Росен Христов: Не предвиждаме да затваряме ТЕЦ-овете през 2025 г.
Електроенергетиката се нуждае от такава визия по няколко фактора – единият е ориста на въглищните електроцентрали, задължението да предоговорим Плана за възобновяване и резистентност, и изобщо да осигурим една непоклатимост на хората да знаят какво се случва с тях. Това съобщи пред публицисти служебният министър на енергетиката Росен Христов, който по-рано през днешния ден показа тактика за българската енергетика, обхващаща интервала от 2023 до 2053 година, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Другият ангажимент е енергийната сигурност – в случай че България не продължи да развива и да договаря планове, ние рискуваме да изпаднем от лидерската позиция, която имаме сега в района. Затова ние представяме тази тактика, която на доста хора им се вижда дълготрайна, само че в енергетиката това не е нещо невиждано, в противен случай това си е напълно естествен метод, имайки поради, че един нуклеарен план се построява от порядъка на 15 години. Другата причина е задължението за декарбонизация, който включва основни стъпки към 2030 и към 2050 година, т.е. ние ясно би трябвало да покажем на Европейската комисия нашия метод, нашето виждане, нашия ангажимент и по какъв начин считаме да го реализираме. Именно по тази причина е направена тъкмо 30-годишна тактика, тя покрива интервала до 2053 година
ТЕЦ-овете не постановат вложения, които да удължават живота им, те действат обикновено, не предвиждаме да ги затваряме 2025 година
По думите на Росен Христов задачата е да бъдат употребявани родните запаси, да се отбрани националната сигурност и икономическият резултат да запазим ролята на енергетиката в Брутният вътрешен продукт на страната. „ Всички планове, които са включени в тактиката, са такива, в които себестойността на електрическата енергия е по-ниска от плановата пазарна стойност на електрическата енергия “, уточни той.
Енергийният министър сподели, че не може да заяви какви ще бъдат възможните загуби по ПВУ. Христов изясни, че решението на Народното събрание е въз основа на разбора, който демонстрира, че икономическият резултат от въглищните централи е по-голям от възможните загуби по ПВУ. „ Вярвам в виновния метод на Европейска комисия, т.е. те ще оценят нашите визии, старания и ангажимент да осъществим общите европейски цели за декарбонизация. Вярвам, че там стоят виновни хора, които имат интерес Европа, и България като част от Европа, да се развива и да реализират зелените цели, а не просто да се заяждат за някакъв ангажимент, който е стихотворец в един миг “, означи той.
Нашите разбори демонстрират, че ние освен сме изпълнили, а даже сме преизпълнили условията и задачите на европейските наставления.
През 2022 година България е изнесла над 12 терават часа електрическа енергия и над 3 милиарда евро имаме от този експорт. „ Ако бяхме затворили предходната година, щяхме да изгубим доходи от порядъка на 3 милиарда евро “, означи Христов.
Ако в Европа сега някои страни се отхвърлят от нуклеарната енергетика, а други я развиват, то България е някъде по средата. В момента, в който България реши, че желае да развива нуклеарна енергетика и това е път за декарбонизацията, и главен път за българската енергетика, ще стартира същинската работа върху детайлните изследвания и прочие Подобен развой следва да бъде удължен от служебно държавно управление, защото процесът е дълъг. „ Ядрената енергетика изисква доста сериозна подготовка, доста съществени разбори, избираме вярното решение, тук приказваме за нещо, което ще бъде експлоатирано в идващите 50 години, тъй че доста вярно би трябвало да се дефинира и ролята на страната, и с кои сътрудници работим и от софтуерна, и от геополитическа позиция “, безапелационен е енергийният министър.
Христов разгласи, че зад нито един план на постоянното държавно управление не стои нито стопански, нито механически разбор. „ Нито заводът за акумулатори някой знае по какъв начин може да се построи, в случай, че най-големият цех за акумулатори във Англия е за 196 мегавата, ние желаеме да постоим за 6 хиляди, 30 пъти по-голям. Проект за геотермална електроцентрала, в случай, че в България подобен запас няма. Всички други планове са сходни – някакви такива хрумвания, които безусловно никой не знае по какъв начин ще се осъществят и какъв ще бъде резултатът от тяхното реализиране “, изясни той. Енергийният министър добави, че служебното министерство счита да влага съществено в системи за предпазване на сила, като не е належащо те да бъдат акумулатори. „ Ние предвиждаме системи, точно акумулатори с помпени водни електроцентрали и други средства, тъй че да осигурим нужната мощ за съхранението на сила освен за българските възобновими енергийни източници, само че да можем и да предлагаме тази услуга на прилежащите ни страни. Приоритет е и геотермалното отопление, за което имаме потвърден запас, вместо геотермална електрическа енергия, за което нямаме запас “, заключи Христов. /БГНЕС
Другият ангажимент е енергийната сигурност – в случай че България не продължи да развива и да договаря планове, ние рискуваме да изпаднем от лидерската позиция, която имаме сега в района. Затова ние представяме тази тактика, която на доста хора им се вижда дълготрайна, само че в енергетиката това не е нещо невиждано, в противен случай това си е напълно естествен метод, имайки поради, че един нуклеарен план се построява от порядъка на 15 години. Другата причина е задължението за декарбонизация, който включва основни стъпки към 2030 и към 2050 година, т.е. ние ясно би трябвало да покажем на Европейската комисия нашия метод, нашето виждане, нашия ангажимент и по какъв начин считаме да го реализираме. Именно по тази причина е направена тъкмо 30-годишна тактика, тя покрива интервала до 2053 година
ТЕЦ-овете не постановат вложения, които да удължават живота им, те действат обикновено, не предвиждаме да ги затваряме 2025 година
По думите на Росен Христов задачата е да бъдат употребявани родните запаси, да се отбрани националната сигурност и икономическият резултат да запазим ролята на енергетиката в Брутният вътрешен продукт на страната. „ Всички планове, които са включени в тактиката, са такива, в които себестойността на електрическата енергия е по-ниска от плановата пазарна стойност на електрическата енергия “, уточни той.
Енергийният министър сподели, че не може да заяви какви ще бъдат възможните загуби по ПВУ. Христов изясни, че решението на Народното събрание е въз основа на разбора, който демонстрира, че икономическият резултат от въглищните централи е по-голям от възможните загуби по ПВУ. „ Вярвам в виновния метод на Европейска комисия, т.е. те ще оценят нашите визии, старания и ангажимент да осъществим общите европейски цели за декарбонизация. Вярвам, че там стоят виновни хора, които имат интерес Европа, и България като част от Европа, да се развива и да реализират зелените цели, а не просто да се заяждат за някакъв ангажимент, който е стихотворец в един миг “, означи той.
Нашите разбори демонстрират, че ние освен сме изпълнили, а даже сме преизпълнили условията и задачите на европейските наставления.
През 2022 година България е изнесла над 12 терават часа електрическа енергия и над 3 милиарда евро имаме от този експорт. „ Ако бяхме затворили предходната година, щяхме да изгубим доходи от порядъка на 3 милиарда евро “, означи Христов.
Ако в Европа сега някои страни се отхвърлят от нуклеарната енергетика, а други я развиват, то България е някъде по средата. В момента, в който България реши, че желае да развива нуклеарна енергетика и това е път за декарбонизацията, и главен път за българската енергетика, ще стартира същинската работа върху детайлните изследвания и прочие Подобен развой следва да бъде удължен от служебно държавно управление, защото процесът е дълъг. „ Ядрената енергетика изисква доста сериозна подготовка, доста съществени разбори, избираме вярното решение, тук приказваме за нещо, което ще бъде експлоатирано в идващите 50 години, тъй че доста вярно би трябвало да се дефинира и ролята на страната, и с кои сътрудници работим и от софтуерна, и от геополитическа позиция “, безапелационен е енергийният министър.
Христов разгласи, че зад нито един план на постоянното държавно управление не стои нито стопански, нито механически разбор. „ Нито заводът за акумулатори някой знае по какъв начин може да се построи, в случай, че най-големият цех за акумулатори във Англия е за 196 мегавата, ние желаеме да постоим за 6 хиляди, 30 пъти по-голям. Проект за геотермална електроцентрала, в случай, че в България подобен запас няма. Всички други планове са сходни – някакви такива хрумвания, които безусловно никой не знае по какъв начин ще се осъществят и какъв ще бъде резултатът от тяхното реализиране “, изясни той. Енергийният министър добави, че служебното министерство счита да влага съществено в системи за предпазване на сила, като не е належащо те да бъдат акумулатори. „ Ние предвиждаме системи, точно акумулатори с помпени водни електроцентрали и други средства, тъй че да осигурим нужната мощ за съхранението на сила освен за българските възобновими енергийни източници, само че да можем и да предлагаме тази услуга на прилежащите ни страни. Приоритет е и геотермалното отопление, за което имаме потвърден запас, вместо геотермална електрическа енергия, за което нямаме запас “, заключи Христов. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ