Елена Поптодорова, дългогодишен посланик в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия

Елена Поптодорова, дълготраен дипломат в Съединени американски щати и вицепрезидент на Атлантическия клуб в България, в изявление за Аудиокаста на " Фокус “ " Това е България “.

Френският президент Еманюел Макрон е хазаин м понеделник на конференция на европейски водачи, целяща да ускори поддръжката на Запада за Украйна. И откакто се знае нуждата на страната в тази война, за какво се трансферира топката на отговорността върху събитийни формати, присъщи повече за спокойно време?

Защото към момента Европа се пренастройва на напълно нова вълна, на нови релси, а те са военни релси. И колкото и да е трагично да го признаем и да го приемем – да, в действителност европейските стопански системи и европейската политика към този момент би трябвало да се развива, да се утвърждава като стопанска система и политика във военно време – нещо, което в полза на истината Кремъл и Путин направиха още най-малко преди две години. Тогава се вкара напълно военновременен режим на съветската промишленост, което значи трисменна непрекъсната работа, което значи преустрояване, преправяне, на някои търговски обекти, в това число молове, за произвеждане на военна продукция, на дронове най-много. Това се случи на първо време в зоната, където се намират предприятията на " Калашников “.

Така че доста от дълго време по отношение на Европа Русия е напълно на военна нога. Това, което остава единствено да направи Кремъл и Путин, това е спомагателна готовност, тъй като и Русия не може да се оправи, както сочат събитията, с наличната бойна мощ, само че тази готовност явно ще бъде оповестена след плануваните за 17-ти март президентски избори в страната. Но вижте, защото си задаваме въпроса: за какво внезапно се оказахме ние, Европа, поначало натовският кръг страни, тези 39 страни, които подписаха и съглашения с Киев за поддръжка, за какво се оказахме последващи събитията, малко по-назад. Да, несъмнено, ние приказваме за две години война в Украйна, само че аз настоявам и ми се коства, че би трябвало безусловно да си подсещаме, че това е горещата, последната фаза на войната, която с задачите си – денацификация и демилитаризация, оповестени от Кремъл, в действителност целят унищожаването на страната сама по себе си.

Но тази война стартира преди 10 години. И на мен ми се желае безусловно постоянно да подсещаме, че – да, означаваме, изброяваме двегодишнина на същинската война в Украйна, само че войната против Украйна действително е 10-годишна. И това, което се случи от 2014 година насам след завземането на Крим, след тези зелени човечета, които нахлуха в Донецк и Луганск, това, което се случи във всички тези 10 години, е тези дейности да вървят редом с една доста тежка агитация, която беше ориентирана преди всичко, несъмнено, към съветската публика, само че и към външната, към международната публика, която да изяснява аргументи, хипотетични, мислени, подправени ще кажа аргументи, заради които са почнали тези дейности против Украйна. Така че напомняйки тези доста по-отдавнашни събития желая да кажа, че едвам в този момент Европа стартира да наваксва. И изключително в тази конюнктура, в която сме сега, това е нищо по-малко от съвършената стихия.
 
Защото към войната в Украйна доста комфортно и напълно неслучайно на 7-ми октомври предходната година – рождения ден на Путин, се добави офанзивата на " Хамас “ против Израел, т.е. отвори се още един фронт. Междувременно идват всички тези политически избори. Те са на доста места в света, в над 50 страни, само че най-преките, които ни засягат, са предизвестените в Русия, доста оспорвани, към момента неразбираеми в Америка, и несъмнено, европейските избори у нас. Така че на мен ми се коства, че ние към този момент сме и на политически фронт, освен на този боен, за който вие говорите, само че и на политически фронт в същото време, на който съветският президент Путин залага навръх разделения и на съмнения в Запада, които да могат да му подкрепят успеха, която той в действителност не съумява да реализира на бойното поле към момента. И в този момент това, което става и за което вие говорите и анонсирахте, несъмнено, това е доста, доста експлицитна, доста гръмка политическа поддръжка.

Затова споделям, че фронтът се реалокира доста мощно и на политическата линия, само че също така и до уговорките, с които европейските държавни управления оказват помощ. Да, деблокира се или по-скоро се пусна тази 54-милиардна помощ на Европейския съюз към Киев, само че в същото време европейските държавни управления усилиха двустранната помощ през последните месеци. Така че можем да кажем, че все още европейските държавни управления са или към този момент дали, или поели ангажимент, дали обещание повече оръжие на Киев, в сравнение с Вашингтон към този миг, и повече от двойна икономическа помощ, в случай че включваме и нея. И това е доста огромна разлика, доста огромна смяна по отношение на първите дни на войната, когато, помните, имахме доста по-уклончиви, доста по-колебливи задължения.

Да, морални, политически – да, само че помните какъв брой време лиши да се вземат решения и за военна помощ. Само че това, което се случи в последните седмици и изключително, коства ми се, след гибелта на Навални – това безусловно отприщи нова вълна на поддръжка, само че това към момента не е задоволително, с цел да се обърне наклонността в Украйна. Така че – да, военните доставки, оръжието е това, което е най-остро належащо на Киев сега. Така е.

Може да не ни звучи прелестно, само че на този стадий Западът не печели като поддръжка военния фронт. А по какъв начин се показва на политическия? Защото имаме чувството, че и с хибридната война против Русия не се оправя добре.

Неслучайно приказвам за доста дълго време на практикуване на този тип операция изначало, а към този момент на откровена, ярка хибридна война. Много дълго време това е прийом на Русия, десетилетия. Включително, какво да кажем, една история, която царска Русия и последваща Русия пишат за своята лична аудитория, за своето население, само че несъмнено, това е историята, която се постанова на открито. Съвсем не беше инцидентно това въведение, по-скоро монолог на Путин – 30 минути, една объркана и непроследима историческа информация, в изявлението му с Тъкър Карлсън. Цялото това влияние върви доста дълго време и по този метод то деформира и общественото мнение, и публичното мнение. И затова един път явно има най-малкото офанзиви, да кажем, и незадоволителна опозиция против войната в самото съветско общество, без каквато опозиция доста мъчно може да се промени политиката на Кремъл.

Съответно имаме и съмнение, раздвоение в западните общества, изключително откакто не се реализира резултат от тази контраатака, която трябваше да се организира сполучливо предходната година. Но още веднъж опираме до дефицита на оръжие. Колебанията на западните страни, на значими от тях, доста значими като Германия да вземем за пример – лиши ѝ доста време, до момента в който пренасочи, пренамести политиката си, а въпреки това пък настъпилият в Съединени американски щати политически блокаж около вътрешните конфликти на демократи и републиканци водят до този резултат.

Сега, аз въпреки всичко имам вяра, че ще се стигне до отприщване на американската помощ, тъй като няма какво да се лъжем – тази военна помощ е основна. Европа, отново споделям, изостана в това да развива лична отбранителна промишленост и – да, в този момент към този момент всички сме се заели с това, в това число и България – да развиваме отбранителните си промишлености, само че това ще отнеме време. Затова си мисля, че редом с това е доста, доста значимо да се спре финансовото подкрепяне, финансовите потоци по-скоро към военната машина на Кремъл, в това число и експорта на високотехнологични артикули, които в действителност подхранват, въпреки и към този момент по трети пътища, през втори, трети и четвърти страни, само че те действително подхранват с съставни елементи, с полупроводникови елементи, с чипове оръжията на Русия. Много комплицирани едновременни дейности са нужни, с цел да се овладее тази почнала, само че неразбираемо по кое време приключваща експанзия на Русия.

Посланик Поптодорова, по какъв начин тези процеси ще се отразят на европейските и американските избори?

Разбира се…

Въздъхнахте надълбоко.

Да, въздъхнах, да, тъкмо по този начин. Това е първият импровизиран отговор, тъй като – да, отразяват се. Отразяват се – няма отново да се уморя да дублирам, и чрез тази хибридна война, за която вие споменахте. Ние я назоваваме по този начин, с едно наукообразно име – " хибридна война “, а това си е чиста агитация и разпространение на погрешни обстоятелства измежду европейските общества, което подтиква националистическите партии. И тъкмо тук е огромната паника в Европа – какъв % ще вземат тези партии. Защото те стъпват на една доста благовидна платформа – отбрана на националното, на националния интерес, на интереса на жителите, само че прокламирайки доста шумно и гневно тази теза, това безусловно минава и през упованието за загуба на Украйна на фронта на войната. По сходен метод вървят и събитията в Съединени американски щати.

Така че с паника следим процеса и на политически акции в обособените страни. Наистина ще имаме изменена европейска среда. Аз към момента желая да считам, да се надявам, че няма да вземат превес популистките рискови трендове. За Америка всичко е поставено на масата, на карта. Въпреки че има среди, които желаят занапред да популяризират победа на Доналд Тръмп, аз считам, че към момента там не е почнала даже същинската акция и към момента вариантите са на масата. Но да, според от това кой ще влезе във Белия дом, това ще има резултат и върху по-голямата геополитическа среда.

Моята вяра е в действителност в по-голямата картина, в относителната тежест въпреки всичко на класическите партии, на партиите, които са откровено заинтригувани от поддържане на демократичния ред, на демократичния стандарт на живот, който е живот на всеки един от нас. Тук доста ясно би трябвало да стане, че не става дума за нереални категории. Знам, че се злоупотребява с термините " народна власт “, " евроатлантизъм “ и така нататък, и аз по тази причина се пробвам да ги заобикалям. Става дума за стандартите на живот, метода на живот, който ние желаеме и който сме вкусили, ние изключително, по-новите членове на това демократично общество, на това развито общество.

Ние неотдавна сме ги вкусили, само че тези общества, които са се развивали по този метод доста десетилетия, считам, че въпреки всичко ще изискат да запазят този живот, който във всички случаи е по-добър освен за настоящето потомство, само че най-много и изключително за идващите генерации. Така че доста просторно се пробвам да изразя някакво очакване въпреки всичко да има разумен баланс, който да оцени кои са положителните гаранции за Европа и за света, който е единен към същите стандарти и порядки, и правила на живот.

Да ви попитам и за мястото на България в тези процеси? Но на първо време: за какво и страната ни бави обещаната военна помощ за Украйна, макар че решението за изпращането на 100-те бронетранспортьора беше взето в Народното събрание преди повече от 3 месеца. Дори има подписано съглашение за доставката им. От Министерство на защитата са поискали НАТО да поеме транспортните разноски. Има ли такава процедура, въобще какво се случва?

Смятам, че явно има такава процедура. То каква е практиката? Практиката също вършим пъкъл хок, по този начин да я назовем, тя е обвързвана точно със сегашните събития и това е във формата “Рамщайн ", където са 50 страни с общ фонд на средства за подкрепяне на Украйна. Аз считам, че Министерството на защитата е желало да получи тази помощ, с цел да избегне офанзиви за това, че биха били изразходвани български бюджетни средства. Поради доста сензитивния, да го нарека нежен, трошлив политически формат сега, явно има блян да се избегнат последващи мотиви за офанзива.

Простете, ще си разреша един по-разговорен израз, по-разговорно съпоставяне, за жалост що се отнася до сферата на защитата, военната област, обстановката у нас е като: “Зайо, за какво си с шапка - зайо, за какво си без шапка? " Така както офанзивите бяха, за какво не се модернизира Българската войска, виждате, че незабавно в този момент пък последваха офанзиви, за какво се модернизира по избрани стандарти. Тоест, има едно, то е ясно от кои среди, отвращение България да стане органична част от груповата сигурност на НАТО. Защото тази групова сигурност минава през съвместими оръжейни системи. И да, несъмнено, минава през покупки от Америка.

Значи аленият байрак тук, който работи като алено на бик на тези среди, е Съединени американски щати. Трябва да се препятстват тези взаимовръзки, тези в това число търговски връзки. Та аз считам, че по същата тази причина, заради която ние минахме през какви ли не полемики, когато се правеха съответните контракти и за “F-16 ", и за бронетранспортьорите, то беше като някакъв сюрреализъм, като спектакъл на парадокса. Сега считам, това е мое размишление, че Министерството на защитата желае да понижи опцията за такива офанзиви и то тъкмо преди тази прословута ротация. Но казвайки това за тези бронирани машини, желая да кажа, че в това време нашата военна промишленост е нараснала в пъти производството си. И износът на наше произвеждане, който постоянно е съществувал, не знам експортните пътищата, по които върви той, само че този експорт на снаряди не е спирал в посока Украйна.

Проблемът е, че не са задоволителни българските количества. А в същото това време, вие го споменахте, и това е тъкмо по този начин, количеството 1 милион, аз четох някакви разследващи данни, че още повече 2 милиона артилерийски снаряди са доставени от Корея. Имаме дронове, и в случай че не цели, то елементи на дронове, които са доставени от Иран, които се окомплектоват в Русия, т.е. непрекъснат поток, който се доставя и от Иран. Не инцидентно загатнах смисъла на експортния надзор, защото постоянно си приказваме: работят ли глобите или не. Ами да, те работят, само че лишават време, тъй като това е тази световна търговия, отворена търговия, която щастливо развивахме до преди 2 години.

В тази търговия има безпределно доста странични пътеки, по които този тип сензитивна електроника стига до Русия и е в действителност в основата за създаване на модерни оръжия против Украйна. Така че тези последни наказания, които бяха наложени и от Европейския съюз и незабавно по-късно и от Съединени американски щати, една част от тях цели да следи и да препятства тези експортни канали през страни от една страна като Турция и Обединените арабски емирства, въпреки това Казахстан. От трета страна са Малдивите, в случай че щете. Значи, ние като кажем Малдиви и си представяме незабавно плаж, палми и равнодушие. Не, оказа се, че и през Малдивите могат да се доставят такива чувствителни артикули.

Тоест, доста по-сериозно и друго, разнообразно би трябвало да бъде усилието за прекъсване на военната машина на Кремъл. И до момента в който тази военна машина не бъде блокирана, постоянно ние ще би трябвало да догонваме с директни физически количества. Тоест, паралелни би трябвало да са напъните. Да, несъмнено, оптималната бърза доставка на всевъзможен тип въоръжения за Украйна и в същото време оптимално дейно секване на финансови потоци и на такива канали на доставки на високо софтуерни елементи или оръжие към Русия.

Ако ми позволите, ще ви задам още няколко въпроса, ориентирани към България и към нейната дипломация. Вие самата сте умел посланик от кариерата. Как възприемате продължаващата към този момент повече от три седмици кална битка за външно?

Какво да ви кажа, кръв ми капе от сърцето. Защото във всички политически протуберанси, които могат да се случват, има две министерства, които би трябвало да бъдат извадени от това, което наричате кални битки. Едното е външно министерство, дипломацията на страната и другото е Министерството на защитата, сигурността на страната. Тези два бранша би трябвало да останат отвън всякаква евтина, нездравословна вътрешна обстановка. А ние тъкмо това успяхме да реализираме: да вкараме, въпреки и по друг метод, тези две сфери в доста некачествения вътрешно-политически спор. Тази история с външно, тя не знам, употребява се като брод за отстояване на ползи.

За мен е много-много разочароващо, болно ми е, безусловно ми е болно. Защото вижте, вие ме питате за външния израз. Аз бидейки цялостен живот външнополитически човек, в смисъл на външно министерство, аз мога единствено да загатна, да загатна какво значи това за дипломатическата работа. Нали разбирате, по какъв начин се усещат тези, които би трябвало да формулират и да отстояват ползите на България на открито. Така че вредата, тя е освен хоризонтална по повърхността, тя е и отвесна, тя е и в дълбочина. Но никой не се замисля за това.

А за какво на това министерство по този начин гледат като от особена значимост и двамата съдружни сътрудници и ПП-ДБ и ГЕРБ?

Защото считат, че по този метод те ще могат да утвърдят себе си партийно на открито. И по този метод да извлекат някакви дивиденти за вътрешна приложимост. Истината е, че не по този метод се печелят партийни дивиденти. Има партийни връзки сред съответните партии и техните сътрудници в другите страни. Да не приказваме, пък че в Европейският парламент съществуват тези така наречени политически семейства, където е мястото да се представиш, да се докажеш. И там към този момент ти да събереш дори и групова поддръжка на тези, които споделят твоята политическа и идеологическа платформа и политика.

Така че тотално сбъркано е мисленето, че през фигурата на външния министър ще може да се утвърди и съответната партия. Не работи по този начин светът. Никога външният министър на която ѝ да е европейска страна или Съединените щати не е ставал проводник на личната си партия. Напротив, тази партия, тя може да получи плюсове, да получи актив, в случай че този въпросен министър се е показал добре като народен министър, като национална фигура. Много-много сбъркана визия има за това, по какъв начин могат да се утвърждават независимо като партии, и за жалост, избива в най-вредната допустима динамичност - обществената, ярката борба за външно министерство.

Да, откакто успяхме да замесим и посланиците в нея.

А, да! Това беше за мен доста изненадваща стъпка, но доста изненадваща стъпка. Сега, виждам и някакви други тълкувания, че по този метод нещо да се замаскирала борбата за регулаторите, само че ми се коства, че е доста към този момент комплицирано.

Е, тъкмо с външно министерство и с дипломацията ли взехме решение да се маскираме?

Да, тъкмо по този начин, точно, точно, тъкмо с това ще си ги осигуряваме. Затова ми се коства, че доста комплицирана структура към този момент се построява. По-простодушно е да се мисли, че ние ще завоюваме позиции на открито за съответната си политическа мощ. Само негативи, повярвайте, аз приказвам за каквото съм очевидец: последно се виждах с натовски дипломат в петък. Ама това буди неразбиране, страдание и отчуждение.

Как е рационално за страната да приключи този спор?

Сега, би трябвало да се съблюдава, несъмнено, написаното. За мен е доста комплицирано, не че не е имало, имали сме подобен предишен опит, да се съчетават позициите на министър-председател и външен министър, имаше го един път в едно служебно държавно управление в 90-те години, което след това прерасна и в постоянно. Но напълно друга беше обстановката, не бяхме членове на нито едно от двете фамилии, не бяхме почнали и дейните договаряния за това участие. Тоест, доста по-възможно беше съчетаването на двете позиции. Имахме го и по-наскоро, в по-ново време, само че то беше за 2,5-3 месеца на длъжностен министър-председател с външен министър.

Но всичко това, отново споделям, са по-скоро изключения, които удостоверяват правилото. Толкова обемна, изключително в този момент към този момент, в днешни дни стана работата на външния министър, че би било лична вреда, самонараняване да се съчетават двете позиции. Едната при всички случаи ще страда и можем незабавно да познаем, коя ще бъде тя. Аз няма да спра да подсещам смисъла на отвесната част от външно министерство: дипломатическата работа. Та един външен министър, той би трябвало да е непроменяемо във външно министерство, физически би трябвало да седи там, не в кабинета в Министерския съвет, би трябвало да седи във външно министерство. Той би трябвало да има цялостна връзка със звената във външно министерство, с шефовете, с посланиците по света. А това е не 24/7, това е 7 дни в седмицата от 7 работа.