На днешния ден в Русе е роден невероятният писател Елиас Канети
Елиас Канети е немскоезичен писател, роден в Русе, България от сефарадско-еврейски генезис.
Елиас е роден в Русе на 25 юли 1905 година, в фамилията на Жак Канети и Матилда Ардити. Майчиният му език е ладинският. Родът на татко му, който е сефарадски, се мести от Одрин в Русе през 19 век, където представителите му развиват сполучлив търговски бизнес. Майка му е от сефарадския жанр Ардити, които са измежду създателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Негови по-малки братя са музикалният продуцент Жак Канети и лекарят Жорж Канети.
Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести в Манчестър, където татко му се включва в бизнеса на шуреите си. Баща му ненадейно умира през 1912 година – съгласно Канети това става при вестта за експлоадирането на Балканската война. Семейство Канети се мести в Лозана и след това във Виена. Елиас научава немски език, като по това време той към този момент употребява български, британски и френски. После фамилията се мести първо в Цюрих, а по-късно във Франкфурт, където той приключва гимназия. През 1924 година става студент по химия във Виенския университет и приключва с докторат в 1929 година
През 1934 година Канети се дами за писателката Веза (Венециана) Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературна помощничка. Канети остава отворен към връзки с други дами по време на брака си със брачната половинка си Веза.
След присъединението на Австрия към Нацистка Германия през 1938 година и почналите гонения на евреите Канети отпътува през Париж за Лондон и се заселва в Англия. Там претърпява дълготрайна сантиментална връзка с австрийската художничка Мария-Луиза декор Мотесицки, както и с ирландската поетеса Айрис Мърдок.
След гибелта на жена му през 1963, той се дами за Хера Бушор, с която има щерка Йохана (1972), музикантка.
Въпреки че е немскоезичен създател, Канети живее във Англия (като получава гражданство през 1952 г.) до 1970-те години. Последните 20 години от живота си прекарва най-вече в Цюрих, където написа своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен " Спасеният език “).
През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с предвидливост, идейно благосъстояние и художествена мощност. Прочути са думите му: " Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се бе случило в Русчук “. На церемонията в Стокхолм той споделя: " Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво съставлява войната и таман фактът, че всеки знае това, е нашата единствена вяра “.
На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.
В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 година националната литературна награда " Елиас Канети ".
По време на първата интернационална конференция в България (1992), отдадена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно сдружение " Елиас Канети “. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е непокътната. Днес търговската сграда на семейството се употребява от Дружеството под името Дом Канети.
По мотив 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 година е открита паметна плоча на едноименния площад " Елиас Канети “, а Професионалната гимназия по стопанска система и ръководство приема името на нобелиста.
Елиас е роден в Русе на 25 юли 1905 година, в фамилията на Жак Канети и Матилда Ардити. Майчиният му език е ладинският. Родът на татко му, който е сефарадски, се мести от Одрин в Русе през 19 век, където представителите му развиват сполучлив търговски бизнес. Майка му е от сефарадския жанр Ардити, които са измежду създателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Негови по-малки братя са музикалният продуцент Жак Канети и лекарят Жорж Канети.
Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести в Манчестър, където татко му се включва в бизнеса на шуреите си. Баща му ненадейно умира през 1912 година – съгласно Канети това става при вестта за експлоадирането на Балканската война. Семейство Канети се мести в Лозана и след това във Виена. Елиас научава немски език, като по това време той към този момент употребява български, британски и френски. После фамилията се мести първо в Цюрих, а по-късно във Франкфурт, където той приключва гимназия. През 1924 година става студент по химия във Виенския университет и приключва с докторат в 1929 година
През 1934 година Канети се дами за писателката Веза (Венециана) Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературна помощничка. Канети остава отворен към връзки с други дами по време на брака си със брачната половинка си Веза.
След присъединението на Австрия към Нацистка Германия през 1938 година и почналите гонения на евреите Канети отпътува през Париж за Лондон и се заселва в Англия. Там претърпява дълготрайна сантиментална връзка с австрийската художничка Мария-Луиза декор Мотесицки, както и с ирландската поетеса Айрис Мърдок.
След гибелта на жена му през 1963, той се дами за Хера Бушор, с която има щерка Йохана (1972), музикантка.
Въпреки че е немскоезичен създател, Канети живее във Англия (като получава гражданство през 1952 г.) до 1970-те години. Последните 20 години от живота си прекарва най-вече в Цюрих, където написа своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен " Спасеният език “).
През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с предвидливост, идейно благосъстояние и художествена мощност. Прочути са думите му: " Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се бе случило в Русчук “. На церемонията в Стокхолм той споделя: " Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво съставлява войната и таман фактът, че всеки знае това, е нашата единствена вяра “.
На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.
В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 година националната литературна награда " Елиас Канети ".
По време на първата интернационална конференция в България (1992), отдадена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно сдружение " Елиас Канети “. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е непокътната. Днес търговската сграда на семейството се употребява от Дружеството под името Дом Канети.
По мотив 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 година е открита паметна плоча на едноименния площад " Елиас Канети “, а Професионалната гимназия по стопанска система и ръководство приема името на нобелиста.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ