Цвета Стратиева: Елитаризмът е естествена човешка функция и няма да спре да съществува
„ Елитаризмът е естествена човешка функционалност и няма да спре да съществува “.
Това написа във Фейсбук журналистът и влогър Цвета Стратиева , известна повече като Флора. По мотив Деня на националните будители тя описа за своите училищен години и мотивацията, която е я е водила, с цел да може един ден да бъде част от една по-висока обществена каста . Публикуваме цялостния ѝ коментар без редакторска интервенция:
„ Прекарах седми клас в съвсем непрекъснато учене за матурите. Ходих на петчасови уроци по БЕЛ и математика даже в събота. Решавах всички задания от учебника, помагалото, сборника, макар откровената ми ненавист към математиката. Дори тези, които бяха под чертата и не бяха наложителни. Целите ми петъци отиваха в писане на домашни.
В десети клас взех решение да аплайвам за стипендия, която да ми даде опция да изучавам 11 и 12 клас в частен интернат в Англия. Това бяха още шест месеца в допълнение учене и развой на кандидатстване – попълване на документи, писане на есета, явяване на писмени изпити, изявленията. Все старания, които полагах по мое лично желение, в допълнение от другите възпитаници.
И в двата случая, усиленото учене и лишаването от някои обществени интеракции даде нужните резултати и бях призната където желая – в седми клас в Първа британска, а в десети клас в частно учебно заведение в Англия.
Училището ми в Англия бе с в действителност забележителна материална база – плувен басейн, игрище за футбол, за тенис, за волейбол, за нетбол (но нямаше библиотека хах). Странно за какво, само че съществуването на плувен басейн по този начин и не съумя да ме стимулира да изкарвам положителни оценки. Напротив – това бяха най-трудните и мъчителни години освен в просветителната ми история, само че и в живота ми.
Училището ми в България до седми клас – 7мо СУ “Св. Седмочисленици ” бе с рушаща се фасада, мазилката постоянно падаше по тротоара и в задния двор. Чиновете бяха неуместни, от време на време по тях имаше и хлебарки. Въпреки всичко, това бяха годините, в които бях най-мотивирана и надъхана да изучавам. Дори на инат на средата. Мотивацията ми не бе обвързвана с материалната база, а с персоналното предпочитание за самоусъвършенстване. И да, желанието да отида да изучавам в “елитна ” гимназия, да получа по-добро обучение и да числя се към малко по-висока обществена каста един ден също бе част от тази мотивация. И не виждам нищо неприятно в това.
Елитаризмът е естествена човешка функционалност и няма да спре да съществува. Изборът дали ще го използваме като за катализатор за повече мотивация или повече комплекси си зависи от нас самите. “
