Елена Яръмова: Без мечти не можем да бъдем успешни
Елена Яръмова е кореспондент и водещ на спортните вести в bTV. Завършва треньорския факултет със компетентност „ футбол “, след което и магистратура по спортна публицистика в НСА „ Васил Левски”. В този интервал е част и от националния тим по футбол за девойки на поста „ вратар “.
Любовта към специалността наследява от дядо си Хари Яръмов - едно от огромните имена в родната спортна публицистика. В bTV попада през 2003, в началото единствено на стаж, а след това трансформира пристрастеността към малкия екран и в своя специалност към този момент 18 години. Обича човешките истории в спорта - дългия път, по който минава спортиста, с цел да стъпи на върха. Радва се, когато демонстрира и надарените деца на България.
Родена е във Видин. Тренирала е лека атлетика и и волейбол професионално в продължение на 7 години. Телевизията я събира с Алекси Сокачев, с който имат две дъщери - Александра (12 г.) и Кристин (3 г.)
- Кои са Вашите три златни правила за реализиране на триумф?
Не се управлявам от тъкмо избрани правила в професионално отношение. Следвам интуицията, правилата и сърцето си. Винаги съм се стремяла да реализирам задачите си, само че в никакъв случай с цената на всичко. Най-важното е човек постоянно да бъде чист към съвестта си и да бъде честен. И където и да отиде, да носи фантазиите със себе си, тъй като без фантазии, не можем да бъдем сполучливи. Зад всеки мой персонален и професионален триумф стои вярата и поддръжката на моето семейство. От първите ми стъпки в специалността до през днешния ден. За което съм признателна.
- Коя е най-значимата/поучителна неточност, която сте допускали по пътя към триумфа?
Да грешиш не е срамно, а да признаеш грешката си и да се поучиш от нея, е метод да израстваме и като хора, и като експерти. Точно това е едно от нещата, на които се опитваме да научим и децата си вкъщи. Трупането на мъдрост и опит може да бъде единствено в наша изгода. Със сигурност съм допускала неточности. Дойдох на стаж в bTV единствено на 19 година и първоначално след всяка дребна неточност се притеснявах доста. След това се научих да екстрахирам поуките и да имам вяра повече в себе си.
Снимка: bTV
- Кой е най-мъдрият съвет, който сте получавали?
" Виновникът " да заобичам публицистиката е моят дядо Хари Яръмов. Той беше най-щастлив, когато започнах да върша първите си стъпки в неговата специалност. Тогава той ми сподели в никакъв случай да не не помня, че най-важното е да ревизирам информацията от два самостоятелни източника. Да бъда постоянно точна, правилна и да не отстъпвам правилата си. Иска ми се да знаеше какъв брой е скъп съветът му в днешно време, когато има обилие от подправени вести. Научи ме и какъв брой е значимо да знаеш по какъв начин да отсяваш информацията. У дома имам и образеца на Алекси, който ми сподели какъв брой е значимо да преследваш фантазиите си и да не спираш да се предизвикваш, да се развиваш, да се учиш и да не те е боязън да излизаш от зоната си на комфорт. Той учи и дъщерите ни да бъдат смели.
- Кое свое решение определяте като най-трудно? /Кога взимането на решение Ви е било най-трудно?
Истината е, че като дребна имах две фантазии - да играя волейбол в Италия и да стана публицист. Когато ме одобриха да изучавам в София, завърших с професионалния волейбол. Разбрах, че не мога да се развъртвам по едно и също време и в двете сфери. Така минах от другата страна и отново останах покрай спорта. Изборът беше сложен, само че поглеждайки обратно, беше верният. Каквито и други решения да ми се е налагало да взимам, постоянно съм се управлявала от правилата и морала си. Колко и да ни е мъчно, е значимо да гледаме от позитивната страна на нещата и да подхождаме положително.
- Какво ново научихте в работата си тази година?
През месец октомври стана тъкмо една година от завръщането ми след второто майчинство. Да си работеща майка с две деца си е същинско предизвикателство. Никога не ти е скучно, само че тъкмо фамилията ми е моето същинско ентусиазъм. Завръщането ми на работа по време на пандемия беше съпроводено с изключение на с позитивни страсти и с терзания. За първи път разбрах по какъв начин се работи на ротационен принцип и в режим на " работа от у дома ", с цел да можем да се опазим здрави. Изпитанието с ковид сподели в действителност какъв брой значима е екипната работа. Най-важното е да бъдем здрави и виновни. И към себе си, и към другите.
Любовта към специалността наследява от дядо си Хари Яръмов - едно от огромните имена в родната спортна публицистика. В bTV попада през 2003, в началото единствено на стаж, а след това трансформира пристрастеността към малкия екран и в своя специалност към този момент 18 години. Обича човешките истории в спорта - дългия път, по който минава спортиста, с цел да стъпи на върха. Радва се, когато демонстрира и надарените деца на България.
Родена е във Видин. Тренирала е лека атлетика и и волейбол професионално в продължение на 7 години. Телевизията я събира с Алекси Сокачев, с който имат две дъщери - Александра (12 г.) и Кристин (3 г.)
- Кои са Вашите три златни правила за реализиране на триумф?
Не се управлявам от тъкмо избрани правила в професионално отношение. Следвам интуицията, правилата и сърцето си. Винаги съм се стремяла да реализирам задачите си, само че в никакъв случай с цената на всичко. Най-важното е човек постоянно да бъде чист към съвестта си и да бъде честен. И където и да отиде, да носи фантазиите със себе си, тъй като без фантазии, не можем да бъдем сполучливи. Зад всеки мой персонален и професионален триумф стои вярата и поддръжката на моето семейство. От първите ми стъпки в специалността до през днешния ден. За което съм признателна.
- Коя е най-значимата/поучителна неточност, която сте допускали по пътя към триумфа?
Да грешиш не е срамно, а да признаеш грешката си и да се поучиш от нея, е метод да израстваме и като хора, и като експерти. Точно това е едно от нещата, на които се опитваме да научим и децата си вкъщи. Трупането на мъдрост и опит може да бъде единствено в наша изгода. Със сигурност съм допускала неточности. Дойдох на стаж в bTV единствено на 19 година и първоначално след всяка дребна неточност се притеснявах доста. След това се научих да екстрахирам поуките и да имам вяра повече в себе си.
Снимка: bTV
- Кой е най-мъдрият съвет, който сте получавали?
" Виновникът " да заобичам публицистиката е моят дядо Хари Яръмов. Той беше най-щастлив, когато започнах да върша първите си стъпки в неговата специалност. Тогава той ми сподели в никакъв случай да не не помня, че най-важното е да ревизирам информацията от два самостоятелни източника. Да бъда постоянно точна, правилна и да не отстъпвам правилата си. Иска ми се да знаеше какъв брой е скъп съветът му в днешно време, когато има обилие от подправени вести. Научи ме и какъв брой е значимо да знаеш по какъв начин да отсяваш информацията. У дома имам и образеца на Алекси, който ми сподели какъв брой е значимо да преследваш фантазиите си и да не спираш да се предизвикваш, да се развиваш, да се учиш и да не те е боязън да излизаш от зоната си на комфорт. Той учи и дъщерите ни да бъдат смели.
- Кое свое решение определяте като най-трудно? /Кога взимането на решение Ви е било най-трудно?
Истината е, че като дребна имах две фантазии - да играя волейбол в Италия и да стана публицист. Когато ме одобриха да изучавам в София, завърших с професионалния волейбол. Разбрах, че не мога да се развъртвам по едно и също време и в двете сфери. Така минах от другата страна и отново останах покрай спорта. Изборът беше сложен, само че поглеждайки обратно, беше верният. Каквито и други решения да ми се е налагало да взимам, постоянно съм се управлявала от правилата и морала си. Колко и да ни е мъчно, е значимо да гледаме от позитивната страна на нещата и да подхождаме положително.
- Какво ново научихте в работата си тази година?
През месец октомври стана тъкмо една година от завръщането ми след второто майчинство. Да си работеща майка с две деца си е същинско предизвикателство. Никога не ти е скучно, само че тъкмо фамилията ми е моето същинско ентусиазъм. Завръщането ми на работа по време на пандемия беше съпроводено с изключение на с позитивни страсти и с терзания. За първи път разбрах по какъв начин се работи на ротационен принцип и в режим на " работа от у дома ", с цел да можем да се опазим здрави. Изпитанието с ковид сподели в действителност какъв брой значима е екипната работа. Най-важното е да бъдем здрави и виновни. И към себе си, и към другите.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ