(Елин Пелин в началото на 20-те години на XX в.)

(Елин Пелин при започване на 20-те години на XX в.)

Литературната картина, разказана от Елин Пелин през октомври 1921 г. 

Външният аспект на времето, което претърпяваме, ни се рисува ужасно безотраден. Човешкият разум се лута без посока и търси избавление от пустотата и безнадеждността. Силата на ежедневните потребности гълтам всяка витална сила. Пред взора на човечеството не свети нито една велика и съблазнителна вяра.

Ако съдим по литературата, която е най-яркият израз на актуалното положение на човешката душа, бихме пристигнали до умозаключение, че тая душа е прекомерно болна и прекомерно немощна и суха. Защото от няколко години насам не се вижда блясъкът на нито един талант, който да уточни път, да стопли, да повика, поведе, който да даде разтуха, наслада и утешение. Страшните спекулантни викове, гримасите, лъжите на доста гении, обезверени от пустата на времето, погълнати всецяло от тая пустош, единствено нервират, бодат, затъпяват и още повече обезкуражават.

Душевната пустош изключително ясно се чувствува в нашия живот. Отпадъкът на интерес към просвета, изкуство и литература се вижда на всяка стъпка. Напразно се мъчат да го съживят бледите списания, бедните изложения, глупавите разкази и романи, безсолните и бездушни стихове. Тия средства са много слаби да повикат към живот един по-дълбок интерес. Сега думата имат леките неща, жълтата и измислена сензация, кинематографът, уличната разноцветност, пикантната и лека оперетка.

Тая разноцветност, която съставлява нашата умна аудитория, това смесване от парвенюта, профани, еснафи не съставлява по никакъв начин добра почва за основаването на един доблестен усет и на една по-висока респект към изкуството. Липсата на крупни гении я прави напълно безпътна в това отношение.

Една французка, британска или немска аудитория, колкото и повлияна от кинематографическото превъзходство на изкуството, всеки път знае какво да купи, когато иде в книжарницата, всеки път знае за какво отива там. Тя всеки път знае театъра и знае за какво търси тоя или оня за какво избира драмата, операта или оперетката. Нейните мисли, хрумвания и настроения се управляват от писателите, или по-право, тя драговолно ги отдава на тях. Тя си има любимци, тя може да си ги избира. Тя не гледа кой е пръв, кой стои най-високо.

Нашата аудитория е лишена от опция да има това наслаждение, тъй като няма кой нищо да й даде. И тя тича там, където инцидентният вятър на деня я заведе.

Къде ще откри младата мечтателка отзив на своите настроения, на своята първа и чиста обич? Къде е прелестната книга със стихове, които ще отвори с боязън и много-много пъти ще препрочита?

Къде е романът, къде е разказът, който да ни отвори вратите на един живот, над който свети слънцето на истината на един популярен и определен дух? Къде е комедията, дето да забележим това от нашите дефекти, което не виждаме, което не желаеме да виждаме, на което бихме се смели? Къде е драмата, дето да забележим нашите страшни битки с тежкия случай на живота?…

Всякога приказваме, спорим за всички тия неща, само че когато ги потърсим, виждаме, че ги няма, че липсват. Нашият живот, минал и актуален, съвсем не е зачекнат от литературата. Безценното за белетристиката тесногръдие и неговите дребни градовце с градските кули-часовници изчезват. Изчезват толкоз прелестни видове, толкоз сантиментални любови, толкоз рицарски добродетели. Кой ще ги възкреси? В кои книги и бележници ще намериш записан техния кротичък и труженически живот. Никъде. Говоря за едно крупно и доста съсловие, което е давало темперамент на цяла ера, което се е мътило в иго и чието въодушевление по атавизъм минава и през днешния ден в живота. Разбира се, че е пропуснато още доста, съвсем всичко от нашия живот, по този начин забавен за белетриста.

Аз съм съперник на битовата белетристика, само че животът не е единствено това, което на елементарен език назоваваме обичай. Той има по-дълбоки и по-скрити полезности.

Ние сме толкоз небогати, щото нямаме дори песни. Много малко са песните, които нашите поети са дали като песни. По-често ще чуете да се пеят у нас съветски, румънски, сръбски песни или развалени дебелашки съчинения, в сравнение с хубава поетическа ария.

Даже нямаме стихове за рецитация. Нали сте ходили по вечеринките, нали сте чули нашите актьори да декламират? От двадесет и пет години насам ще чуете едно и също — няколко стихотворения от Вазов, няколко от Пенчо Славейков и няколко преведени.

Ако преровиш поетите, колкото да ще можеш и да избереш нещо.

Такава е общата литературна картина, пред която стоим през днешния ден.

* Публикувано във в.„ Развигор “, година I, бр. 43, 29 октомври 1921г.
Снимка: Елин Пелин при започване на 20-те години на XX в., Българска Държавна организация „ Архиви, Уикипедия