Русия на Путин може да оцелее само чрез война
Елза Видал дава отговор за съветската редакция на RFI. По мотив на неотдавна излязлата й книга " Руското помрачение. Френската политика: 30 години блаженство по отношение на Русия ", тя даде изявление за френския ежедневник Le Figaro, в което дешифрира илюзиите, които е имала Франция през годините във връзка с съветското общество и власт.
LE FIGARO: Откъде идва френското въодушевление по Русия?
ЕЛЗА ВИДАЛ: На първо място от антиамериканизма, който в никакъв случай не е бил поставян под въпрос. Сред французите има възприятие на възмущение, че са били избавени два пъти от американците. Но има и необикновен афинитет към Русия, тази империя, която не желае да почине. Докато Френската империя беше демонтирана два пъти, Руската империя възкръсна от пепелта два пъти: с болшевиките и по-късно с Владимир Путин. Култът към мощния човек и отвесната власт също подхранва носталгия по една фантасмагорична Франция. Тя изяснява тази непрекъсната игра на огледала сред Париж и Москва. Бих добавила, че има и известно възмущение от страна на френската войска, която претърпя голям брой бюджетни съкращения през последните десетилетия и трябваше да реши да понижи числеността си, за разлика от съветските сили. Следователно има благосклонност и привличане измежду френските военни, в допълнение към афинитета, който имат към имперска Русия, към съветския модел, в който на въоръжените сили е отредено главно място.
LE FIGARO: Какви бяха главните неточности на Еманюел Макрон по отношение на Русия?
Е. ВИДАЛ: Първата е, че смяташе Русия за европейска мощ, до момента в който съветският дискурс, в противен случай, потвърждаваше желанието си да се дистанцира от Запада. Това безмилостно предпочитание да се привърже Русия към Европа също беше снизходително, защото означаваше да се припише на руснаците битие, което не беше наложително те да желаят. Дори през днешния ден продължаваме да имаме вяра, че Русия е един съживен Съюз на съветските социалистически републики. Не имам вяра в това. Съюз на съветските социалистически републики на разведряването нямаше средствата да наложи волята си посредством война, до момента в който Русия на Путин, в противен случай, може да се поддържа единствено посредством война, както вътре, по този начин и отвън страната. Друга неточност беше да се твърди, че Русия е наш комшия поради географията. Това е политически мотив! Делят ни три хиляди километра и всички страни от някогашния руски блок! Но макар че постоянно сме желали да дадем на Русия всички гаранции, тъй че тя да се счита за наш стратегически сътрудник в името на географската си непосредственост, ние постоянно сме се отнасяли към страните от Източна Европа като към второразредни народи. Предпочитахме пред нашите европейски съдружници страна, която ни счита за зложелател, която поддържа дейни шпиони на наша територия и умножава враждебните дейности против Франция.
LE FIGARO: От началото на войната Еманюел Макрон доста разви политиката си, с цел да се трансформира през днешния ден в един от най-силните поддръжници на Украйна. Чувствате ли, че той несъмнено се е трансформирал?
Е. ВИДАЛ: Тази бърза промяна би трябвало да бъде консолидирана. Надявам се, че това е същинска проверка на основите на френската външна политика. Елисейският замък към момента не дава формулировка какво би означавала победа за Украйна. Използват се мощни думи, с цел да се изпрати обръщение за въздържане на съветските водачи. Но те нямат късмет да дадат плод, в случай че не бъдат последвани от дейности, тъй като за Кремъл единствено дейностите имат значение.
LE FIGARO: Какви бяха френските илюзии във връзка с Русия на Путин?
Е. ВИДАЛ: Русия съумя да накара хората да повярват, че е страж на християнските и обичайни полезности. Можем единствено да се засмеем пред мащаба на пропастта, която разделя това поверие от действителността. Това е узурпация. Разводът е извънредно публикуван, абортът от дълго време се счита за средство за контрацепция като всяко друго, а комерсиалното сурогатно майчинство е позволено от дълго време... Накратко, нихилизмът, който някои приписват на украинците, е характерен и на руснаците...
LE FIGARO: В какво се показваше френското помрачение във връзка с Русия?
Е. ВИДАЛ: Не искахме да забележим културата на войната, която се наложи в Русия, с милитаризацията на обществото и култа към бруталността, който е все по-екзалтиран. Поддържахме дискурс за мир и договаряния прекомерно дълго, губейки от взор един значителен детайл - а той е, че не можем да реализираме мир сами. Все отново войната е по-изгодна от мира за съветския режим. Освен това е от значително значение за неговото оцеляване. Всеки път, когато размахвахме мир, с цел да успокоим апетитите на Русия, ние, в противен случай, укрепвахме убеждението й, че тя може да употребява принуждение против своите съседи. Отказът да се интегрират Киев и Тбилиси в НАТО на срещата на върха в Букурещ през 2008 година единствено форсира съветската интервенция против Грузия. Далеч от това да успокои Кремъл, западният отвод, давайки му зелена светлина, форсира войната. Както споделя де Гол през 1961 година, в случай че не сме подготвени да се надигнем против нападателния империализъм, ние подбуждаме агресора.
LE FIGARO: Откъде идва френското въодушевление по Русия?
ЕЛЗА ВИДАЛ: На първо място от антиамериканизма, който в никакъв случай не е бил поставян под въпрос. Сред французите има възприятие на възмущение, че са били избавени два пъти от американците. Но има и необикновен афинитет към Русия, тази империя, която не желае да почине. Докато Френската империя беше демонтирана два пъти, Руската империя възкръсна от пепелта два пъти: с болшевиките и по-късно с Владимир Путин. Култът към мощния човек и отвесната власт също подхранва носталгия по една фантасмагорична Франция. Тя изяснява тази непрекъсната игра на огледала сред Париж и Москва. Бих добавила, че има и известно възмущение от страна на френската войска, която претърпя голям брой бюджетни съкращения през последните десетилетия и трябваше да реши да понижи числеността си, за разлика от съветските сили. Следователно има благосклонност и привличане измежду френските военни, в допълнение към афинитета, който имат към имперска Русия, към съветския модел, в който на въоръжените сили е отредено главно място.
LE FIGARO: Какви бяха главните неточности на Еманюел Макрон по отношение на Русия?
Е. ВИДАЛ: Първата е, че смяташе Русия за европейска мощ, до момента в който съветският дискурс, в противен случай, потвърждаваше желанието си да се дистанцира от Запада. Това безмилостно предпочитание да се привърже Русия към Европа също беше снизходително, защото означаваше да се припише на руснаците битие, което не беше наложително те да желаят. Дори през днешния ден продължаваме да имаме вяра, че Русия е един съживен Съюз на съветските социалистически републики. Не имам вяра в това. Съюз на съветските социалистически републики на разведряването нямаше средствата да наложи волята си посредством война, до момента в който Русия на Путин, в противен случай, може да се поддържа единствено посредством война, както вътре, по този начин и отвън страната. Друга неточност беше да се твърди, че Русия е наш комшия поради географията. Това е политически мотив! Делят ни три хиляди километра и всички страни от някогашния руски блок! Но макар че постоянно сме желали да дадем на Русия всички гаранции, тъй че тя да се счита за наш стратегически сътрудник в името на географската си непосредственост, ние постоянно сме се отнасяли към страните от Източна Европа като към второразредни народи. Предпочитахме пред нашите европейски съдружници страна, която ни счита за зложелател, която поддържа дейни шпиони на наша територия и умножава враждебните дейности против Франция.
LE FIGARO: От началото на войната Еманюел Макрон доста разви политиката си, с цел да се трансформира през днешния ден в един от най-силните поддръжници на Украйна. Чувствате ли, че той несъмнено се е трансформирал?
Е. ВИДАЛ: Тази бърза промяна би трябвало да бъде консолидирана. Надявам се, че това е същинска проверка на основите на френската външна политика. Елисейският замък към момента не дава формулировка какво би означавала победа за Украйна. Използват се мощни думи, с цел да се изпрати обръщение за въздържане на съветските водачи. Но те нямат късмет да дадат плод, в случай че не бъдат последвани от дейности, тъй като за Кремъл единствено дейностите имат значение.
LE FIGARO: Какви бяха френските илюзии във връзка с Русия на Путин?
Е. ВИДАЛ: Русия съумя да накара хората да повярват, че е страж на християнските и обичайни полезности. Можем единствено да се засмеем пред мащаба на пропастта, която разделя това поверие от действителността. Това е узурпация. Разводът е извънредно публикуван, абортът от дълго време се счита за средство за контрацепция като всяко друго, а комерсиалното сурогатно майчинство е позволено от дълго време... Накратко, нихилизмът, който някои приписват на украинците, е характерен и на руснаците...
LE FIGARO: В какво се показваше френското помрачение във връзка с Русия?
Е. ВИДАЛ: Не искахме да забележим културата на войната, която се наложи в Русия, с милитаризацията на обществото и култа към бруталността, който е все по-екзалтиран. Поддържахме дискурс за мир и договаряния прекомерно дълго, губейки от взор един значителен детайл - а той е, че не можем да реализираме мир сами. Все отново войната е по-изгодна от мира за съветския режим. Освен това е от значително значение за неговото оцеляване. Всеки път, когато размахвахме мир, с цел да успокоим апетитите на Русия, ние, в противен случай, укрепвахме убеждението й, че тя може да употребява принуждение против своите съседи. Отказът да се интегрират Киев и Тбилиси в НАТО на срещата на върха в Букурещ през 2008 година единствено форсира съветската интервенция против Грузия. Далеч от това да успокои Кремъл, западният отвод, давайки му зелена светлина, форсира войната. Както споделя де Гол през 1961 година, в случай че не сме подготвени да се надигнем против нападателния империализъм, ние подбуждаме агресора.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ