Деян Денев: Нито една държава не може да се справи сама с бавния достъп до иновативни терапии
Електронизацията на предписанията за медикаменти дава опция за по-добър надзор и по-добър разбор, само че все още е допустимо да е належащо да се позволен някои изключения. Това сподели пред Zdrave.net шефът на ARPharm Деян Денев във връзка идното въвеждане на електронната рецепта, като акцентира, че това е неговото персонално мнение.
По думите му това е належащо, с цел да не стане по този начин, че с въвеждането на електронните предписания в кратковременен проект да се ограничи достъпа на пациенти до лекуване.
По мотив изследването на за достъп до новаторски лечения, за разлика от пациентите в Германия, които чакат към 133 дни, Деян Денев сподели, че лимитираният достъп до фармацевтична иновация е присъщ за цяла Източна Европа, а освен за България.
„ Причините за това са доста и никоя страна не може да се оправи с това сама. Причините за това закъснение са освен в административните процеси, само че и в самите компании, които не са стимулирани да пускат продуктите си на българския пазар задоволително бързо или въобще. Най-лоша е обстановката при медикаментите за редки заболявания. От 57 нови лечения, позволени за последните две години, единствено 8 са налични в България. Това значи, че има доста на брой пациенти с редки заболявания, които не са диагностицирани. Освен това методът, по-който една терапия за рядка болест стига до пациента, е извънредно комплициран и сложен. По-сложен и сложен, в сравнение с за другите лечения. Всички тези аргументи водят до това огромно закъснение “, сподели Денев.
Той добави, че в доста от случаите терапиите са с доста висока стойност и България няма опциите на Германия, с цел да заплаща за тях. „ Необходимо е решение на европейско равнище, което да разреши на страните да заплащат медикаменти съгласно икономическите си благоприятни условия. Това пък изисква и решение във връзка с свободното придвижване на артикули, тъй като няма логичност едно лекарство да бъде импортирано у нас на налична цена и по-късно да бъде изнесено посредством паралелна търговия в чужбина. То отново няма да стигне до българските пациенти “, сподели още Деян Денев.
Директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България сподели, че една от опциите е в основаването на няколко европейски клъстера, за които ценообразуването да е несъмнено съгласно икономическите им благоприятни условия.
„ На локално равнище у нас обаче има някои бързи модели, които могат да се осъществят незабавно. На първо място е новите лечения да бъдат включвани за реимбурсация от Касата два пъти в годината. В момента това се прави един път годишно – от 1 януари. Т.е. в случай че лечението влезе в Позитивния лист на 25 декември, тя ще е налична от началото на януари, само че в случай че влезе в Позитивния лист на 15 януари, ще се чака идната година. Това е изцяло безсмислено, защото имаме задоволително механизми, които пазят бюджета на Касата и тя няма да похарчи и лев повече, в случай че включи нови лечения през юни или юли месец, тъй като промишлеността ще върне разликата. Това би съкратило времето за очакване с половин година “, сподели още Денев.
По думите му това е належащо, с цел да не стане по този начин, че с въвеждането на електронните предписания в кратковременен проект да се ограничи достъпа на пациенти до лекуване.
По мотив изследването на за достъп до новаторски лечения, за разлика от пациентите в Германия, които чакат към 133 дни, Деян Денев сподели, че лимитираният достъп до фармацевтична иновация е присъщ за цяла Източна Европа, а освен за България.
„ Причините за това са доста и никоя страна не може да се оправи с това сама. Причините за това закъснение са освен в административните процеси, само че и в самите компании, които не са стимулирани да пускат продуктите си на българския пазар задоволително бързо или въобще. Най-лоша е обстановката при медикаментите за редки заболявания. От 57 нови лечения, позволени за последните две години, единствено 8 са налични в България. Това значи, че има доста на брой пациенти с редки заболявания, които не са диагностицирани. Освен това методът, по-който една терапия за рядка болест стига до пациента, е извънредно комплициран и сложен. По-сложен и сложен, в сравнение с за другите лечения. Всички тези аргументи водят до това огромно закъснение “, сподели Денев.
Той добави, че в доста от случаите терапиите са с доста висока стойност и България няма опциите на Германия, с цел да заплаща за тях. „ Необходимо е решение на европейско равнище, което да разреши на страните да заплащат медикаменти съгласно икономическите си благоприятни условия. Това пък изисква и решение във връзка с свободното придвижване на артикули, тъй като няма логичност едно лекарство да бъде импортирано у нас на налична цена и по-късно да бъде изнесено посредством паралелна търговия в чужбина. То отново няма да стигне до българските пациенти “, сподели още Деян Денев.
Директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България сподели, че една от опциите е в основаването на няколко европейски клъстера, за които ценообразуването да е несъмнено съгласно икономическите им благоприятни условия.
„ На локално равнище у нас обаче има някои бързи модели, които могат да се осъществят незабавно. На първо място е новите лечения да бъдат включвани за реимбурсация от Касата два пъти в годината. В момента това се прави един път годишно – от 1 януари. Т.е. в случай че лечението влезе в Позитивния лист на 25 декември, тя ще е налична от началото на януари, само че в случай че влезе в Позитивния лист на 15 януари, ще се чака идната година. Това е изцяло безсмислено, защото имаме задоволително механизми, които пазят бюджета на Касата и тя няма да похарчи и лев повече, в случай че включи нови лечения през юни или юли месец, тъй като промишлеността ще върне разликата. Това би съкратило времето за очакване с половин година “, сподели още Денев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ