Арменски геноцид 2.0 или нова Сребреница – какво се случва в Нагорни Карабах?
Елица Капушева,
Арцах е арменският топоним за Нагорни Карабах. Mакар използването му да се счита за противоречива и подриваща неутралността, в актуалната ситуция това е най-малкият жест на взаимност, който можем да отправим към хилядите, които се борят за съществуването си.
Не толкоз тихомълком в продължение на към този момент девет месеца пред очите ни на занимателен кадър се случва втори арменски геноцид. Новини от и за Арцах циркулират с друга активност в интернационалното медийно пространство. В България те са доста нищожни, появяват се най-вече в моменти на ескалация и резервират положителния звук на индиферентност. Причините за такова отразяване са доста и са обвързани със комплицираната история и дългата дълготрайност на спора. Все отново значимо е да се подчертаят няколко. Първо, западният дискурс през филтъра на евроатлантическата цивилизованост се отнася към някогашните съвтски републики, като се изключи Балтийските страни и неотдавна Украйна, Молдова и Грузия, като по шаблон, заради което нямаме опция да вникнем в разгръщащите се политически и обществени процеси на място оттатък аргумента за кукловдството на Русия. Второ,
етикетът „ районен спор “ е доста мощен инструмент
който ни разрешава с чиста съвест да извърнем взор. Все отново вести за нови безредици в турбулентен район не звучат толкоз ужасно, както мантрата, че „ войната се завърна в Европа “ (напр. тук). И трето, не би трябвало да забравяме, че Азербайджан в лицето на Илхам Алиев се трансформира в благонадежден сътрудник за редица европейски страни и Европейски Съюз като цяло. Едно партньорство, което макар следствията, разкриващи в какви мрежи на зависимости Алиев е вложил през последните 25 години, продължава да бъде легитимирано и оттова неговата вътре- и външнополитическа грубост да бъде безнаказана.
На 19 септември под предлог „ антитерористична “ интервенция Азербайджан стартира нова война против Арцах. Макар и шокиращо, това нахлуване не беше изненада за никого нито в Армения, нито в Арцах, нито измежду специалистите и публицистите, които от седмици сигнализират, че Азербайджан се приготвя за огромна ескалация. Нападението е кулминационната точка на деветмесечна обсада, която
трансформира Арцах в затвор навън
и сложи основите за систематично етническо пречистване на района. Водещи правозащитници обявиха еднопосочно, че ставаме очевидци на нов геноцид и че интернационалната общественост би трябвало да се намеси, най-малкото с наличие на терен.
От 12 декември Азербайджан 2022 година държи цялостен надзор над Лачинския кулоар или както го назовават арменците в обществените мрежи „ #Road of life “ (Пътят на живота), защото това е единствената връзка сред Армения и Арцах след съглашението за помирение от войната през 2020 година През тези девет месеца достъп до Арцах имаха единствено Международния комитет на Червения Кръст (МКЧК) и Руския миротворчески контингент. Доставките на храна, медикаменти и други артикули от първа нужда се трансфораха в филантропична помощ. Арцах получава газ от Армения, само че тръбите минават през територии, следени от азербайджанските военни сили, които случайно спираха кранчето, оставяйки хората без главен източник на електрическа енергия в продължение на дни. Ситуацията се утежни до краен лимит на 15 юни, когато Азербайджан напълно прекрати достъпа на филантропична помощ и позволяваше минимална евакуация на тежко заболели от Арцах за лекуване в Армения, превозени още веднъж от МКЧК.
Арцах е арменският топоним за Нагорни Карабах. Mакар използването му да се счита за противоречива и подриваща неутралността, в актуалната ситуция това е най-малкият жест на взаимност, който можем да отправим към хилядите, които се борят за съществуването си.
Не толкоз тихомълком в продължение на към този момент девет месеца пред очите ни на занимателен кадър се случва втори арменски геноцид. Новини от и за Арцах циркулират с друга активност в интернационалното медийно пространство. В България те са доста нищожни, появяват се най-вече в моменти на ескалация и резервират положителния звук на индиферентност. Причините за такова отразяване са доста и са обвързани със комплицираната история и дългата дълготрайност на спора. Все отново значимо е да се подчертаят няколко. Първо, западният дискурс през филтъра на евроатлантическата цивилизованост се отнася към някогашните съвтски републики, като се изключи Балтийските страни и неотдавна Украйна, Молдова и Грузия, като по шаблон, заради което нямаме опция да вникнем в разгръщащите се политически и обществени процеси на място оттатък аргумента за кукловдството на Русия. Второ,
етикетът „ районен спор “ е доста мощен инструмент
който ни разрешава с чиста съвест да извърнем взор. Все отново вести за нови безредици в турбулентен район не звучат толкоз ужасно, както мантрата, че „ войната се завърна в Европа “ (напр. тук). И трето, не би трябвало да забравяме, че Азербайджан в лицето на Илхам Алиев се трансформира в благонадежден сътрудник за редица европейски страни и Европейски Съюз като цяло. Едно партньорство, което макар следствията, разкриващи в какви мрежи на зависимости Алиев е вложил през последните 25 години, продължава да бъде легитимирано и оттова неговата вътре- и външнополитическа грубост да бъде безнаказана.
На 19 септември под предлог „ антитерористична “ интервенция Азербайджан стартира нова война против Арцах. Макар и шокиращо, това нахлуване не беше изненада за никого нито в Армения, нито в Арцах, нито измежду специалистите и публицистите, които от седмици сигнализират, че Азербайджан се приготвя за огромна ескалация. Нападението е кулминационната точка на деветмесечна обсада, която
трансформира Арцах в затвор навън
и сложи основите за систематично етническо пречистване на района. Водещи правозащитници обявиха еднопосочно, че ставаме очевидци на нов геноцид и че интернационалната общественост би трябвало да се намеси, най-малкото с наличие на терен.
От 12 декември Азербайджан 2022 година държи цялостен надзор над Лачинския кулоар или както го назовават арменците в обществените мрежи „ #Road of life “ (Пътят на живота), защото това е единствената връзка сред Армения и Арцах след съглашението за помирение от войната през 2020 година През тези девет месеца достъп до Арцах имаха единствено Международния комитет на Червения Кръст (МКЧК) и Руския миротворчески контингент. Доставките на храна, медикаменти и други артикули от първа нужда се трансфораха в филантропична помощ. Арцах получава газ от Армения, само че тръбите минават през територии, следени от азербайджанските военни сили, които случайно спираха кранчето, оставяйки хората без главен източник на електрическа енергия в продължение на дни. Ситуацията се утежни до краен лимит на 15 юни, когато Азербайджан напълно прекрати достъпа на филантропична помощ и позволяваше минимална евакуация на тежко заболели от Арцах за лекуване в Армения, превозени още веднъж от МКЧК.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ