Новият стар сръбски национализъм и заплахата за България
Ели Юрукова, БГНЕС
Знам едно - българите не ненавиждат сърбите, нито сърбите ненавиждат българите. Съседи сме, свързани се вечно, живеем един до различен, а и тук е българското малцинство в Сърбия, което години наред се бори за своите права - от време на време сполучливо, от време на време не.
Балкански действителности в сърцето на Европа. Европейски полезности в сърцето на Балканите. Затова не можем да гледаме независимо на растящия шовинизъм и нервността на сръбските политици, които виждат неприятели във всяка страна, която не мисли като тях.
Специален, само че не и единствен случай е резолюцията на Организация на обединените нации за геноцида в Сребреница, който е исторически факт, с чието пояснение Белград злоупотребява. Никъде не се загатва, че сръбският народ е геноциден. Геноцид са направили военни командири и политици, които са наредили това закононарушение и несъмнено би трябвало да бъдат осъдени. Но тезата, че целият свят желае да постави печата върху елементарния сърбин, който също е изпитал ужасите на войната в някогашна Югославия е рисков националистически опит да се развихри лъжовен национализъм и нова ненавист в района.
Резолюцията за Сребреница и 8000 жертви в Босна са факт, всеки гласоподава по своята съвест. Къде е тук България? Президентът Александър Вучич до последния миг е очаквал изненада от България и тя да гласоподава въздържала се по документа на Организация на обединените нации.
Сърбите не са геноциден народ, пишеше на небостъргача в центъра на Белград. Медиите в Сърбия основават една рискова националистическа атмосфера, която ги върна в дните на войната 30 години обратно. Дори от сръбския табор в Черна гора се чу изказването, че „ Черна гора е българският Монтенегро “. В мненията на официоза вестник „ Политика “ можем да прочетем: „ Кога българите са на били другари? “, „ Нож в гърба на Сърбия е в българските гени “, „ Това е първата неточност на Вучич, че е повярвал в България “. И още един коментар: „ Наскоро срещнах един човек и го запитвам дали е българин, а той ми дава отговор: Да, българин съм. Подкупен и непоследователен българин, който забива на всички нож в гърба “.
Антибългарската агитация е част от сръбския шовинизъм, който постоянно, а и в този момент основава спор сред Белград и София, тъй като за сръбските политици се е трансформирало в политически обред да се бият в гърдите и да показват, че са същински сърби, които пазят ползите на сръбския народ. Тази еуфория се придвижва и на елементарните сърби, които стават жертва на политическата мистичност и агитация. Изкривяването на историята и обстоятелствата, а в този аспект и на връзките с България е сръбски политически специалитет, който не донася мир, а безредици.
Може ли да бъде мотив за топ вест заглавието в медиите: „ Българин е сюрпризиран от своето идване в Сърбия “ и изказването му, че до момента е мислил, че сърбите ненавиждат българите и че сърбите обичат повече да приказват с тях на британски, а не на български. Нищо не би трябвало да ни учудва. Преди известно време Вучич направи изказване, че „ няма да приказва против България, даже когато до нас стигат сигнали, че Пирот е част от България “.
Сърбия има собствен път и нейните политици ще дават отговор за това дали е верен или не. Някога малките екрани на Милошевич пускаха ежеседмично кино лентата „ Бай Ганьо “ със скритото предписание: това са България и българите! Ако тогава ние можехме да извиним грешките на сръбския деспот, в този момент не можем да не се опасяваме от растящия сръбски шовинизъм, който мислехме, че е пропуснат. Защото неправилната оценка, че целият свят ненавижда сърбите и те би трябвало да се обединят в един „ Сръбски свят “ донася нови прелъщение. Предстоящият общосръбски събор и предлагането на президента на Република Сръбска Милорад Додик да се отдели от Босна ще ускори тези опасения доста бързо. На европейските Балкани е нужен мир. Преди всичко.
Знам едно - българите не ненавиждат сърбите, нито сърбите ненавиждат българите. Съседи сме, свързани се вечно, живеем един до различен, а и тук е българското малцинство в Сърбия, което години наред се бори за своите права - от време на време сполучливо, от време на време не.
Балкански действителности в сърцето на Европа. Европейски полезности в сърцето на Балканите. Затова не можем да гледаме независимо на растящия шовинизъм и нервността на сръбските политици, които виждат неприятели във всяка страна, която не мисли като тях.
Специален, само че не и единствен случай е резолюцията на Организация на обединените нации за геноцида в Сребреница, който е исторически факт, с чието пояснение Белград злоупотребява. Никъде не се загатва, че сръбският народ е геноциден. Геноцид са направили военни командири и политици, които са наредили това закононарушение и несъмнено би трябвало да бъдат осъдени. Но тезата, че целият свят желае да постави печата върху елементарния сърбин, който също е изпитал ужасите на войната в някогашна Югославия е рисков националистически опит да се развихри лъжовен национализъм и нова ненавист в района.
Резолюцията за Сребреница и 8000 жертви в Босна са факт, всеки гласоподава по своята съвест. Къде е тук България? Президентът Александър Вучич до последния миг е очаквал изненада от България и тя да гласоподава въздържала се по документа на Организация на обединените нации.
Сърбите не са геноциден народ, пишеше на небостъргача в центъра на Белград. Медиите в Сърбия основават една рискова националистическа атмосфера, която ги върна в дните на войната 30 години обратно. Дори от сръбския табор в Черна гора се чу изказването, че „ Черна гора е българският Монтенегро “. В мненията на официоза вестник „ Политика “ можем да прочетем: „ Кога българите са на били другари? “, „ Нож в гърба на Сърбия е в българските гени “, „ Това е първата неточност на Вучич, че е повярвал в България “. И още един коментар: „ Наскоро срещнах един човек и го запитвам дали е българин, а той ми дава отговор: Да, българин съм. Подкупен и непоследователен българин, който забива на всички нож в гърба “.
Антибългарската агитация е част от сръбския шовинизъм, който постоянно, а и в този момент основава спор сред Белград и София, тъй като за сръбските политици се е трансформирало в политически обред да се бият в гърдите и да показват, че са същински сърби, които пазят ползите на сръбския народ. Тази еуфория се придвижва и на елементарните сърби, които стават жертва на политическата мистичност и агитация. Изкривяването на историята и обстоятелствата, а в този аспект и на връзките с България е сръбски политически специалитет, който не донася мир, а безредици.
Може ли да бъде мотив за топ вест заглавието в медиите: „ Българин е сюрпризиран от своето идване в Сърбия “ и изказването му, че до момента е мислил, че сърбите ненавиждат българите и че сърбите обичат повече да приказват с тях на британски, а не на български. Нищо не би трябвало да ни учудва. Преди известно време Вучич направи изказване, че „ няма да приказва против България, даже когато до нас стигат сигнали, че Пирот е част от България “.
Сърбия има собствен път и нейните политици ще дават отговор за това дали е верен или не. Някога малките екрани на Милошевич пускаха ежеседмично кино лентата „ Бай Ганьо “ със скритото предписание: това са България и българите! Ако тогава ние можехме да извиним грешките на сръбския деспот, в този момент не можем да не се опасяваме от растящия сръбски шовинизъм, който мислехме, че е пропуснат. Защото неправилната оценка, че целият свят ненавижда сърбите и те би трябвало да се обединят в един „ Сръбски свят “ донася нови прелъщение. Предстоящият общосръбски събор и предлагането на президента на Република Сръбска Милорад Додик да се отдели от Босна ще ускори тези опасения доста бързо. На европейските Балкани е нужен мир. Преди всичко.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ