Електрическата батерия е създадена през 1800 г. Така поне твърди

Електрическата батерия е основана през 1800 година Така най-малко твърди общоприетата история на техниката.

Но дали не би трябвало човечеството да я пренапише? Батерията не е ли по-стара с две хилядолетия, питат учени?

През 1936 година на градеж на железопътна линия в посока Куджат Рабу’а, южно от Багдад, проливните дъждове разкриват следи от антични руини.

Те притеглят австрийския археолог Вилхелм Кьониг, който по това време завежда отдела за иракско антично завещание. Започват разкопки, при които са открити остатъци от населено място на партското царство.

Находките са датирани сред 140 година прочие Хр. и 244 година сл. Хр. Археологът оповестява за загадъчно изобретение, направено в хода на разкопките.
свързани новини5643на 12.03.2016
Той разказва гърне от теракота с формата на колба, с височина 14 сантиметра и оптималната широчина 8 сантиметра.

Уредът се състои от глинено шише, цилиндър от медна тенекиена кутия и желязна пръчка. Шишето е продълговато и овално от жълта изпечена глина с плоска основа.

Гърлото е отдалечено и в отчупените пръстеновидни елементи има следи от асфалт.

Но по какъв начин са били съединени обособените детайли?

Дългият към 9 сантиметра меден цилиндър, споен със сплав от калай и олово, влиза отвесно през отвора на бутилката. На долния край той е запушен с асфалт, а на горния – с медно капаче. То е изолирано още веднъж с асфалт.

Желязната пръчка е сложена в цилиндъра и е мощно корозирала. Очевидно е разядена от киселина.

Всичко демонстрира, че находката евентуално е електрическа батерия и това кара Кьониг да съобщи: „ Елементите и методът, по който са свързани показват галванична клетка. “

Ученият акцентира, че това е единствено догадка. Естествено разумният въпрос е защо би послужил на античните сходен електрически източник?

Кьониг, както и американският академик Уилърд Грей, вършат копия на странната находка и тестват нейната функционалност. Резултатът е пораждане на електрически ток.

Експерименти от този жанр са правени и по-късно: през 1960 година от Джон Пиерцински от университета в Северна Калифорния и през 1978 година от Арне Егебрехт.

Реконструираните модели създават напрежение от 0,5 волта. Егебрехт първи прави още една крачка напред. Той взема решение да ревизира дали апарат на съвсем две хиляди години може да служи за галванично позлатяване.

За задачата с изключение на минимално количество електрически ток е належащо той непрестанно да протича за несъмнено време.

Още през 1930 година при разкопки в Тел Умар, Селеукия, са открити четири сходни на нея глинени бутилки.

В три от тях има меден цилиндър, който не е запечатан от двете страни, както при находката от Куджат Рабу’а.

През 1931 година разкопки в Ктесифон, тогавашната столица на партското царство, вадят на бял свят още пет сходни предмета. Три години преди този момент на същото място е открит различен сходен съд.

Днес предметите са повече от 10. Някои от тях са с по-различно устройство от познатата като „ батерията от Багдад “ находка.

Нямат желязна пръчка, медният цилиндър не е тръбовиден, а съставлява намотани медни пластини с папирус сред тях.

Устройството припомня бубинния кондензатор, който използваме през днешния ден. Но имаме ли съществени учредения да твърдим, че става дума за негов античен първообраз?