Трудни ситуации, в които изпадаме при отглеждането на дете и как да се справим?
Ели Мантовска е майка на 3 деца, близначки, родени през 2014 г и наследник, роден през 2018 година Тя е дипломант в магистърска стратегия Психология на развиването към Нов Български Университет, стажант-психолог в столични учебни заведения и детски градини. Автор и водещ на образования за родители, съосновател на Facebook групата Читателски клуб. Може да я последвате в, където споделя за пътя към умерено родителство и във, където показва хрумвания за проговаряне и другарство с дребното дете.
Отказ от храна. Много деца са наричани " ” и отхвърлят напълно или се хранят с извънредно огромно отвращение. Как да подходим към този проблем?
Темата за храненето е значима за мен като майка на дете, което на 3 години тежеше 8 кг. Споделяла съм доста за нашия опит, с помощта на Академия за родители успяхме да подготвим за " Храненето и злоядите деца ”. Ето някои хрумвания, които съм прилагала в нашето семейство и в съвещания с родители:
- Да се опитам да си изясня какво тъкмо ме тормози - количеството храна, което детето яде? Еднообразието на храни? Подбирането на текстури или типове храна? Прилъгването с филмче или играчки? Силните страсти по време на хранене? Излизане от кривата на растежа? Чести стомашни проблеми?
- Да слага приоритет на 1 нещо, което да опитам да трансформира и да се въоръжа с всякаква поддръжка - на колегата, детската градина, баби и родственици и изключително на лекари и/или други специалисти, с които да координирам проекта си и които да ми оказват помощ в моменти, когато е изключително мъчно и не виждам вяра
- Да си повеждам мемоари, с цел да мога да потвърдя, че смяна има, даже и да е по-бавна и по-ограничена, в сравнение с ми се желае
- Да покажа съчувствие първо към себе си - храненето би следвало да е натурален инстинкт, а от време на време ни се коства, че не е обикновено да е толкоз мъчно, може да го преживеем даже като отвод от храна=отказ от обичта ни.
Трудно заспиване? Невъзможност на детето да заспива единствено - желание или проблем?
Моето мнението е, че това е потребност. Може да е проблем за нас - тъй като имаме куп неща за извършване откакто детето заспи. Но не е детска волност или табиет, а естествена човешка потребност. Много от нас също заспиват и спят по-добре в леглото с колегата си, съпоставено с моментите, когато той или тя отсъстват.
Сънят е преграда пред привързаността - когато детето заспива, то се отделя от нас. Затова постоянно дребните деца търсят физическото ни наличие и бавят раздялата: желаят прегръдка, да отидат още един път до тоалетната, да пият вода. Това е съвсен естествен развой, само че за нас, родителите, е последната граница сред деня с детето и шанса да сме уединено или да подхванем всички задания, които ни чакат. Ако можем да приемем, че приспиването ще е нужно единствено няколко години, само че ще сложи една доста здрава основа на връзките ни, която ще докара нашия младеж да приказва с нас, когато има потребност, може би ще сме по-склонни да отложим по този начин нужното време уединено. И може би тъкмо тъй като ще сме приели и ще желаеме да сме до детето си, до момента в който заспива, то ще се отпусне в сънищата по-бързо…
Възможно ли е сложното заспиване да се дължи на избрани психически фактори и по какъв начин да се оправим?
Понякога, в случай че детето се върти и не заспива над, да речем, 30 минути е допустимо да е преуморено или към момента да не се е освободило от всички страсти на деня. Тогава оказва помощ предварителната защита - в дни, когато виждаме, че е по този начин, да отделим към час преди времето за сън време да изпразним резервоара на раздразнението у дребните. Чрез свободна игра измежду природата до насита, посредством независима неструктурирана игра вкъщи, посредством игрови метод и блъскане с нас, посредством сълзи на горест или прочувствен изблик. Забелязали ли сте, че откакто детето поплаче от тъгата на осъзнаването, че ще удържим някоя граница, е доста по-спокойно и по-склонно да сътрудничи?
Ако детето има проблеми със съня като цяло: като се изключи че мъчно заспива, се буди постоянно и с плач/викове, може би изживява сложен интервал. Тогава е добре да огледаме всекидневието му, да преценим какво го затруднява или претрупва и да облекчим ритъма на фамилията. Може да е добър миг и да се обърнем към експерт за поддръжка.
Страхът от вървене на гърне също е постоянно срещан, само че какво решение можем да намерим?
Някои деца се усещат лимитирани и следени, в последна сметка не е елементарно да си дете и цялото ти всекидневие да зависи от решенията на различен. Тогава може да помогне разпределяне на контрола и по-често предложение на избор (съобразено с възрастта, да вземем за пример не можем да желаеме от 2-годишно дете да избере подобаващи облекла от дрешника, само че можем да подберем 2 разновидността и то да избере сред тях. Ако сме решили и детето е готово да махне пелените, не бихме предложили избор дали да върви на гърне или в памперс, само че можем да предложим избор дали да седне на гърнето с книга или до момента в който слуша ария. Някои деца имат интервал, в който губят умения. Трети деца стопират да употребяват тоалетна поради мъчително изхождане и така нататък Винаги си коства да се запитаме за какво и да се постараем да облекчим или отстраним аргументите. Много оказва помощ и смехът. Може да огледаме аргументите за този боязън и да опитаме през игрови метод да ги проиграем. Например, някоя играчка да не желае да върви на гърне и да пишка на всевъзможни смешни места. Или гърнето да бяга от детето и да не разрешава да бъде употребено. Целта е посредством игра и смях детето да се освободи от страха.
Трудно проговаряне? Кога проговарянето може да се дължи не на физически, а на психически проблем? Какво е решението?
Заедно с логопед и психолог създадохме онлайн видео самообучението за проговаряне и другарство с дребното дете. Може да последвате и Facebook страницата, където постоянно споделям препоръки по тематиката. Трудното проговаряне може да е разследване от доста фактори, само че не ми се желае да се фокусираме върху тях и да трупаме тревога у родителите. По-скоро бих обърнала въпроса и бих предложила хрумвания за стимулиране на проговарянето като подтикваме насладата от общуването. Отново ни идват на помощ игровият метод и хуморът. Например, всички игри от вида " подай и върни ”, при който възрастният прави нещо занимателно, а детето реагира с жест, изражение, (част от) дума е чудесна покана за другарство. Такива игри са т. нар реципрочни игри, които са научно потвърдено средство за стимулиране на проговарянето и общуването от Центъра за детско развиване към Университета в Харвард, Съединени американски щати. Ето една концепция:.
Тръшкането - един от най-стресиращите обстановки за родителите. На какво може да се дължи държанието и по какъв начин да подходим към детето?
Не одобрявам думата " тръшкане ” - в нея има доста отричане: манипулативно държание, налагане, глезене и така нататък Колкото повече науката ни разкрива за човешкия мозък, толкоз повече доказателства има, че тази част от него, която дава отговор за регулация на страстите и държанието, за обмисляне на следствията от дейностите ни, за решение на проблеми, се развива до 25-тата година. Едно дете на 1-2 години, когато нормално стартират тези прочувствени прояви, няма потенциала да ни се постанова или да ни манипулира. Тези рецесии са напълно естествена и даже нужна част от детското развиване. От една страна, те служат на детето, с цел да съобщи и дефинира себе си като се отличи от мама, от друга - те са един превъзходен вентил, който природата е измислила точно за освобождение от насъбрано неспокойствие. Ок, слушам, че казвате, отлично е, че щом детето ми се тръшка, значи е обикновено, само че какво да върша аз, с цел да го спра? Нищо. Ако сте обезпечили сигурността на детето и може да запазите личното си успокоение - това е задоволително. Призовете емпатията и състраданието: детето ви минава през нещо доста значимо за него, отказано му е нещо доста значимо за него, даже и нас да ни наподобява неуместно. И в този миг, в случай че имате сили и в действителност го чувствате в себе си - просто може да му покаже състрадание, без даже да говорите или да го докосвате, единствено с лицето си. По силата на огледалните неврони, когато детето се освободи от бурята, ще ви усети като фарът на неговото успокоение.
Ако, обаче, детето не е сигурност, или вие чувствате, че нямате това вътрешно успокоение, може да опитате физически да ограничите детето - като го придвижите от средата на улицата на тротоара или като стиснете зъби и кажете: " Виждам, че тези усеща са мощни и значими и ще ги изслушам като се приберем вкъщи. Точно в този момент, обаче, ще те гушна и ще излезем от този магазин ”. Дайте си разрешение да отложите тази прочувствена рецесия за по-безопасен и подобаващ миг.
Страх от тъмното - нещо обикновено или нещо, с което детето би трябвало да се оправи? Сблъсъкът на децата с разнообразни страхове - чудовища под леглото, парцалан и така нататък Как да подходи родителят, с цел да помогне?
Има страхове, които са развитийно естествени и са стадий, през който детето минава. Важно е да знаем, че множеството страхове: от тъмното, от чудовища, от вълка и така нататък са етикети, пояснения, които детето може да даде на нещо, което не може да изясни - това може да е претрупана " алармена система ” (твърде забързан темп, сложна акомодация към смяна, да вземем за пример детска градина и т.н.). Добре е да се вгледаме в потребностите на детето, преди всичко потребността от обвързаност, от принадлежност: детето усеща ли се през множеството време обвързвано с нас, " забелязано ”? Има ли прекомерно заето всекидневие? Минава ли през смяна? И да помислим по какъв начин да облекчим " алармената система ”, откакто намерим горните отговори. Би било демонстрация на храброст от наша страна да се обърнем и към експерт за поддръжка, от време на време е мъчно да си отговорим от къде идва детската тревога и по какъв начин да я облекчим. Не инцидентно един от най-споделяните ми е с практични хрумвания по тематиката.
Ако детето демонстрира признаци на експанзия - по какъв начин да реагираме? Ако удря родителя или други деца?
Агресията при децата също е напълно естествена. Д-р Гордън Нойфелд приказва за следната стълба от 3 стъпки за справяне с неспокойствие при детето: 1) детето търси решение. Ако откри, се успокоява. Ако не откри, се качва на идващото ходило: невъзможността. Ако одобри невъзможността, евентуално ще се разплаче със сълзи от горест (примерно, ние сме сложили твърда граница и няма втора бисквита, само че демонстрираме и схващане какъв брой мъчно е за детето и какъв брой мощно желае тази бисквита). Ако не одобри невъзможността - идната стъпка е 3) експанзия към себе си, различен човек, животно, предмет. Като има и тук стълбица, да вземем за пример, в случай че детето към този момент не удря, а вика, значи се е изкачило по стълбата на самоконтрол и употребява по-малко неподходяща изява на експанзия. Ако детето удря, първо е значимо да се погрижим за сигурността на всички. Ако удря нас - да застанем встрани или да сложим възглавница сред нас. Но дано да не оставяме дребното дете единствено с сложните и мощни страсти. Нещо, което върша когато синът ми на 4 години замахва да ме удари, е да посрещна удара като " дай пет ” и да му дам думи: " Виждам, че моят отговор не ти харесва. Може да кажеш това, без да удряш ”. А в случай че удря различен, да препречим пътя и даже, в случай че се наложи, нежно да хванем ръцете му, без да го нараняваме, само че с цел да го спрем. В момента, в който страстите са нажежени, колкото по-малко думи използваме, толкоз по-добре. А изкушим ли се да накажем, викнем или се скараме, ще налеем още повече напрежение в така и така към този момент пренапрегнатото дете, Това не е миг за урок по положително държание, колкото и да ни се желае и да считаме, че го изискуем пред близките. Тези връзки са сред нас и детето ни, не изискуем пояснение за метода, по който възпитаваме. Ако знаем, че сега детето е в интервал, в който се намира по-често на 3тото ходило за справяне с раздразнението и удря, да сме до него на детската площадка и по-скоро да се стремим да предотвратим такива обстановки. Ако това не е допустимо, може да заобикаляме срещи с връстници - постоянно и другите деца на същата възраст минават през сходни интервали и се борят със личното неспокойствие. Ако това се случва единствено в избрани обстановки - при едната ми щерка на 3 г се случваше в детската градина - да търсим още веднъж аргументите детето толкоз постоянно да стига до това 3то ходило: какво я претрупва? Кой и по какъв начин там може да й помогне с предварителна защита? Можем ли да понижим времето й там? А вкъщи - какво можем да създадем?
Невъзможността за задържане вниманието на детето за по-дълъг интервал от време - предвестител ли е на някакъв психически проблем или е естествен интервал?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос без да знам за каква обстановка става дума, за детето, за упованията. Бих предложила една елементарна формула за нашите упования: смята се, че едно дете може да задържи внимание върху нещо, което му е забавно толкоз минути, на колкото годни е плюс 1, т.е. Ако е на 2 години - 2 +1=3 минути. Всичко над това би било неуместно за възрастта. Разбира се, има деца на 2 години, които могат да задържат вниманието си и по-дълго и това не значи, че има нещо притеснително.
Вашият съвет към младите родители!
Вие сте най-прекрасните родители на своите деца! Щом четете този материал, значи търсите метод да се развивате, търсите поддръжка, обичате абсолютно своите деца - приветствам ви и ви поисквам да получавате помощта, която търсите и да се наслаждавате на доста мотиви да празнувате сладките фамилни мигове от всекидневието с деца.
Отказ от храна. Много деца са наричани " ” и отхвърлят напълно или се хранят с извънредно огромно отвращение. Как да подходим към този проблем?
Темата за храненето е значима за мен като майка на дете, което на 3 години тежеше 8 кг. Споделяла съм доста за нашия опит, с помощта на Академия за родители успяхме да подготвим за " Храненето и злоядите деца ”. Ето някои хрумвания, които съм прилагала в нашето семейство и в съвещания с родители:
- Да се опитам да си изясня какво тъкмо ме тормози - количеството храна, което детето яде? Еднообразието на храни? Подбирането на текстури или типове храна? Прилъгването с филмче или играчки? Силните страсти по време на хранене? Излизане от кривата на растежа? Чести стомашни проблеми?
- Да слага приоритет на 1 нещо, което да опитам да трансформира и да се въоръжа с всякаква поддръжка - на колегата, детската градина, баби и родственици и изключително на лекари и/или други специалисти, с които да координирам проекта си и които да ми оказват помощ в моменти, когато е изключително мъчно и не виждам вяра
- Да си повеждам мемоари, с цел да мога да потвърдя, че смяна има, даже и да е по-бавна и по-ограничена, в сравнение с ми се желае
- Да покажа съчувствие първо към себе си - храненето би следвало да е натурален инстинкт, а от време на време ни се коства, че не е обикновено да е толкоз мъчно, може да го преживеем даже като отвод от храна=отказ от обичта ни.
Трудно заспиване? Невъзможност на детето да заспива единствено - желание или проблем?
Моето мнението е, че това е потребност. Може да е проблем за нас - тъй като имаме куп неща за извършване откакто детето заспи. Но не е детска волност или табиет, а естествена човешка потребност. Много от нас също заспиват и спят по-добре в леглото с колегата си, съпоставено с моментите, когато той или тя отсъстват.
Сънят е преграда пред привързаността - когато детето заспива, то се отделя от нас. Затова постоянно дребните деца търсят физическото ни наличие и бавят раздялата: желаят прегръдка, да отидат още един път до тоалетната, да пият вода. Това е съвсен естествен развой, само че за нас, родителите, е последната граница сред деня с детето и шанса да сме уединено или да подхванем всички задания, които ни чакат. Ако можем да приемем, че приспиването ще е нужно единствено няколко години, само че ще сложи една доста здрава основа на връзките ни, която ще докара нашия младеж да приказва с нас, когато има потребност, може би ще сме по-склонни да отложим по този начин нужното време уединено. И може би тъкмо тъй като ще сме приели и ще желаеме да сме до детето си, до момента в който заспива, то ще се отпусне в сънищата по-бързо…
Възможно ли е сложното заспиване да се дължи на избрани психически фактори и по какъв начин да се оправим?
Понякога, в случай че детето се върти и не заспива над, да речем, 30 минути е допустимо да е преуморено или към момента да не се е освободило от всички страсти на деня. Тогава оказва помощ предварителната защита - в дни, когато виждаме, че е по този начин, да отделим към час преди времето за сън време да изпразним резервоара на раздразнението у дребните. Чрез свободна игра измежду природата до насита, посредством независима неструктурирана игра вкъщи, посредством игрови метод и блъскане с нас, посредством сълзи на горест или прочувствен изблик. Забелязали ли сте, че откакто детето поплаче от тъгата на осъзнаването, че ще удържим някоя граница, е доста по-спокойно и по-склонно да сътрудничи?
Ако детето има проблеми със съня като цяло: като се изключи че мъчно заспива, се буди постоянно и с плач/викове, може би изживява сложен интервал. Тогава е добре да огледаме всекидневието му, да преценим какво го затруднява или претрупва и да облекчим ритъма на фамилията. Може да е добър миг и да се обърнем към експерт за поддръжка.
Страхът от вървене на гърне също е постоянно срещан, само че какво решение можем да намерим?
Някои деца се усещат лимитирани и следени, в последна сметка не е елементарно да си дете и цялото ти всекидневие да зависи от решенията на различен. Тогава може да помогне разпределяне на контрола и по-често предложение на избор (съобразено с възрастта, да вземем за пример не можем да желаеме от 2-годишно дете да избере подобаващи облекла от дрешника, само че можем да подберем 2 разновидността и то да избере сред тях. Ако сме решили и детето е готово да махне пелените, не бихме предложили избор дали да върви на гърне или в памперс, само че можем да предложим избор дали да седне на гърнето с книга или до момента в който слуша ария. Някои деца имат интервал, в който губят умения. Трети деца стопират да употребяват тоалетна поради мъчително изхождане и така нататък Винаги си коства да се запитаме за какво и да се постараем да облекчим или отстраним аргументите. Много оказва помощ и смехът. Може да огледаме аргументите за този боязън и да опитаме през игрови метод да ги проиграем. Например, някоя играчка да не желае да върви на гърне и да пишка на всевъзможни смешни места. Или гърнето да бяга от детето и да не разрешава да бъде употребено. Целта е посредством игра и смях детето да се освободи от страха.
Трудно проговаряне? Кога проговарянето може да се дължи не на физически, а на психически проблем? Какво е решението?
Заедно с логопед и психолог създадохме онлайн видео самообучението за проговаряне и другарство с дребното дете. Може да последвате и Facebook страницата, където постоянно споделям препоръки по тематиката. Трудното проговаряне може да е разследване от доста фактори, само че не ми се желае да се фокусираме върху тях и да трупаме тревога у родителите. По-скоро бих обърнала въпроса и бих предложила хрумвания за стимулиране на проговарянето като подтикваме насладата от общуването. Отново ни идват на помощ игровият метод и хуморът. Например, всички игри от вида " подай и върни ”, при който възрастният прави нещо занимателно, а детето реагира с жест, изражение, (част от) дума е чудесна покана за другарство. Такива игри са т. нар реципрочни игри, които са научно потвърдено средство за стимулиране на проговарянето и общуването от Центъра за детско развиване към Университета в Харвард, Съединени американски щати. Ето една концепция:.
Тръшкането - един от най-стресиращите обстановки за родителите. На какво може да се дължи държанието и по какъв начин да подходим към детето?
Не одобрявам думата " тръшкане ” - в нея има доста отричане: манипулативно държание, налагане, глезене и така нататък Колкото повече науката ни разкрива за човешкия мозък, толкоз повече доказателства има, че тази част от него, която дава отговор за регулация на страстите и държанието, за обмисляне на следствията от дейностите ни, за решение на проблеми, се развива до 25-тата година. Едно дете на 1-2 години, когато нормално стартират тези прочувствени прояви, няма потенциала да ни се постанова или да ни манипулира. Тези рецесии са напълно естествена и даже нужна част от детското развиване. От една страна, те служат на детето, с цел да съобщи и дефинира себе си като се отличи от мама, от друга - те са един превъзходен вентил, който природата е измислила точно за освобождение от насъбрано неспокойствие. Ок, слушам, че казвате, отлично е, че щом детето ми се тръшка, значи е обикновено, само че какво да върша аз, с цел да го спра? Нищо. Ако сте обезпечили сигурността на детето и може да запазите личното си успокоение - това е задоволително. Призовете емпатията и състраданието: детето ви минава през нещо доста значимо за него, отказано му е нещо доста значимо за него, даже и нас да ни наподобява неуместно. И в този миг, в случай че имате сили и в действителност го чувствате в себе си - просто може да му покаже състрадание, без даже да говорите или да го докосвате, единствено с лицето си. По силата на огледалните неврони, когато детето се освободи от бурята, ще ви усети като фарът на неговото успокоение.
Ако, обаче, детето не е сигурност, или вие чувствате, че нямате това вътрешно успокоение, може да опитате физически да ограничите детето - като го придвижите от средата на улицата на тротоара или като стиснете зъби и кажете: " Виждам, че тези усеща са мощни и значими и ще ги изслушам като се приберем вкъщи. Точно в този момент, обаче, ще те гушна и ще излезем от този магазин ”. Дайте си разрешение да отложите тази прочувствена рецесия за по-безопасен и подобаващ миг.
Страх от тъмното - нещо обикновено или нещо, с което детето би трябвало да се оправи? Сблъсъкът на децата с разнообразни страхове - чудовища под леглото, парцалан и така нататък Как да подходи родителят, с цел да помогне?
Има страхове, които са развитийно естествени и са стадий, през който детето минава. Важно е да знаем, че множеството страхове: от тъмното, от чудовища, от вълка и така нататък са етикети, пояснения, които детето може да даде на нещо, което не може да изясни - това може да е претрупана " алармена система ” (твърде забързан темп, сложна акомодация към смяна, да вземем за пример детска градина и т.н.). Добре е да се вгледаме в потребностите на детето, преди всичко потребността от обвързаност, от принадлежност: детето усеща ли се през множеството време обвързвано с нас, " забелязано ”? Има ли прекомерно заето всекидневие? Минава ли през смяна? И да помислим по какъв начин да облекчим " алармената система ”, откакто намерим горните отговори. Би било демонстрация на храброст от наша страна да се обърнем и към експерт за поддръжка, от време на време е мъчно да си отговорим от къде идва детската тревога и по какъв начин да я облекчим. Не инцидентно един от най-споделяните ми е с практични хрумвания по тематиката.
Ако детето демонстрира признаци на експанзия - по какъв начин да реагираме? Ако удря родителя или други деца?
Агресията при децата също е напълно естествена. Д-р Гордън Нойфелд приказва за следната стълба от 3 стъпки за справяне с неспокойствие при детето: 1) детето търси решение. Ако откри, се успокоява. Ако не откри, се качва на идващото ходило: невъзможността. Ако одобри невъзможността, евентуално ще се разплаче със сълзи от горест (примерно, ние сме сложили твърда граница и няма втора бисквита, само че демонстрираме и схващане какъв брой мъчно е за детето и какъв брой мощно желае тази бисквита). Ако не одобри невъзможността - идната стъпка е 3) експанзия към себе си, различен човек, животно, предмет. Като има и тук стълбица, да вземем за пример, в случай че детето към този момент не удря, а вика, значи се е изкачило по стълбата на самоконтрол и употребява по-малко неподходяща изява на експанзия. Ако детето удря, първо е значимо да се погрижим за сигурността на всички. Ако удря нас - да застанем встрани или да сложим възглавница сред нас. Но дано да не оставяме дребното дете единствено с сложните и мощни страсти. Нещо, което върша когато синът ми на 4 години замахва да ме удари, е да посрещна удара като " дай пет ” и да му дам думи: " Виждам, че моят отговор не ти харесва. Може да кажеш това, без да удряш ”. А в случай че удря различен, да препречим пътя и даже, в случай че се наложи, нежно да хванем ръцете му, без да го нараняваме, само че с цел да го спрем. В момента, в който страстите са нажежени, колкото по-малко думи използваме, толкоз по-добре. А изкушим ли се да накажем, викнем или се скараме, ще налеем още повече напрежение в така и така към този момент пренапрегнатото дете, Това не е миг за урок по положително държание, колкото и да ни се желае и да считаме, че го изискуем пред близките. Тези връзки са сред нас и детето ни, не изискуем пояснение за метода, по който възпитаваме. Ако знаем, че сега детето е в интервал, в който се намира по-често на 3тото ходило за справяне с раздразнението и удря, да сме до него на детската площадка и по-скоро да се стремим да предотвратим такива обстановки. Ако това не е допустимо, може да заобикаляме срещи с връстници - постоянно и другите деца на същата възраст минават през сходни интервали и се борят със личното неспокойствие. Ако това се случва единствено в избрани обстановки - при едната ми щерка на 3 г се случваше в детската градина - да търсим още веднъж аргументите детето толкоз постоянно да стига до това 3то ходило: какво я претрупва? Кой и по какъв начин там може да й помогне с предварителна защита? Можем ли да понижим времето й там? А вкъщи - какво можем да създадем?
Невъзможността за задържане вниманието на детето за по-дълъг интервал от време - предвестител ли е на някакъв психически проблем или е естествен интервал?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос без да знам за каква обстановка става дума, за детето, за упованията. Бих предложила една елементарна формула за нашите упования: смята се, че едно дете може да задържи внимание върху нещо, което му е забавно толкоз минути, на колкото годни е плюс 1, т.е. Ако е на 2 години - 2 +1=3 минути. Всичко над това би било неуместно за възрастта. Разбира се, има деца на 2 години, които могат да задържат вниманието си и по-дълго и това не значи, че има нещо притеснително.
Вашият съвет към младите родители!
Вие сте най-прекрасните родители на своите деца! Щом четете този материал, значи търсите метод да се развивате, търсите поддръжка, обичате абсолютно своите деца - приветствам ви и ви поисквам да получавате помощта, която търсите и да се наслаждавате на доста мотиви да празнувате сладките фамилни мигове от всекидневието с деца.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ