Какво става между Иран и Израел, има ли в пъзела ядрени арсенали и къде е мястото на Москва в него
Ел Мюрид, Каспаров.ru
За Кремъл обстановката с шумната, само че на практика напразна офанзива на Иран против Израел има двояк темперамент.
От една страна е добре, че вниманието се трансферира от Украйна към Израел и в този момент водеща вест е нощното безсрамие, проведено от аятоласите. Ако продължи по този начин и отсега нататък, всичко би било прелестно. Затова, несъмнено, за Кремъл продължението на банкета наподобява привлекателно.
От друга страна, Иран, както и да го погледнеш, е измежду най-ненадеждните съдружници. Е, съдружниците са компания от тъкмо такива
токсични и низвергнати субекти
Ако прекалено много осветят болното му място, съдружниците ще останат с един по-малко, аятоласите ще намерят мотив да кажат, че в този момент си имат задоволително проблеми, тъй че – помогнете и на нас.
Освен това, на фона на цялата тази история Израел може да притисне Конгреса да размрази застиналия въпрос за помощите от американския бюджет, а там може да стане по този начин, че да бъдат отделени пари и за Киев. Никак няма да е добре.
Всичко това е нормална история – когато си подвластен от външни за теб условия, на които въобще не можеш да повлияеш. Понякога става нещо потребно за теб, само че най-често сходни истории носят повече неприятности и проблеми, в сравнение с изгоди.
* * *
И още един миг, обвързван с нощната иранска офанзива с дронове и ракети.
Съвременните спорове и войни осезаемо се изместват към сферата на когнитивните борби. По чисто военните критерии масираната офанзива с ирански средства за проваляне се оказа фантастично неефективна. Няма основни опустошения. Даже да се пресмятат процентите на провалите е някак неловко. Голямата част от ракетите и дроновете бяха свалени още преди да навлязат във въздушното пространство на Израел. Самият удар беше посърнал и неразбираем предвид на използването на някакви непредвидени за Израел решения. Всичко беше направено прецизно по учебник, освен това остарял, изравен от доста години на полицата в архива.
Затова пък шумът към това мероприятие беше къде повече от нанесената вреда. А експлоадирането на психозата в редица арабски страни се оказа много по-шумно от гърмежите на самите ракети. Радост и танци по улиците до сутринта в цялостен растеж. Никой не попита " за какво ", „ по каква причина " значим беше самичък по себе си фактът, че са изстреляни ракети против пикантен зложелател, който половината от радващите се даже няма да открият на картата от първи път.
Резултатът от удара по врага въобще не интересува който и да било. Дори чисто хипотетично. Важен е фактът, че е нанесен удар – момчета, вижте какво мога!
Хората, живеещи неприятно и оскъдно, имащи маса лични проблеми, са изключително радостни, когато ситуацията става неприятно освен за тях. На този резултат разчитат всички медийни и военни извършения на всички режими, които са неспособни да обезпечат човешки условия на своите жители. Много по-лесно е да покажеш гърчещ се зложелател (та бил той и единствено виртуален), в сравнение с да направиш своите жители по-сити и удовлетворени. На жителите незабавно им става добре – освен ние живеем зле, това е ужасно.
* * *
Наличието на питомни терористи у Иран, под чадъра, разпънат от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война, може да се окаже напълно допустим вид за Израел, който все някак би трябвало да отговори на съботния бадабум – безопасен, само че доста гръмък. Освен това локалната фенска маса няма да разбере в случай че Израел се " изсули ".
Затова е изцяло допустимо разискването на ответни ограничения от израелското държавно управление да докара до храбър обстрел против „ Хизбула “, хутите и две-три терористични бази на иракските шиити, с което случаят може да бъде завършен.
Това, че
Нетаняху има потребност от рецесия,
с която да отвлече вниманието от неразбираемите резултати в Газа, е реалност, само че пълностоен спор не се вписва в ничии ползи. Затова за прокситата може да има няколко сложни дни, само че като цяло рецесията съвсем мина. Във всеки случай по този начин наподобява.
* * *
И най-после за нощния удар против Израел. С оглед на това, че се сблъскаха в пряк спор две страни, които евентуално имат нуклеарно оръжие (макар че нито една от тях не го признава), ракетният удар и успеваемостта на ПВО/ПРО би трябвало да се преглеждат в подтекста на вероятното нанасяне на нуклеарен удар. В съответния случай – от страна на Иран.
Ясно е, че опитът не е напълно правилен, тъй като когато играта стартира да се води на такова равнище, сюжетът ще бъде преразгледан съществено. И въпреки всичко приблизителни оценки са вероятни.
Нивото, на което се оправи израелската Противовъздушна отбрана, абсолютно е над всевъзможни похвали. Плюс това дейна помощ оказаха съдружниците, които прехванаха до една трета от всички цели още преди да навлязат в израелското въздушно пространство.
Наистина, Иран съобщи, че неговите свръхзвукови ракети са стигнали гладко до задачите си в Израел. Но, първо, Иран няма пълноценни свръхзвукови ракети (тоест, способни да маневрират на всички сектори от траекторията), има балистични ракети с опция за промяна преди навлизането в балистична траектория. Оттам нататък това е общоприет калдъръм, летящ по балистична траектория и нищо друго. Второ, това, което Иран назовава свръхзвукови ракети, съгласно разнообразни оценки е било свалено в половината от случаите още преди навлизането в балистична траектория. Останалите (практически всички) са прехванати – към този момент на тази траектория. Но не това е същността.
Отчитайки, че Иран евентуално има до 10 бойни глави от тактически клас, това е безусловно незадоволително, с цел да генерира закани. Когато проницаемостта на израелската Противовъздушна отбрана е под 10 %, да се изстрелват наличните заряди (дори да са всички), това е подозрително начинание. Трябва да се натрупат най-малко 50-70, а най-добре към 100 ракети, с цел да са действителна опасност при такава успеваемост на системата за ПВО/ПРО. Ако 10 от тях стигнат до задачата, даже да са тактически муниции – това към този момент е съществено. Но, с цел да натрупа Иран 100 заряда, ще са му нужни още 5-7 години, в случай че несъмнено братушките от една северна страна не му оказват помощ да форсира процеса.
Израел, по всички вероятни сметки, към този момент има към 100 бойни глави, освен това от дълго време. А и системата за Противовъздушна отбрана на Иран ще е по-лоша, най-малкото те нямат съдружници, способни да смъкват противников ракети още преди да са наближили задачите си. Затова, за действителна опасност към Иран у Израел има най-малкото двойно повече заряди, в сравнение с изискват минималните планове. Освен това, въпреки чисто географски Иран да е доста по-голям, основните му територии действително са колкото тези на Израел.
Към момента нуклеарният капацитет на Израел е с едно равнище по-висок (от този на Иран – б.р.) и разполага с най-малко двойно по-добра Противовъздушна отбрана.
Затова прочее този път въобще не прозвучаха нуклеарни закани, даже под формата на подмятания. Няма и какво да се загатва, очевидно
аритметиката въобще не е в интерес на Иран
След 5-7 години е допустимо, кой знае. Но несъмнено не в този момент.
И главното. Разбира се, Иран счита Израел за зложелател. Няма подозрение. Но районният съперник на Иран е Саудитска Арабия. А саудитите са депонирали в Пакистан до 60 заряда – купени, платени и предадени за предпазване. А и самата Саудитска Арабия е на хвърлей разстояние.
Затова, колкото и да му се желае на Иран да изпепели Израел (макар че за какво?), би трябвало да има поради и Саудитска Арабия, която при възможна некартонена война, въпреки и районна, ще може да се впише в нея след към седмица.
Затова изпепеляващ удар против Израел с целия разполагаем боеприпас е извънредно нереалистичен сюжет. Най-малко половината от наличния капацитет би трябвало да бъде защитаван като ресурс при положение на спор със Саудитска Арабия. Тя, несъмнено, не е кой знае какъв съперник, само че и да се отписва военният ѝ капацитет е много съмнителна тактика.
Изобщо, близкоизточните сметки по никакъв начин не се поддават на простата аритметика. Има задоволително доста фактори, способни за объркат всички сметки, правени извън. И даже локалните хора не ги схващат и познават до дъно, какво остава за външните наблюдаващи.
Превод: Faktor.bg
За Кремъл обстановката с шумната, само че на практика напразна офанзива на Иран против Израел има двояк темперамент.
От една страна е добре, че вниманието се трансферира от Украйна към Израел и в този момент водеща вест е нощното безсрамие, проведено от аятоласите. Ако продължи по този начин и отсега нататък, всичко би било прелестно. Затова, несъмнено, за Кремъл продължението на банкета наподобява привлекателно.
От друга страна, Иран, както и да го погледнеш, е измежду най-ненадеждните съдружници. Е, съдружниците са компания от тъкмо такива
токсични и низвергнати субекти
Ако прекалено много осветят болното му място, съдружниците ще останат с един по-малко, аятоласите ще намерят мотив да кажат, че в този момент си имат задоволително проблеми, тъй че – помогнете и на нас.
Освен това, на фона на цялата тази история Израел може да притисне Конгреса да размрази застиналия въпрос за помощите от американския бюджет, а там може да стане по този начин, че да бъдат отделени пари и за Киев. Никак няма да е добре.
Всичко това е нормална история – когато си подвластен от външни за теб условия, на които въобще не можеш да повлияеш. Понякога става нещо потребно за теб, само че най-често сходни истории носят повече неприятности и проблеми, в сравнение с изгоди.
* * *
И още един миг, обвързван с нощната иранска офанзива с дронове и ракети.
Съвременните спорове и войни осезаемо се изместват към сферата на когнитивните борби. По чисто военните критерии масираната офанзива с ирански средства за проваляне се оказа фантастично неефективна. Няма основни опустошения. Даже да се пресмятат процентите на провалите е някак неловко. Голямата част от ракетите и дроновете бяха свалени още преди да навлязат във въздушното пространство на Израел. Самият удар беше посърнал и неразбираем предвид на използването на някакви непредвидени за Израел решения. Всичко беше направено прецизно по учебник, освен това остарял, изравен от доста години на полицата в архива.
Затова пък шумът към това мероприятие беше къде повече от нанесената вреда. А експлоадирането на психозата в редица арабски страни се оказа много по-шумно от гърмежите на самите ракети. Радост и танци по улиците до сутринта в цялостен растеж. Никой не попита " за какво ", „ по каква причина " значим беше самичък по себе си фактът, че са изстреляни ракети против пикантен зложелател, който половината от радващите се даже няма да открият на картата от първи път.
Резултатът от удара по врага въобще не интересува който и да било. Дори чисто хипотетично. Важен е фактът, че е нанесен удар – момчета, вижте какво мога!
Хората, живеещи неприятно и оскъдно, имащи маса лични проблеми, са изключително радостни, когато ситуацията става неприятно освен за тях. На този резултат разчитат всички медийни и военни извършения на всички режими, които са неспособни да обезпечат човешки условия на своите жители. Много по-лесно е да покажеш гърчещ се зложелател (та бил той и единствено виртуален), в сравнение с да направиш своите жители по-сити и удовлетворени. На жителите незабавно им става добре – освен ние живеем зле, това е ужасно.
* * *
Наличието на питомни терористи у Иран, под чадъра, разпънат от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война, може да се окаже напълно допустим вид за Израел, който все някак би трябвало да отговори на съботния бадабум – безопасен, само че доста гръмък. Освен това локалната фенска маса няма да разбере в случай че Израел се " изсули ".
Затова е изцяло допустимо разискването на ответни ограничения от израелското държавно управление да докара до храбър обстрел против „ Хизбула “, хутите и две-три терористични бази на иракските шиити, с което случаят може да бъде завършен.
Това, че
Нетаняху има потребност от рецесия,
с която да отвлече вниманието от неразбираемите резултати в Газа, е реалност, само че пълностоен спор не се вписва в ничии ползи. Затова за прокситата може да има няколко сложни дни, само че като цяло рецесията съвсем мина. Във всеки случай по този начин наподобява.
* * *
И най-после за нощния удар против Израел. С оглед на това, че се сблъскаха в пряк спор две страни, които евентуално имат нуклеарно оръжие (макар че нито една от тях не го признава), ракетният удар и успеваемостта на ПВО/ПРО би трябвало да се преглеждат в подтекста на вероятното нанасяне на нуклеарен удар. В съответния случай – от страна на Иран.
Ясно е, че опитът не е напълно правилен, тъй като когато играта стартира да се води на такова равнище, сюжетът ще бъде преразгледан съществено. И въпреки всичко приблизителни оценки са вероятни.
Нивото, на което се оправи израелската Противовъздушна отбрана, абсолютно е над всевъзможни похвали. Плюс това дейна помощ оказаха съдружниците, които прехванаха до една трета от всички цели още преди да навлязат в израелското въздушно пространство.
Наистина, Иран съобщи, че неговите свръхзвукови ракети са стигнали гладко до задачите си в Израел. Но, първо, Иран няма пълноценни свръхзвукови ракети (тоест, способни да маневрират на всички сектори от траекторията), има балистични ракети с опция за промяна преди навлизането в балистична траектория. Оттам нататък това е общоприет калдъръм, летящ по балистична траектория и нищо друго. Второ, това, което Иран назовава свръхзвукови ракети, съгласно разнообразни оценки е било свалено в половината от случаите още преди навлизането в балистична траектория. Останалите (практически всички) са прехванати – към този момент на тази траектория. Но не това е същността.
Отчитайки, че Иран евентуално има до 10 бойни глави от тактически клас, това е безусловно незадоволително, с цел да генерира закани. Когато проницаемостта на израелската Противовъздушна отбрана е под 10 %, да се изстрелват наличните заряди (дори да са всички), това е подозрително начинание. Трябва да се натрупат най-малко 50-70, а най-добре към 100 ракети, с цел да са действителна опасност при такава успеваемост на системата за ПВО/ПРО. Ако 10 от тях стигнат до задачата, даже да са тактически муниции – това към този момент е съществено. Но, с цел да натрупа Иран 100 заряда, ще са му нужни още 5-7 години, в случай че несъмнено братушките от една северна страна не му оказват помощ да форсира процеса.
Израел, по всички вероятни сметки, към този момент има към 100 бойни глави, освен това от дълго време. А и системата за Противовъздушна отбрана на Иран ще е по-лоша, най-малкото те нямат съдружници, способни да смъкват противников ракети още преди да са наближили задачите си. Затова, за действителна опасност към Иран у Израел има най-малкото двойно повече заряди, в сравнение с изискват минималните планове. Освен това, въпреки чисто географски Иран да е доста по-голям, основните му територии действително са колкото тези на Израел.
Към момента нуклеарният капацитет на Израел е с едно равнище по-висок (от този на Иран – б.р.) и разполага с най-малко двойно по-добра Противовъздушна отбрана.
Затова прочее този път въобще не прозвучаха нуклеарни закани, даже под формата на подмятания. Няма и какво да се загатва, очевидно
аритметиката въобще не е в интерес на Иран
След 5-7 години е допустимо, кой знае. Но несъмнено не в този момент.
И главното. Разбира се, Иран счита Израел за зложелател. Няма подозрение. Но районният съперник на Иран е Саудитска Арабия. А саудитите са депонирали в Пакистан до 60 заряда – купени, платени и предадени за предпазване. А и самата Саудитска Арабия е на хвърлей разстояние.
Затова, колкото и да му се желае на Иран да изпепели Израел (макар че за какво?), би трябвало да има поради и Саудитска Арабия, която при възможна некартонена война, въпреки и районна, ще може да се впише в нея след към седмица.
Затова изпепеляващ удар против Израел с целия разполагаем боеприпас е извънредно нереалистичен сюжет. Най-малко половината от наличния капацитет би трябвало да бъде защитаван като ресурс при положение на спор със Саудитска Арабия. Тя, несъмнено, не е кой знае какъв съперник, само че и да се отписва военният ѝ капацитет е много съмнителна тактика.
Изобщо, близкоизточните сметки по никакъв начин не се поддават на простата аритметика. Има задоволително доста фактори, способни за объркат всички сметки, правени извън. И даже локалните хора не ги схващат и познават до дъно, какво остава за външните наблюдаващи.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ