Грузинска мечта провокира Запада с абсурдния закон за чуждестранните агенти
Емил Авдалиани*
Много хора смятаха, че държавното управление на Грузия ще се стреми към по-добри връзки със Запада, откакто Европейският съюз (ЕС) даде на страната статут на претендент за участие. Всички тези анализатори би трябвало да размислят.
Управляващата партия „ Грузинска фантазия “ е доста покрай пробутване на закона за задграничните сътрудници, който е порицаван от западните сътрудници и от доста грузинци. Той се основава на фундаментално репресивния съветски модел, употребен от Путин за смазване на опозицията. Преди към 14 месеца законопроектът беше отдръпнат след всеобщи митинги в Тбилиси и беше считан за мъртъв. Очевидно е, че това не е по този начин.
Съдържанието на законопроекта е изцяло непроменено по отношение на предходната година, като се изключи че терминът „ сътрудник “ в заглавието е сменен с „ организация, изпълняваща ползите на непозната мощ “. Както и предходната година, законът ще изисква от организациите, получаващи задгранични средства, да разкриват годишните си финансови доклади, като при положение на неспазване на условията ще бъдат налагани финансови наказания.
Законът ще затрудни активността на локалните организации да работят толкоз свободно, колкото до момента. Чуждестранното финансиране ще намалее с течение на времето, което ще заплаши доста от актуалните планове и работните места, които те поддържат. В последна сметка законът може да бъде употребен и против самостоятелните откриватели..
Не е изненадващо, че решението провокира бурни митинги от страна на западните сътрудници на Грузия и разнообразни интернационалните донорски организации. НАТО, Европейски Съюз и Съединени американски щати осъдиха дейностите на грузинското държавно управление. Това демонстрира какъв брой висок е залогът за Запада. На фона на възходящата неустановеност във войната в Украйна, в случай че Грузия се отклони от прозападната си траектория, това би било забележителна победа за Кремъл.
Европейски Съюз се нуждае от Грузия поради Средния кулоар, който свързва блока с Централна Азия и Китай, заобикаляйки Русия. Грузия също по този начин служи като сухопътен мост към Армения, която сега преразглежда външната си политика в посока от Русия към Европейски Съюз. Потенциалният триумф на Грузия по пътя ѝ към Европейски Съюз ще откри отклик в Армения.
Защо грузинското държавно управление избра този миг, с цел да предизвика конфликт?
Това се случи след две значими събития. Първо, завръщането на Бидзина Иванишвили, милиардерът, създател на ръководещата партия, натрупал благосъстоянието си в Русия, на политическата сцена преди четири месеца; и второ, глобите на Съединени американски щати против грузински съдии, упрекнати в корупция. Всички те са тясно свързани с „ Грузинска фантазия “. Партията е ядосана от решението, за което частично упреква финансирани от Запада неправителствени организации (НПО).
Този ход наподобява чудноват, като се има поради твърдата поддръжка на грузинците за участие в Европейски Съюз и НАТО (79% и 67%), както и насладата им от решението на Брюксел да даде статут на претендент за участие през декември. Страната се радва на относително положителни стопански вероятности, а престижът ѝ в района се усъвършенства. (Грузинците също по този начин наподобяват комплицирани от метода на държавното управление - до момента в който 29% настояват, че то интензивно се стреми към участие в Европейски Съюз, 52% споделят, че кабинета не прави задоволително или въобще не прави нищо за постигането на тази цел).
Прекалено опростено е да се упреква за всичко това Русия. Правителството на Грузия не е марионетка и взема независими решения. Надява ли се то да играе някаква игра, с цел да окаже напън за договаряния за участие в края на тази година? Логиката може би е по-проста. Управляващата партия се стреми да завоюва невиждана четвърта поредна изборна победа по-късно тази година, когато ще се проведат решаващи парламентарни избори (насрочени за 26 октомври.) Може би всичко това е за увеличение на възможностите на вота.
Но изборите също наподобяват едва пояснение. Партията още веднъж е на път да надделее изрично над разединената опозиция; не е било належащо да прибягва до радикални политически ограничения, знаейки, че те ще провокират враждебността на част от популацията.
Но изборите също наподобяват неубедително пояснение. Партията още веднъж е на път да надделее безапелационно над разединената опозиция; не би било належащо да прибягва до радикални политически ограничения, знаейки, че те ще провокират недоволството на част от популацията.
Вярно е, че има многочислени въпроси по отношение на ефикасността на неправителствения бранш (НПО) в Грузия. Съществуват и същински въпроси за това по какъв начин се отразява политическата мотивация на някои от тях. Но нито една от тях не съставлява действителна опасност за държавното управление, чието решение заплашва финансирането на подкрепяните от Запада организации, осигуряващи приходи на доста грузинци.
Повторното пробутване на закона въпреки всичко демонстрира границите на западното въздействие върху източния фланг. Грузия евентуално ще остане прозападна страна, чието население в по-голямата си част е про-европейско, а стопанската система и законите ѝ от ден на ден се приспособяват към блока.
Но очевидно има добре проведен детайл от грузинския хайлайф и население, който се стреми да сложи граници на доближаването ѝ с Европейски Съюз. Изглежда, че този фактор е стигнал до заключението, че Брюксел няма да желае да спре целия развой, колкото и да недоволства.
Вероятно ще последват още по-мащабни митинги, само че към момента не е ясно дали публичното неодобрение ще доближи върховете от предходната година. Следващите седмици ще бъдат решаващи за капацитета на антиправителствената опозиция. Засега тя не е задоволително мощна. /БГНЕС
*Емил Авдалиани, професор по интернационалните връзки в Европейския университет в Тбилиси. Коментарът е написан за Центъра за разбор на европейската политика (CEPA).
Много хора смятаха, че държавното управление на Грузия ще се стреми към по-добри връзки със Запада, откакто Европейският съюз (ЕС) даде на страната статут на претендент за участие. Всички тези анализатори би трябвало да размислят.
Управляващата партия „ Грузинска фантазия “ е доста покрай пробутване на закона за задграничните сътрудници, който е порицаван от западните сътрудници и от доста грузинци. Той се основава на фундаментално репресивния съветски модел, употребен от Путин за смазване на опозицията. Преди към 14 месеца законопроектът беше отдръпнат след всеобщи митинги в Тбилиси и беше считан за мъртъв. Очевидно е, че това не е по този начин.
Съдържанието на законопроекта е изцяло непроменено по отношение на предходната година, като се изключи че терминът „ сътрудник “ в заглавието е сменен с „ организация, изпълняваща ползите на непозната мощ “. Както и предходната година, законът ще изисква от организациите, получаващи задгранични средства, да разкриват годишните си финансови доклади, като при положение на неспазване на условията ще бъдат налагани финансови наказания.
Законът ще затрудни активността на локалните организации да работят толкоз свободно, колкото до момента. Чуждестранното финансиране ще намалее с течение на времето, което ще заплаши доста от актуалните планове и работните места, които те поддържат. В последна сметка законът може да бъде употребен и против самостоятелните откриватели..
Не е изненадващо, че решението провокира бурни митинги от страна на западните сътрудници на Грузия и разнообразни интернационалните донорски организации. НАТО, Европейски Съюз и Съединени американски щати осъдиха дейностите на грузинското държавно управление. Това демонстрира какъв брой висок е залогът за Запада. На фона на възходящата неустановеност във войната в Украйна, в случай че Грузия се отклони от прозападната си траектория, това би било забележителна победа за Кремъл.
Европейски Съюз се нуждае от Грузия поради Средния кулоар, който свързва блока с Централна Азия и Китай, заобикаляйки Русия. Грузия също по този начин служи като сухопътен мост към Армения, която сега преразглежда външната си политика в посока от Русия към Европейски Съюз. Потенциалният триумф на Грузия по пътя ѝ към Европейски Съюз ще откри отклик в Армения.
Защо грузинското държавно управление избра този миг, с цел да предизвика конфликт?
Това се случи след две значими събития. Първо, завръщането на Бидзина Иванишвили, милиардерът, създател на ръководещата партия, натрупал благосъстоянието си в Русия, на политическата сцена преди четири месеца; и второ, глобите на Съединени американски щати против грузински съдии, упрекнати в корупция. Всички те са тясно свързани с „ Грузинска фантазия “. Партията е ядосана от решението, за което частично упреква финансирани от Запада неправителствени организации (НПО).
Този ход наподобява чудноват, като се има поради твърдата поддръжка на грузинците за участие в Европейски Съюз и НАТО (79% и 67%), както и насладата им от решението на Брюксел да даде статут на претендент за участие през декември. Страната се радва на относително положителни стопански вероятности, а престижът ѝ в района се усъвършенства. (Грузинците също по този начин наподобяват комплицирани от метода на държавното управление - до момента в който 29% настояват, че то интензивно се стреми към участие в Европейски Съюз, 52% споделят, че кабинета не прави задоволително или въобще не прави нищо за постигането на тази цел).
Прекалено опростено е да се упреква за всичко това Русия. Правителството на Грузия не е марионетка и взема независими решения. Надява ли се то да играе някаква игра, с цел да окаже напън за договаряния за участие в края на тази година? Логиката може би е по-проста. Управляващата партия се стреми да завоюва невиждана четвърта поредна изборна победа по-късно тази година, когато ще се проведат решаващи парламентарни избори (насрочени за 26 октомври.) Може би всичко това е за увеличение на възможностите на вота.
Но изборите също наподобяват едва пояснение. Партията още веднъж е на път да надделее изрично над разединената опозиция; не е било належащо да прибягва до радикални политически ограничения, знаейки, че те ще провокират враждебността на част от популацията.
Но изборите също наподобяват неубедително пояснение. Партията още веднъж е на път да надделее безапелационно над разединената опозиция; не би било належащо да прибягва до радикални политически ограничения, знаейки, че те ще провокират недоволството на част от популацията.
Вярно е, че има многочислени въпроси по отношение на ефикасността на неправителствения бранш (НПО) в Грузия. Съществуват и същински въпроси за това по какъв начин се отразява политическата мотивация на някои от тях. Но нито една от тях не съставлява действителна опасност за държавното управление, чието решение заплашва финансирането на подкрепяните от Запада организации, осигуряващи приходи на доста грузинци.
Повторното пробутване на закона въпреки всичко демонстрира границите на западното въздействие върху източния фланг. Грузия евентуално ще остане прозападна страна, чието население в по-голямата си част е про-европейско, а стопанската система и законите ѝ от ден на ден се приспособяват към блока.
Но очевидно има добре проведен детайл от грузинския хайлайф и население, който се стреми да сложи граници на доближаването ѝ с Европейски Съюз. Изглежда, че този фактор е стигнал до заключението, че Брюксел няма да желае да спре целия развой, колкото и да недоволства.
Вероятно ще последват още по-мащабни митинги, само че към момента не е ясно дали публичното неодобрение ще доближи върховете от предходната година. Следващите седмици ще бъдат решаващи за капацитета на антиправителствената опозиция. Засега тя не е задоволително мощна. /БГНЕС
*Емил Авдалиани, професор по интернационалните връзки в Европейския университет в Тбилиси. Коментарът е написан за Центъра за разбор на европейската политика (CEPA).
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ