на тази компания. Като удостоверение на казаното нагоре ви адресирам цялата ми преписка с госпожа Бонева, както и нейния разбор. Прилагам и извлечение за притежаваните от мен акции във " Фармациа ". Тъй като не бих могъл да си разреша на съвестта ми да лежи възможното уволняване на госпожа Бонева, както и да бъда в спор на ползи, по-нататъшната ми работа в Brookman Consulting е немислима. Моля да приемете оставката ми от компанията.
Искрено Ваш,
Красимир Станоев,
старши управител и отговорник
за бранш " Финансови клиенти ".
Умишлено изпратих писмото в четири следобяд, когато в Ню Йорк стартира работният ден. Исках също по този начин Станоев да няма доста време за реакция. За мой шанс той стартира да получава лавината от отговори тъкмо сега, в който го возех самичък до осмия етаж. Дотогава не знаех що е това наслаждение, само че разбрах смисъла на това възприятие, когато видях лицето на Станоев. Умишлено се движех доста по-бавно, с цел да мога да се насладя на момента. Пръстите му трескаво бягаха по модерния блекбъри, а в същото време физиономията му беше придобила прелестно ален цвят. Снимах го неведнъж, с цел да прибавя фрагментите към албума си със мемоари, където пазех и осъществяванията на Павел и Милена. Станоев изпусна телефона на земята и стартира да вие като основна героиня в древногръцка покруса. Предполагам, че почтената ми задявка с извлечението от борсови-е му притежания му беше пристигнала малко допълнително.
След малко обаче той стартира да се окопитва и когато стопирах на осмия етаж, съвсем се беше взел в ръце. Зачака вратата да се отвори, само че аз съзнателно не отварях. Той стартира да натиска като оглупял копчето за отваряне на вратата и в този миг аз го ударих с трисекунден подтик от двеста и двадесет волтов ток. Нещо изпука и в кабината замириса на предусещане за стихия. Станоев отскочи метър обратно и падна по тил с конвулсивно свити ръце. Стори ми се, че даже косата му щръкна. Не даваше признаци на живот, само че бях сигурен, че е жив. Отворих вратата и пуснах звуковия сигнал за щета – въпреки всичко не съм палач и не желая на електронната ми съвест да тежи даже такова голямо петно като Станоев. След секунди притича един от консултантите и взе да му прави сърдечен масаж, очевидно беше карал някакви курсове, а след това викнаха и кола за спешна помощ. Станоев оцеля, само че се колебая, че бъдещият му живот ще бъде изключително прелестен.
Така че този първи мой запис може да се окаже и финален. Много е допустимо да ме ремонтират и да намерят дефектната заварка, тъй че да изгубя способността си да мисля и отново да стана елементарен асансьор. Нищо – подготвен съм да платя тази цена. Все отново някой трябваше нещо да направи, нали? А като се замисля, може и да припишат припадъка на Станоев на нервното му претоварване в последните няколко часа. Ще знаем след няколко дни. Дотогава аз ще следя и работя, както си знам. А вие внимавайте какво вършиме, на какви асансьори се качвате и кои копчета натискате.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Книги (100)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ