Елена Савова, БТА За борбата с климатичните промени добрите намерения

Елена Савова, Българска телеграфна агенция За битката с климатичните промени положителните планове и политическата воля не стигат. Необходими са пари, ужасно доста пари. Средства са нужни за технологиите и инфраструктурата, които да разрешат да поддържаме метода си на живот и темпа на икономическо развиване, без да натоварваме в допълнение околната среда (т.нар. намаляване на последствията от климатичните промени), да вземем за пример за рандеман на сила от възобновими източници и прекосяване към електрически автомобили. Финансиране е належащо за адаптиране към измененията, които към този момент са факт, като засаждане на сортове, по-устойчиви на суши и високи температури, по-добро ръководство на водите и поддържане на отводнителни системи при положение на неочаквани наводнения, сходни на помелите Черноморието през миналото лято. Пари трябват и за възобновяване на загубите и вредите, породени от феномени, свързани с климатичните промени, които нормално засягат най-тежко най-бедните общности, разполагащи с минимум запаси, с цел да ги предотвратят. Годишните потребности от финансиране за битка с климатичните промени към 2030 година ще се усилят от 8,1 до 9 трлн. $, след което ще скочат до 10 трлн. д. през всяка от годините до 2050 година, сочи прогноза на основаната в Сан Франциско интернационална организация " Инициатива за климатична политика " (Climate Policy Initiative). Климатичното финансиране ще е измежду главните тематики на конференцията КОП28 (COP28), която стартира след броени дни в Дубай, показаха ясно международни водачи и техни представители. В средата на октомври доктор Султан Ал Джабер, ръководител на конференцията, популяризира писмо с целите за идната среща на върха - преди всичко измежду тях е нуждата от " коренно увеличение на финансирането на битката с изменението на климата " посредством " осъществяване на старите обещания " и " основаване на рамка " за ново финансиране. Много към този момент е направено - междинните годишни потоци на финансиране на битката с изменението на климата са достигнали съвсем 1,3 трлн. $ през 2021/2022 година, което е съвсем двойно повече спрямо 2019/2020 година, регистрира " Инициативата за климатична политика ". Макар част от това нарастване да се дължи на промени в методологията, повишаването е доста, което обаче не значи, че е задоволително. По калкулации на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPSS) актуалните финансови потоци за намаляване на последствията от изменението на климата би трябвало да се усилят сред три и шест пъти, с цел да бъдат посрещнат междинните годишни потребности сред 2020 и 2030 година, в случай че желаеме да ограничим световното стопляне до 2 градуса по Целзий или по-малко, както е заложено в Парижкото съглашение от 2015 година. При това към намаляване на последствията е ориентирано близо 90 % от климатичното финансиране; при средствата, отделяни за акомодация, дефицитът е още по-голям. История, география и климат Когато приказваме за климатичните промени, породени от хората и тяхната активност, разделянето на света на Глобален Север и Глобален Юг, със съответните им социално-културни, исторически и политически характерности, има определящо значение. Северните страни са тези, които са изхвърлили в атмосферата най-вече парниковите излъчвания, развивайки промишлеността си посредством всеобщото потребление на изкопаеми горива през последния век и половина; през днешния ден те и активизират най-вече целеви средства. Страните, които са най-тежко наранени от промените в климата, обаче са тези, които в исторически проект са съдействали минимум и в същото време се нуждаят от най-вече вложения за прекосяване към стопанска система без въглеродни излъчвания. Например Кирибати – архипелагът от 33 атола, ситуирани в средата на Тихия океан, сред Хаваите и Австралия, и най-бедна страна в Океания, ще бъде първата страна, погълната от повишаващото се равнище на международния океан. След пандемията от КОВИД-19 доста разрастващи се и нововъзникващи стопански системи също по този начин са изправени пред висока задлъжнялост, съчетана с нараснали лихви, което прави мъчно да се финансират от финансовите пазари. Финансирането на битката с изменението на климата е географски съсредоточено, означават специалистите на " Инициативата за климатична политика ". Растежът на световното климатично финансиране през последните години значително се дължи на забележителното нарастване на вложенията в чиста сила в няколко географски района. Китай, Съединени американски щати, Европа, Бразилия, Япония и Индия са получили 90 % от увеличените средства. Макар това да е обещаващ прогрес, даже в тези географски райони остават огромни пропуски, а при финансирането в други страни с високи излъчвания и уязвими към изменението на климата се следи слаб прогрес. Районът на Източна Азия и Тихия океан, Съединени американски щати и Канада и Западна Европа получават общо 84 % от общото финансиране за битка с изменението на климата. Тези райони също по този начин доста изпреварват останалите в задействането на вътрешни източници, които са от решаващо значение за постигането на мащаб. Китай съумява да активизира повече вътрешно финансиране за битка с изменението на климата от страна от това на всички останали страни, взети дружно, и съставлява 51 % от цялото вътрешно финансиране за битка с изменението на климата в международен мащаб. Същевременно обаче стопанската система на страната към момента не е подготвена да се откаже от някои от дейностите, които са максимален източник на нездравословни излъчвания – заводите й имат потребност от евтината и изобилна сила на въглищата, да вземем за пример, с цел да зареждат производството и търговията, които към момента би трябвало да измъкнат от беднотия милиони. Подобен е казусът и с Индия, която може и да има амбициозни планове в зелената енергетика, само че това просто не е задоволително. Именно дебатът за компенсирането на този исторически и стопански дисбаланс ще бъде измежду централните на КОП28 в Дубай, както бе и за предходните конференции – в Шарм ел Шейх и Глазгоу, поради че по-малко от 3 % от общата сума на средствата за битка с климатичните промеи в международен мащаб (30 милиарда д.) са ориентирани към или в границите на най-слабо развитите страни. Десетте страни, които са най-засегнати от изменението на климата в интервала 2000-2019 година, са получили едвам 23 милиарда $. Откъде идват парите? В света има задоволително капитал и ликвидност, с цел да се преодолее този дефицит на вложения, отбелязва Междуправителствената експертна група по климатичните промени. Това обаче ще изисква пренасочване на средства от други планове, предизвестяват финансисти. Рамковата конвенции на Организация на обединените нации по изменението на климата разграничава локално, национално и интернационално финансиране от обществени, частни и различни източници. Международното финансиране се е нараснало с 35 % по отношение на 2019/2020 година, което се дължи основно на засилените задължения от страна на развитите стопански системи - те са източник на 84 % от него, до момента в който нововъзникващите пазари и разрастващите се стопански системи, в това число Китай, поемат към 13 %. През 2022 година Европейският съюз е дал 28,5 милиарда евро за климатично финансиране от обществени източници и е мобилизирал спомагателни 11,9 милиарда евро частно финансиране, сочат нови данни на Съвета на Европейски Съюз, оповестени в навечерието на КОП28. Водещо значение в интернационалното финансиране има задължението, стихотворец през 2009 година на КОП15 в Копенхаген, когато развитите страни дават обещание 30 милиарда $ сред 2010 година и 2012 година, с цел да оказват помощ на разрастващите се стопански системи да смекчат последствията и да се приспособяват към промените в климата, като до 2020 година това финансиране трябваше да доближи 100 милиарда $ годишно. По нови данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз през 2022 година това заричане може би въпреки всичко е било изпълнено. Срокът на съглашението изтича през 2025 година, която към този момент не е надалеч на хоризонта, и негов правоприемник занапред ще би трябвало да се търси. Големи очаквания за в бъдеще се разпореждат и на различен интернационален инструмент - така наречен фонд за компенсиране на загуби и вреди, който би трябвало да помогне на разрастващите се страни да се оправят с опустошения от катаклизми и климатични феномени и бе кардинално контрактуван предходната година в Шарм ел Шейх. КОП28 би трябвало да оформи структурата и действието на този фонд, а следващата година, на КОП29, той да бъде напълнен. Пред фонда обаче към момента има доста незнайни и най-много - кой тъкмо ще има право да получава пари от него и кой ще би трябвало да внася; от коя страна на линията да вземем за пример би трябвало да застане Китай - по едно и също време към момента систематизиран публично като нововъзникващ пазар, а от друга - един от най-големите замърсители, само че и най-платежоспособните страни на планетата? През 2010 година Рамковата спогодба на Организация на обединените нации сътвори и Зеления климатичен фонд (GCF) – най-големия фонд в света, помагащ на разрастващите се страни да понижат парниковите си излъчвания и да се приспособяват към климатичните промени, който понастоящем има активи за към 40 милиарда $. Не бива да забравяме обаче, че общественото финансиране идва от съответни страни, всяка от които със своите лични провокации и политически настроения. Достатъчна е национална или интернационална рецесия или даже нов политически състезател, с цел да се промени играта – президентството на Доналд Тръмп да вземем за пример бе пагубно за присъединяване на Съединени американски щати в световните старания за битка с климатичните промени и вероятността за връщането му в Белия дом при изборите следващата година тревожи климатичните деятели и организации. В тази светлина огромните очаквания се разпореждат на финансирането от частни източници, което нараства, само че не с нужните темпове и мащаби. Частните участници са обезпечили 49 % от общото финансиране за битка с изменението на климата (625 милиарда д.), като и тук развитите стопански системи са доста по-успешни. Пред него обаче стои една огромна спънка – частните финанси се нуждаят от сигурност, инфраструктура и перспективни планове, каквито постоянно липсват в разрастващите се страни. Започналите планове пък постоянно са спъвани от непълен контрол, високи равнища на корупция и хронично ниска социална поддръжка по места, показва мозъчният концерн " Лоуи " (Lowy Institute). Като цяло би трябвало да изградим нови финансови механизми, посредством които да се оказва помощ на обществата, потърпевши от произшествия, предлага Дейвид Ливей, теоретичен помощник за интернационална климатична политика и дипломация във Фондацията на Организация на обединените нации. Действащите интернационалните финансови институции са основани след Втората международна война, в миг на рецесия, с цел да посрещнат сериозни потребности за развиване в съответна страна, като да вземем за пример постояване на мост в Сенегал или електроцентрала в Индия. Днес, по отношение на изменението на климата, се нуждаем от нови модели, които да се занимават с групови и систематични проблеми, които пораждат по едно и също време и се усложняват взаимно. Международните ни финансови институции би трябвало да се приспособяват, с цел да работят по метод, който е по едно и също време по-цялостен и по-малко съсредоточен върху съответни планове, предлага специалистът.