Никой нищо не чака за душата си ♥ Елин ПЕЛИН и неговото „Лято“
(„ Елин Пелин рисува “ (1938), графика от Александър Божинов; © Институт за литература - БАН)
♥ Лято
Свърши се празникът на цветята, на упованията и очакванията. Коса мина по ливадите, миризливата детелина лежи мъртва и адско слънце немилостиво я суши. Плешивите петна по Балкана посивяха, горите глъхнат омърлушени. Кукувицата безмълвно се вайка из тях и нерадостните й мисли пълнят усоите. Злорадо кряска сойката, подсмива се и вика:
– Ха, видяхте ли!
Над полето трепери зной като в пещ. Тежка задуха и мързелива тишина царува навсякъде. По нивите се виждат служащи, накацали като странни едри птици. Те работят безмълвно и отдалече наподобяват неподвижни, сковани на мястото си от жега.
През измежду полето се простира необятно, бяло, нажежено шосе. То е безлюдно. Старите върби, които се редят от двете му страни, са посивели от прахуляк, зажаднели за влага, омърлушени и унили като бойци, връщайки се от тежък поход. Там се издига отведнаж тънка, висока буря, прилична на жена с дете на ръце, сви се бързо и бавно-бавно изчезна из нивите.
Задухата натежа. Някъде из нивите избухна като пламък висок, колективен момински смях и млъкна.
Къде си радостна, цъфтяща, усмихната пролет? Твоите изобилни очаквания растяха в душите дружно с първата трева и небето ги поливаше с религия! Къде е жаждата за обновяване, с която първото дихание на пролетта бе изпълнило света! Сбъднаха ли се дребните и огромни въжделения на хиляди влюбени сърца, които чакаха нощите и славеите на май? Що стана с искрите, които пролетта възпламени, що стана с подарените цветя, с венците, с аромата на розите? Къде са дребните птиченца, които се измътиха в скритите гнезда. Родителите им не дружат към този момент, крилат самички и не се търсят.
Задуха. Никой нищо не чака за душата си. Пресита. Зреят, презряват плодовете, окапват и угниват.
Утре ще духне есента – студена, въздържана, рационална, посрещана без възторзи. Защото лятото ги изгори всичките.
Из сборника: „ Черни рози “, Елин Пелин, изд. Т. Ф. Чипев, София, 1928 година
*„ Елин Пелин рисува “ (1938), графика от Александър Божинов; Институт за литература - Българска академия на науките, dictionarylit-bg.eu
