Елена Брусарска: Как с малки стъпки можем да решаваме големи климатични проблеми
Елена Брусарска е маркетинг и PR експерт. Като създател на маркетингова организация HIBRID, която се концентрира върху екологичните тематики, има над 12 години опит в PR и маркетинга. Има 7 години опит в екологичния бранш и по особено в ръководство на боклуци и преработване. Елена се причислява към на в България през март 2025 година
Като дипломат на Пакта разпространява и споделя с обществеността послания за екологичен метод на живот. Създава самодейността „ Зелено дете “, която съставлява поредност от събития в учебни заведения с деца от 5 до 7-ми клас, по време на които организира полемики по тематиките за запазване на околната среда, климатичните промени и какви дейности може да предприеме всеки от нас на ежедневна база, с цел да съхраним природата и средата, в която живеем.
Разкажи ни с няколко фрази какво е Европейски климатичен Пакт и за какво е значимо да знаем за него.
Европейският климатичен пакт е самодейност на Европейския съюз, която цели да ангажира жителите, общностите и организациите в дейности за справяне с климатичните промени и създаване на по-устойчиво бъдеще. Той е част от Европейския зелен пакт и служи като платформа, посредством която хората могат да обменят хрумвания, да се въодушевяват взаимно и да подхващат съответни стъпки за запазване на климата.
Пактът предизвиква хората да схванат по-добре климатичните провокации и да се включат интензивно в решенията. Междувременно свързва жители, институции и бизнеси, които споделят обща цел – битка с климатичните промени. Предлагат се способи, по които всеки може да способства – посредством промени в всекидневието, присъединяване в начинания или разпространение на информация. Благодарение на кампании и събития, хората се въодушевяват и образоват по какъв начин да живеят по-екосъобразно.
Той е основен детайл от напъните на Европейски Съюз да реализира въглеродна индиферентност до 2050 година
Как реши да станеш дипломат на Климатичния пакт?
Седем години работих в компания, която се занимава със сепариране и стортиране на разделно събрани боклуци. Недоверието на хората по тематиката обвързвана с действителното преработване на отпадъци в България ме предизвика и стимулира да осведомявам обществото за процесите, които съпровождат преработването на боклуци. С времето тази моя самодейност се разпростра и разви в микро тематики, които обгръщат опазването на околната среда и намаляването на човешкия отпечатък върху нея. Посланичеството на Климатичния пакт пристигна като естествено продължение на всички мои начинания и послания, които години наред се старая да популяризирам измежду обществото.
Какво е да си дипломат на Европейския климатичен Пакт в България?
Да бъдеш дипломат на Европейския климатичен пакт значи да си мотиватор и подстрекател. Често това се оказва една не доста лесна задача, изключително измежду българските жители. За никой не е загадка, че значимостта на тематиката до скоро беше мощно подценявана в обществото. Дойде време, в което значимостта и отговорностите на всички нас, посланиците на Пакта, е доста по-голяма и всеобщата връзка е основна за реализиране на същински резултати. А точно действително подхванати устойчиви практики свързани с климата. Много обичам да споделям, че с дребни стъпки решаваме огромни проблеми! И откровено имам вяра, че с нашето влияние като посланици е допустимо да активизираме още повече пробуждащото се българско общество по тематиката.
Кои са главните интензивности и начинания, в които участваш или организираш и са част от интензивностите на Климатичния пакт в България?
В момента главно съм фокусирана в младите. Вярвам, че те са бъдещите еко-лидери. Хората, на които ще оставим познания, с цел да запазят земята ни чисто, красиво и хубаво място за живеене. Именно поради това фокус групата ми са възпитаници сред 10 и 14 години, които към този момент имат осъзнатост, опция за взимане на решения и полагане на тези основи.
Създадох самодейността „ Зелено дете “, която съставлява поредност от събития в учебни заведения с деца 5, 6 и 7-ми клас. С тях дискутираме тематиките за запазване на околната среда, климатичните промени, какви дейности можем да предприемем на ежедневна база. Изумително е какъв брой огромен е ползата на учениците, какъв брой дейни са по време на срещите ми с тях и с какво ангажирано внимание изслушват всичко, което желая да им кажа и покажа в презентацията ми. Един астрономически час е плануваното време, което в никакъв случай не ни стига и нормално оставаме по-късно с част от децата, с цел да си довършим полемиката. Това е безспорна верификация на активността ми и извънреден мотиватор за мен да продължа да развъртвам „ Зелено дете “
В рамките на 2025 година имам планувани 10 събития.
Междувременно, интензивно взимам присъединяване в акциите и начинания на съдружие „ Въздух за здраве “, с които неотдавна организирахме среща с кмета на София господин Васил Терзиев в Столична община. Пред него бяха изложени рекомендации за политики за по-чист въздух в столицата позовавани и на новата инструкция на Европейски Съюз за качество на въздуха, както и с какви проблеми се сблъскваме като жители.
Възможно ли е, в действителност, да живеем в една Зелена България и къде е границата сред напъните на всеки един от нас и тези на страна, институции и НПО-та?
Ключът е в съдействието и разпределянето на отговорностите сред обществото, страната, бизнеса, неправителствения бранш и институциите. Със сигурност, в случай че един от детайлите липсва, колелото няма да успее да се завърти. Едните не могат без другите. Ако жителите поставят старания, но институциите не основават условия- процесът ще е муден. Ако има политики, само че хората не ги поддържат и не ги следват- резултатът също ще е стеснен. Краткият отговор е „ да “, само че изисква старания от всички и споделена отговорност.
Като част от света на медиите и маркетинга и едно от известните лица в България, по какъв начин би описала ролята на медиите и по този начин наречените „ известни “ в сходни инициативи? Защо у нас тематиката за опазването на природата не е измежду топ новините и към момента няма онази повсеместност, както да вземем за пример в Западна и Северна Европа?
Всъщност ми прави усещане, че от ден на ден стартира да навлиза тематиката за опазването на околната среда както в медии, по този начин и измежду известни персони. Аз обаче срещам проблем с осъществяването на действителни дейности и от двете страни, с което да се дава същински образец на обществото. Всички знаем, че на думи е елементарно, само че същинската ангажираност е в дейностите. И с цел да ни повярват на нас „ известните “ хората, които стоят от другата страна на екраните, не е задоволително просто да се включим в акция за разчистване на България и еднократно да покажем заинтригуваност по тематиката. Постоянството с действителните резултати в подтекста на зелените тематики са доста по-значими от силата на думите.
Колкото до медиите- това е една голяма мощ, която има потенциал, в случай че се употребява съответно с прочувствена ангажираност, с образци и лица, които приказват за значимостта и страховитите настъпващи проблеми, това може да трансформира и държанието на обществото. За страдание, българинът е програмиран да се интересува повече от шоу и занимания и медиите следват този интерес по обясними рейтингови аргументи. За разлика от Западна Европа, на нас това ни е заложено в ДНК-то като балкански народ, които е свободомислещ, индивидуалист и мъчно следва такива централизирани обществени придвижвания като това за опазването на природата.
Достатъчно осведомени ли са хората във връзка с политиките и самодейностите на Европейски Съюз за запазване на околната среда в България?
Категорично не задоволително. Информацията, която доближава до хората постоянно е облечена в сложни термини като „ декарбонизация “, „ въглеродна индиферентност “, Фонд за обективен преход “ и им пречи да схванат освен какво прави Европейски Съюз, само че и по какъв начин това ги визира директно в всекидневието им, финансите и в бъдещето на децата им. Връщайки малко към предния въпрос бих споделила, че тук е мястото на медиите, известните лица и посланиците да демонстрират съответни образци от България, в които екополитиките на Европейски Съюз са дали действителен резултат.
Кои са най-простичките неща, които можем да вършим в всекидневието си, с цел да има позитивна смяна?
Безброй дребни неща, които елементарно и бързо се трансформират в табиет. Бутилка вода за многократна приложимост, платнена торбичка за пазар в магазина, изключване на електрически уреди, LED крушки, разделно събиране на отпадъците у дома, потребление на градски превоз, сдържаност в извършване на покупки на облекла, хранителни артикули, избиране на локални производители и други.
Кои са сполучливите образци – професионални или персонални, за съответна грижа за природата и справяне с отрицателните последици на климатичните промени?
Ако визираме образци от България за мен изрично сполучлива е доброволческата самодейност на gorata.bg, която към този момент има над 2 милиона засадени дървета из цялата страна. Пример за мен е неправителствената организация „ За Земята. Пример са екоучилищата с стратегии за екологично обучение, компостиране, енергийна успеваемост. Вдъхновение са хората, които живеят с нулев боклук. За мен триумф е и активността в село Брусен, където локални хора са инициативни и построяват фотоволтаици, биокомпостери и зелени покриви. Разбира се в международен мащаб можем да взимаме образец от Швеция- водач в кръговата стопанска система или Коста Рика- страната, в която 98% идва от възобновими източници.
Какво би желала да научиш младото потомство във връзка с опазването на природата и битката с климатичните промени?
Желанието ми е да схванат, че невидимите дребни дейности носят огромен резултат. И могат още през днешния ден да стартират. Една вярно рециклирана пластмасова бутилка през днешния ден може да зареди един смарт телефон или да зареди електрическа крушка за 6 часа. Какво по-мотивиращо от това?
Младото потомство би трябвало да разбере своята значима роля за бъдещето на природата и всички ние сме длъжни да спомагаме в този развой.
А какво ние можем да научим от децата, с цел да живеем в по-добра и зелена среда?
Семейната среда и полагането на основи за по-екологичен метод на живот още от ранна детска възраст е основно. Така както знаят, че би трябвало да си оправят стаята и да изгасят лампата преди лягане, по този начин по натурален метод би трябвало да одобряват и всичко природосъобразно като част от всекидневието им. Не по-малко значими са учебната среда и ролята на учителите в тези процеси.
Кои са твоите 3 зелени цели за идната година?
Приоритетна ми е самодейността „ Зелено дете “ и нейното развиване и разпространение измежду децата.
На второ място като създател на маркетинг организация HIBRID с фокус в зеления маркетинг слагам клиентите и сътрудниците ми и насърчаване на техните ESG политики, позиционирането им като марки с почитание и отношение към природата, както и да ги стимулирам да обръщат още по-голямо внимание на връзката на техните екосъобразни дейности, с което дават образец на дребни и междинни предприятия, които към момента не са трайно заложили устойчиви практики в политиките си.
На трето място е моята персонална цел да стартира оглеждането на билки и растения, с което да понижа потребността от закупуване на някои артикули. Освен, че носи персонално задоволство и учи на самообладание, тази моя цел ще ме свърже още повече с природата.
Научи повече за Европейския климатичен Пакт.
Посланиците на Европейския климатичен Пакт в България може да видиш.
Използвай хаштаговете #EUClimatePact #MyWorldOurPlanet , с цел да си осведомен по въпросите за климатичните промени.
Като дипломат на Пакта разпространява и споделя с обществеността послания за екологичен метод на живот. Създава самодейността „ Зелено дете “, която съставлява поредност от събития в учебни заведения с деца от 5 до 7-ми клас, по време на които организира полемики по тематиките за запазване на околната среда, климатичните промени и какви дейности може да предприеме всеки от нас на ежедневна база, с цел да съхраним природата и средата, в която живеем.
Разкажи ни с няколко фрази какво е Европейски климатичен Пакт и за какво е значимо да знаем за него.
Европейският климатичен пакт е самодейност на Европейския съюз, която цели да ангажира жителите, общностите и организациите в дейности за справяне с климатичните промени и създаване на по-устойчиво бъдеще. Той е част от Европейския зелен пакт и служи като платформа, посредством която хората могат да обменят хрумвания, да се въодушевяват взаимно и да подхващат съответни стъпки за запазване на климата.
Пактът предизвиква хората да схванат по-добре климатичните провокации и да се включат интензивно в решенията. Междувременно свързва жители, институции и бизнеси, които споделят обща цел – битка с климатичните промени. Предлагат се способи, по които всеки може да способства – посредством промени в всекидневието, присъединяване в начинания или разпространение на информация. Благодарение на кампании и събития, хората се въодушевяват и образоват по какъв начин да живеят по-екосъобразно.
Той е основен детайл от напъните на Европейски Съюз да реализира въглеродна индиферентност до 2050 година
Как реши да станеш дипломат на Климатичния пакт?
Седем години работих в компания, която се занимава със сепариране и стортиране на разделно събрани боклуци. Недоверието на хората по тематиката обвързвана с действителното преработване на отпадъци в България ме предизвика и стимулира да осведомявам обществото за процесите, които съпровождат преработването на боклуци. С времето тази моя самодейност се разпростра и разви в микро тематики, които обгръщат опазването на околната среда и намаляването на човешкия отпечатък върху нея. Посланичеството на Климатичния пакт пристигна като естествено продължение на всички мои начинания и послания, които години наред се старая да популяризирам измежду обществото.
Какво е да си дипломат на Европейския климатичен Пакт в България?
Да бъдеш дипломат на Европейския климатичен пакт значи да си мотиватор и подстрекател. Често това се оказва една не доста лесна задача, изключително измежду българските жители. За никой не е загадка, че значимостта на тематиката до скоро беше мощно подценявана в обществото. Дойде време, в което значимостта и отговорностите на всички нас, посланиците на Пакта, е доста по-голяма и всеобщата връзка е основна за реализиране на същински резултати. А точно действително подхванати устойчиви практики свързани с климата. Много обичам да споделям, че с дребни стъпки решаваме огромни проблеми! И откровено имам вяра, че с нашето влияние като посланици е допустимо да активизираме още повече пробуждащото се българско общество по тематиката.
Кои са главните интензивности и начинания, в които участваш или организираш и са част от интензивностите на Климатичния пакт в България?
В момента главно съм фокусирана в младите. Вярвам, че те са бъдещите еко-лидери. Хората, на които ще оставим познания, с цел да запазят земята ни чисто, красиво и хубаво място за живеене. Именно поради това фокус групата ми са възпитаници сред 10 и 14 години, които към този момент имат осъзнатост, опция за взимане на решения и полагане на тези основи.
Създадох самодейността „ Зелено дете “, която съставлява поредност от събития в учебни заведения с деца 5, 6 и 7-ми клас. С тях дискутираме тематиките за запазване на околната среда, климатичните промени, какви дейности можем да предприемем на ежедневна база. Изумително е какъв брой огромен е ползата на учениците, какъв брой дейни са по време на срещите ми с тях и с какво ангажирано внимание изслушват всичко, което желая да им кажа и покажа в презентацията ми. Един астрономически час е плануваното време, което в никакъв случай не ни стига и нормално оставаме по-късно с част от децата, с цел да си довършим полемиката. Това е безспорна верификация на активността ми и извънреден мотиватор за мен да продължа да развъртвам „ Зелено дете “
В рамките на 2025 година имам планувани 10 събития.
Междувременно, интензивно взимам присъединяване в акциите и начинания на съдружие „ Въздух за здраве “, с които неотдавна организирахме среща с кмета на София господин Васил Терзиев в Столична община. Пред него бяха изложени рекомендации за политики за по-чист въздух в столицата позовавани и на новата инструкция на Европейски Съюз за качество на въздуха, както и с какви проблеми се сблъскваме като жители.
Възможно ли е, в действителност, да живеем в една Зелена България и къде е границата сред напъните на всеки един от нас и тези на страна, институции и НПО-та?
Ключът е в съдействието и разпределянето на отговорностите сред обществото, страната, бизнеса, неправителствения бранш и институциите. Със сигурност, в случай че един от детайлите липсва, колелото няма да успее да се завърти. Едните не могат без другите. Ако жителите поставят старания, но институциите не основават условия- процесът ще е муден. Ако има политики, само че хората не ги поддържат и не ги следват- резултатът също ще е стеснен. Краткият отговор е „ да “, само че изисква старания от всички и споделена отговорност.
Като част от света на медиите и маркетинга и едно от известните лица в България, по какъв начин би описала ролята на медиите и по този начин наречените „ известни “ в сходни инициативи? Защо у нас тематиката за опазването на природата не е измежду топ новините и към момента няма онази повсеместност, както да вземем за пример в Западна и Северна Европа?
Всъщност ми прави усещане, че от ден на ден стартира да навлиза тематиката за опазването на околната среда както в медии, по този начин и измежду известни персони. Аз обаче срещам проблем с осъществяването на действителни дейности и от двете страни, с което да се дава същински образец на обществото. Всички знаем, че на думи е елементарно, само че същинската ангажираност е в дейностите. И с цел да ни повярват на нас „ известните “ хората, които стоят от другата страна на екраните, не е задоволително просто да се включим в акция за разчистване на България и еднократно да покажем заинтригуваност по тематиката. Постоянството с действителните резултати в подтекста на зелените тематики са доста по-значими от силата на думите.
Колкото до медиите- това е една голяма мощ, която има потенциал, в случай че се употребява съответно с прочувствена ангажираност, с образци и лица, които приказват за значимостта и страховитите настъпващи проблеми, това може да трансформира и държанието на обществото. За страдание, българинът е програмиран да се интересува повече от шоу и занимания и медиите следват този интерес по обясними рейтингови аргументи. За разлика от Западна Европа, на нас това ни е заложено в ДНК-то като балкански народ, които е свободомислещ, индивидуалист и мъчно следва такива централизирани обществени придвижвания като това за опазването на природата.
Достатъчно осведомени ли са хората във връзка с политиките и самодейностите на Европейски Съюз за запазване на околната среда в България?
Категорично не задоволително. Информацията, която доближава до хората постоянно е облечена в сложни термини като „ декарбонизация “, „ въглеродна индиферентност “, Фонд за обективен преход “ и им пречи да схванат освен какво прави Европейски Съюз, само че и по какъв начин това ги визира директно в всекидневието им, финансите и в бъдещето на децата им. Връщайки малко към предния въпрос бих споделила, че тук е мястото на медиите, известните лица и посланиците да демонстрират съответни образци от България, в които екополитиките на Европейски Съюз са дали действителен резултат.
Кои са най-простичките неща, които можем да вършим в всекидневието си, с цел да има позитивна смяна?
Безброй дребни неща, които елементарно и бързо се трансформират в табиет. Бутилка вода за многократна приложимост, платнена торбичка за пазар в магазина, изключване на електрически уреди, LED крушки, разделно събиране на отпадъците у дома, потребление на градски превоз, сдържаност в извършване на покупки на облекла, хранителни артикули, избиране на локални производители и други.
Кои са сполучливите образци – професионални или персонални, за съответна грижа за природата и справяне с отрицателните последици на климатичните промени?
Ако визираме образци от България за мен изрично сполучлива е доброволческата самодейност на gorata.bg, която към този момент има над 2 милиона засадени дървета из цялата страна. Пример за мен е неправителствената организация „ За Земята. Пример са екоучилищата с стратегии за екологично обучение, компостиране, енергийна успеваемост. Вдъхновение са хората, които живеят с нулев боклук. За мен триумф е и активността в село Брусен, където локални хора са инициативни и построяват фотоволтаици, биокомпостери и зелени покриви. Разбира се в международен мащаб можем да взимаме образец от Швеция- водач в кръговата стопанска система или Коста Рика- страната, в която 98% идва от възобновими източници.
Какво би желала да научиш младото потомство във връзка с опазването на природата и битката с климатичните промени?
Желанието ми е да схванат, че невидимите дребни дейности носят огромен резултат. И могат още през днешния ден да стартират. Една вярно рециклирана пластмасова бутилка през днешния ден може да зареди един смарт телефон или да зареди електрическа крушка за 6 часа. Какво по-мотивиращо от това?
Младото потомство би трябвало да разбере своята значима роля за бъдещето на природата и всички ние сме длъжни да спомагаме в този развой.
А какво ние можем да научим от децата, с цел да живеем в по-добра и зелена среда?
Семейната среда и полагането на основи за по-екологичен метод на живот още от ранна детска възраст е основно. Така както знаят, че би трябвало да си оправят стаята и да изгасят лампата преди лягане, по този начин по натурален метод би трябвало да одобряват и всичко природосъобразно като част от всекидневието им. Не по-малко значими са учебната среда и ролята на учителите в тези процеси.
Кои са твоите 3 зелени цели за идната година?
Приоритетна ми е самодейността „ Зелено дете “ и нейното развиване и разпространение измежду децата.
На второ място като създател на маркетинг организация HIBRID с фокус в зеления маркетинг слагам клиентите и сътрудниците ми и насърчаване на техните ESG политики, позиционирането им като марки с почитание и отношение към природата, както и да ги стимулирам да обръщат още по-голямо внимание на връзката на техните екосъобразни дейности, с което дават образец на дребни и междинни предприятия, които към момента не са трайно заложили устойчиви практики в политиките си.
На трето място е моята персонална цел да стартира оглеждането на билки и растения, с което да понижа потребността от закупуване на някои артикули. Освен, че носи персонално задоволство и учи на самообладание, тази моя цел ще ме свърже още повече с природата.
Научи повече за Европейския климатичен Пакт.
Посланиците на Европейския климатичен Пакт в България може да видиш.
Използвай хаштаговете #EUClimatePact #MyWorldOurPlanet , с цел да си осведомен по въпросите за климатичните промени.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ