СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ - двете страни на антибългарската монета
Ели Секуловска*
Да се написа за избори в Северна Македония, без значение дали са президентски, парламентарни или вътрешнопартийни, е същински призрачен сън за всеки сериозен и пореден създател. Вашите публикации ще излязат на другия ден, а през това време всички македонски малките екрани и интернет портали, още преди да станат известни окончателните резултати, към този момент ще са оповестили и предъвкали добре изборите! Тогава създателят би трябвало да бъде много изобретателен и да внесе малко постмодернистично духовитост в текста си!
Така и стана с изборите за ръководител на Социалдемократическия съюз /СДСМ/, която неотдавна загуби пагубно парламентарните избори в Северна Македония. Изборният ден беше белязан от техните вътрешнопартийни византийски игри, които бяха топ вести и тематика на деня по всички малките екрани. Четиримата претенденти за президент на партията от самото начало се упрекваха взаимно в изборни нарушавания, а един от тях - Славянка Петровска, отдръпна кандидатурата си предходния ден. Йован Деспотовски и Александър Байдевски се демонстрираха с взаимни обвинявания в корист с данните. В последна сметка господин Венко Филипче бе определен за ръководител на СДСМ с 9052 гласа.
В своето ревю след изборния резултат той съобщи, че партията би трябвало да бъде " реформирана и реорганизирана ". Филипче акцентира, че СДСМ ще бъде партия, която " сплотява, а не разделя ". Партия, която ще бъде " ослепителен образец за младите генерации " в Северна Македония!
Позната еквилибристика, пазеща салдото на парадокса. Същата риторична форма, извиняваща се за неточности и обещаваща ново начало, се наблюдаваше и от страна на ВМРО-ДПМНЕ след неуспеха на парламентарните избори през 2016 година
Изказванията и на двете партии наподобяват на къси римувани песнички, за които единствено иронията, гротеската и сатирата биха били формата, в която могат да бъдат коментирани. Цикличните промени и довеждането на обстановката до парадокс, а по-късно обещанията за ярко бъдеще са главните оръжия на двете най-големи македонски политически партии, които играят пинг-понг с телевизионния електорат.
За тях народът е разбиране за монолитна единица, която показва общата воля. Загубвайки властта на демократичното прехвърляне, жителите не работят, а са помолени да играят ролята на народа.
И македонският народ, болшинството, играе добре тази роля. Обединени към етнонационализма, те настойчиво вървят против патриотизма и считат, че щом са етнонационалисти, значи са патриоти. Когато етнонационализмът е в центъра на вниманието, се губи и смисъла на понятието страна, което по своята същина е проведена система, която действа от жителите за жителите, без значение от тяхната етническа или религиозна принадлежност.
Целият този националистически роман се поддържа от медийната агитация, в която участват разнообразни интелектуалци, учени, учени, писатели, теоретици на конспирацията, публицисти и елементарни хора. Колкото по-голямо би трябвало да е разделянето съгласно етнонационализма, толкоз по-голям е тиражът както на печатните, по този начин и на цифровите медии, които от дълго време са под властта на политиката и финансите. Политиците по предписание са под въздействие на рейтингите, да изследват публичното мнение детайлно и поредно и благодарение на страстите на жителите да покачват рейтинга си. Общественият бранш видимо е повлиян от тези стратегии, само че индиректно - от персоналните облаги.
Днес е явно, че двете партии си оказват помощ, обединени към етнонационализма, или по-скоро антибългаризма, с взаимно единодушие, в което едната страна играе ролята на положителния, а другата - на неприятния служител на реда. Взаимните обвинявания в изменник и родолюбец са просто декорация на парадокса, а едни и същи хора циклично си предават властта от десетилетия. Поне в случай че това разделяне беше по-полезно и толерантно - без такива отрицателни страсти, които витаеха измежду болшинството от хората, без ненавист, оскърбление и прединфарктна гняв, тогава всеки щеше да си харчи времето за по-умни и потребни неща.
Понякога се появява и гласът на разсъдъка, в лицето на американския дипломат в Северна Македония Анджела Агелер, която през миналите дни без дипломатически ръкавици съобщи, че Преспанското съглашение и Преговорната рамка с Европейския съюз и Договора с България са единственият вероятен път за Северна Македония към блока. В същото време господин Али Ахмети, като представител на " Европейски фронт " от албанския опозиционен блок, изрази позиция, че конституционните промени би трябвало да бъдат направени допустимо най-скоро.
Но всичко това наподобява е изгубено в ефира. Никой не може да каже накъде отива Северна Македония.
*Ели Секуловска, деятел за правата на индивида в Северна Македония./ БГНЕС
Да се написа за избори в Северна Македония, без значение дали са президентски, парламентарни или вътрешнопартийни, е същински призрачен сън за всеки сериозен и пореден създател. Вашите публикации ще излязат на другия ден, а през това време всички македонски малките екрани и интернет портали, още преди да станат известни окончателните резултати, към този момент ще са оповестили и предъвкали добре изборите! Тогава създателят би трябвало да бъде много изобретателен и да внесе малко постмодернистично духовитост в текста си!
Така и стана с изборите за ръководител на Социалдемократическия съюз /СДСМ/, която неотдавна загуби пагубно парламентарните избори в Северна Македония. Изборният ден беше белязан от техните вътрешнопартийни византийски игри, които бяха топ вести и тематика на деня по всички малките екрани. Четиримата претенденти за президент на партията от самото начало се упрекваха взаимно в изборни нарушавания, а един от тях - Славянка Петровска, отдръпна кандидатурата си предходния ден. Йован Деспотовски и Александър Байдевски се демонстрираха с взаимни обвинявания в корист с данните. В последна сметка господин Венко Филипче бе определен за ръководител на СДСМ с 9052 гласа.
В своето ревю след изборния резултат той съобщи, че партията би трябвало да бъде " реформирана и реорганизирана ". Филипче акцентира, че СДСМ ще бъде партия, която " сплотява, а не разделя ". Партия, която ще бъде " ослепителен образец за младите генерации " в Северна Македония!
Позната еквилибристика, пазеща салдото на парадокса. Същата риторична форма, извиняваща се за неточности и обещаваща ново начало, се наблюдаваше и от страна на ВМРО-ДПМНЕ след неуспеха на парламентарните избори през 2016 година
Изказванията и на двете партии наподобяват на къси римувани песнички, за които единствено иронията, гротеската и сатирата биха били формата, в която могат да бъдат коментирани. Цикличните промени и довеждането на обстановката до парадокс, а по-късно обещанията за ярко бъдеще са главните оръжия на двете най-големи македонски политически партии, които играят пинг-понг с телевизионния електорат.
За тях народът е разбиране за монолитна единица, която показва общата воля. Загубвайки властта на демократичното прехвърляне, жителите не работят, а са помолени да играят ролята на народа.
И македонският народ, болшинството, играе добре тази роля. Обединени към етнонационализма, те настойчиво вървят против патриотизма и считат, че щом са етнонационалисти, значи са патриоти. Когато етнонационализмът е в центъра на вниманието, се губи и смисъла на понятието страна, което по своята същина е проведена система, която действа от жителите за жителите, без значение от тяхната етническа или религиозна принадлежност.
Целият този националистически роман се поддържа от медийната агитация, в която участват разнообразни интелектуалци, учени, учени, писатели, теоретици на конспирацията, публицисти и елементарни хора. Колкото по-голямо би трябвало да е разделянето съгласно етнонационализма, толкоз по-голям е тиражът както на печатните, по този начин и на цифровите медии, които от дълго време са под властта на политиката и финансите. Политиците по предписание са под въздействие на рейтингите, да изследват публичното мнение детайлно и поредно и благодарение на страстите на жителите да покачват рейтинга си. Общественият бранш видимо е повлиян от тези стратегии, само че индиректно - от персоналните облаги.
Днес е явно, че двете партии си оказват помощ, обединени към етнонационализма, или по-скоро антибългаризма, с взаимно единодушие, в което едната страна играе ролята на положителния, а другата - на неприятния служител на реда. Взаимните обвинявания в изменник и родолюбец са просто декорация на парадокса, а едни и същи хора циклично си предават властта от десетилетия. Поне в случай че това разделяне беше по-полезно и толерантно - без такива отрицателни страсти, които витаеха измежду болшинството от хората, без ненавист, оскърбление и прединфарктна гняв, тогава всеки щеше да си харчи времето за по-умни и потребни неща.
Понякога се появява и гласът на разсъдъка, в лицето на американския дипломат в Северна Македония Анджела Агелер, която през миналите дни без дипломатически ръкавици съобщи, че Преспанското съглашение и Преговорната рамка с Европейския съюз и Договора с България са единственият вероятен път за Северна Македония към блока. В същото време господин Али Ахмети, като представител на " Европейски фронт " от албанския опозиционен блок, изрази позиция, че конституционните промени би трябвало да бъдат направени допустимо най-скоро.
Но всичко това наподобява е изгубено в ефира. Никой не може да каже накъде отива Северна Македония.
*Ели Секуловска, деятел за правата на индивида в Северна Македония./ БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ