Емануела Шкодрева: Народният театър не заслужава да бъде хулен от хора, играещи морални съдници
Емануела Шкодрева играе на сцената на Народен спектакъл “Иван Вазов ” от 30 години. Има премия “Аскеер ” за ролята на Инес в ‘Живота по три ” на Ясмина Реза, номинирана е за “Икар ” за Медея. Едни от впечатляващите превъплъщения на актрисата на най-авторитетната българска сцената са Мария Стюарт в “Цвета на дълбоките води’, Нина в ‘Един мъж не стига ” на Андре Русен, Мод в ‘Пиано в тревата’ Франсоаз Саган, Филомена Мартурано в “Любов по италиански ”. Ето какво написа тя за „ 24 часа “ във връзка абсурда в Народния спектакъл:
Уважавам гения на всеки сътрудник. Привърженик съм на разговора, само че в този спор, който тлее към този момент много време, мярката е изгубена.
Мълчахме, опитвахме да подадем ръка. Обиждаха ни, преглъщахме грубостта. Стресираха ни, само че продължихме да играем, да имаме министър председатели, да не се противопоставяме, да не се поддаваме на провокации, да не въвличаме публиката в грозния спор, опитахме да стоим високо. Не беше елементарно, не ни е елементарно.
Обвиняват ни, че не приказваме и отхвърляме да разясняваме протичащото се. Но повярвайте, нашето безмълвие не е симптом на уязвимост. Сила е. Вместо празни приказки и подклаждане на интриги, вместо подлото говорене, ние избрахме да продължим да вършим това, което вършим най-добре – да сме на сцената и да играем.
Не считам, че е пресилено в случай че кажа, че трупата на НТ е семейство. Колеги, с които изпитваме почитание един към различен, с които е привилегия да работя, които обичам, които са актьори до мозъка на костите си. Трупата на НТ е жив организъм, тя не заслужава да бъде хулена, посочена с пръст, да става жертва на персонални ползи на хора, които се пробват да бъдат морални съдници. Трупата не заслужава шепа хора да се пробват да издават смъртни присъди и да хвърлят камък против нас. Питам се, с какво право се пробват да унищожат всичко, градено от генерации актьори.
Всеки от нас има своите триумфи. Имахме мощни театрални сезони. Имахме и имаме свободата да вършим спектакъл.
А театърът е територия на духа. Споделено пространство, в което творим дружно, срещаме нашата аудитория дружно, и към което имаме своите отговорности.
Театърът е деяние, висша инстанция за решение на жизненоважни въпроси, пречистена версия на действителността, на първо място обаче е изкуство. И като такова не заслужава да бъде обругавано и унижавано, както и да пада жертва на персонални ползи и да се употребява за водене на персонални егоцентрични войни.
Войните не водят до нищо положително.
Театърът стои високо и мястото на нас актьорите от трупата на националния спектакъл е там.
Театърът е храм. Да се смирим. И дано не разрешаваме да ни залепят за дъното.
24chasa.bg
