♥ Човек живее, докато мечтае. Престане ли да мечтае, престава и животът
Елипса и парабола (Фрагмент)
Мнозина отхвърлят идейния живот, тъй като бил живот на фантазии, на илюзии. – Смисълът на живота се заключава, точно, в фантазиите. Човек живее, до момента в който мечтае. Престане ли да мечтае, престава и животът. Докато мечтае, човек има блян да работи, да подхваща, да прави велики каузи. Щом престанат фантазиите, човек споделя, че това няма смисъл, това няма смисъл, и мисли единствено за гибелта.
И така, размишлявайте върху незавършените и приключените процеси. Завършените процеси са свързани с незавършените. Незавършените процеси за хората са приключени за същества от по-висока еволюция. Затова е казано в Писанието, че вероятните неща са за хората, а невъзможните – за Бога. „ Невъзможното за индивида е допустимо за Бога. “ Всичко, което човек не може да направи, Бог може да го направи. Това значи: Дайте опция на душата си да се свърже с Божия Дух, с цел да се осмислят незавършените процеси. Само тази връзка е в положение да покаже на индивида знанието на елипсата, като приключен развой, и на параболата – като недовършен. Докато е на земята, човек желае да свърже двата края на параболата, да я огъне, само че не съумява. Гигантска мощ се желае от индивида, с цел да огъне двата края на параболата. Когато някой споделя, че има концепция, която желае да осъществя, това подразбира устрема на индивида да огъне параболата. За физическия свят това е невероятно. Наистина, като изучавате актуалните науки – естествените науки, математика, геометрия, на всички места виждате приключени процеси. В приключените процеси работи механиката. Щом е по този начин, приключените процеси не могат да бъдат идеални. Път ли се строи, къща ли се гради, все ще има някакъв минус.
Завършените процеси, като механичен, постоянно се отличават с някакъв минус. Сега, като знаете това, благодарете, че половината от процесите на вашия живот са незавършени. Благодарете, че животът ви съставлява отворен кръг, а не елипса. Благодарете, че имате зъби, с които дъвчете храната си. Благодарете, че имате очи, с които виждате изгряването на слънцето. Благодарете, че имате опция да четете книги и да размишлявате по тях. Благодарете, че имате другари, с които можете да се разговаряте. Благодарете за всичко, което ви е обещано и което можете да извършите. Това са дребни приключени процеси, които отварят пътя към незавършените.
Като погледнете към небето, осеяно с голям брой звезди, казвате: „ Какво ли се крие там? “ И като не можете да си отговорите, вие се отчайвате, мислите, че в никакъв случай няма да проникнете в живота на небето. – Няма за какво човек да се отчайва. Достатъчно е всяка вечер да следи звездите, да ги учи, с цел да се свърже с тях като с живи, рационални същества. Така той ще разбере, че сред звездите и него съществува известно отношение. Само по този начин той ще разбере, че сред всички феномени в природата съществува тясна връзка.
Щом се убеди в това, животът му се осмисля и придобива известна хубост.
Защо страдат хората? – Защото се натъкват на незавършени процеси. Щастието се крие в незавършените процеси. Те подтикват индивида към Великото, което ги прави гениални. Любовта е недовършен развой. Мъдростта е недовършен развой. Добродетелта е недовършен развой. Вярата, вярата, знанието са незавършени процеси. Всички велики работи в живота се крият в незавършените процеси. Това е параболата в живота. Това е новото, това е идеализмът, това е Божественото начало у индивида.
Елипсата пък съставлява материализма, в който работят механичен, т.е. приключени процеси. Защо нормално човек е неудовлетворен? – Защото не схваща живота и желае да свърши всичките си работи внезапно. Човек се радва единствено при незавършените процеси. Искаш ли да бъдеш удовлетворен от живота, не събирай двата края на Любовта. Не събирай двата края на Истината. Не събирай двата края на Добродетелта, на Правдата, на знанието – на нищо не събирай двата края. С други думи казано: Нищо не приказва на хората за своите добродетели, за своето познание! – Защо? – Защото те са незавършени процеси.
Сега, помнете следното: „ Пътят, по който човек върви, съставлява парабола “. – Защо пострадвам? – Защото се движиш по парабола. Параболата основава на индивида толкоз благополучие, колкото и злощастие. Да бъдеш абстрактен човек, това значи да приемаш всички неща с наслада, с усмивка на устата, тъй като съзнаваш, че пътят ти е подобен. Ти си търговец, само че един ден изгубваш всичките си капитали. Ако си абстрактен човек, ще повикаш приятеля си, ще му разправиш какво е ситуацията ти, само че ще кажеш, че не съжаляваш, тъй като пътят ти е подобен – движиш се по линиите на параболата. Ако разсъждава по този начин, човек ползва Божествения разум в живота си. Този е пътят за разрешаване на несъгласията. Те съставляват незавършени процеси, в които се влива Божественият ток и дава права посока на живота.
И така, благодарете на Бога за всичко, което се случва в живота ви. Казано е в Писанието: „ Всичко, което се случва с тези, които любят Бога, ще се трансформира на положително. “
27 юни 1928 година
Из: „ Елипса и парабола “ в сборника „ Астрология от школата на Учителя “
Снимки: petardanov.com
