Русия търпи класически крах на имперското си съществуване, предстои загуба на управление
Ел Мюрид, Каспаров.ru
Империята, както е известно, е организационна форма на държавно строителство на военното съсловие. В съветския вид имаме по-сложен индивид — силово съсловие, където ролята на военните се извършва от " силоваци " от най-различни структури, освен това сраснати с престъпен детайл. Но като цяло съветското съсловие също може (с известна приблизителност) да бъде наречено военно и затова основаната от него Мафия Стейт структурно е имперска организационна форма.
С оглед на военно-съсловния принцип на организация империята постоянно е неустойчиво образувание и
постоянно приключва с злополука,
освен това доста бързо в историческия ход на времето.
Тук повода е в характера на източника на развиването — то постоянно съставлява екстензивно разширение на територията на империята.
Подобно разширение има две равнища на своя лимит, оттатък които то става невероятно.
Първото равнище е военно-силовото. Военното безсилие прави невероятно продължаването на териториалното разширение, настава рецесия на модела. Тя бързо минава в злополука, в случай че империята продължи опитите си за разширение. Ако пък приключи тези опити и се опита да стопанисва това, което има, ще навлезе постепенно в същата тази злополука. А стопанисването е това, което военното съсловие не умее по формулировка. Като в анекдота за руския цех, от който служащ изнасял елементи за велосипед, само че както и да се опитвал да ги сглоби, все се получавал автомат (или в други версии на анекдота — танк или друга военна техника).
Второто равнище на лимита за разширение е управническото. Все още има боен запас, териториалните придобивки към момента са вероятни, само че системата за ръководство престава да се оправя съответно даже с това, което има.
При всички случаи екстензивното разширение е извънредно (има предел). За всяка система. Сегашната рецесия на капитализма е заради същата причина: кредитният темперамент на капиталистическата стопанска система изисква екстензивно разширение на пазарите за продажби, а те са крайни – както географиски, по този начин и във връзка с платежоспособното търсене.
Но приказваме за империята. Очевидно е, че Русия през днешния ден се намира
в положение на типичен провал
на имперската история на своето битие. При това са преминати и двата лимита, посочени по-нагоре: военното безсилие не разрешава разширение посредством военно придобиване на територии, а крахът на управническия модел не разрешава изключително сполучливо да се ръководят наличните територии.
От казаното следва, че Русия се намира в
положение на бърза злополука,
защото режимът не може да спре своите опити за военно разширение на територията, освен това даже не е значимо с каква табела — в тази ситуация с Украйна е определена " битката с нацизма ". Колегите от Германия издигнаха лозунга за " разширение на виталното пространство ", което прочее даже беше по-честно, само че сегашният съветски режим е патологично лъжовен и по принцип не е в положение да формулира почтени лозунги.
При това ръководството се намира в цялостна некомпетентност – удостоверение за това е тоталната загуба на опциите за ръководство на каквито и да е планове, на всякакво равнище.
Тъй като е зародило двойно несъгласие — сериозна военна уязвимост и бърза хаотизация на системата за ръководство, то злополуката се развива по едно и също време по двете посоки. Сривът може да стане посредством военно проваляне или посредством управнически провал. В взаимозависимост от това кое то двете ще настъпи по-бързо, по съответния сюжет ще тръгне постимперската история на Русия.
Доколкото можем да съдим, военното проваляне ще наподобява по-малко травматично за страната, народа и околното пространство, защото военното проваляне значи релативно контролируема извън злополука с въвеждане на отчасти външно ръководство посредством
процедура по капитулация
Сюжетът на постхитлерова Германия или Япония след 1945 година
Катастрофата посредством загуба на ръководство е доста по-опасна, защото ще докара до разпад на фронта и връщане по домовете на големи маси въоръжени хора. Това е сюжетът на довеждане докрай на Първата международна война за Русия, който завърши с революция.
Всъщност по тази причина и на Запад съществуват две позиции: условни ястреби, които желаят да доведат бойните дейности в Украйна не просто до проваляне, а до погром на съветската войска, което неизбежно ще докара до управническа злополука в самия Кремъл с следваща загуба на ръководство в страната и разпад на фронта. Условните гълъби желаят по-прецизно водене на бойните дейности, поставяйки пред себе си за цел да диктуват на Кремъл изискванията на капитулацията и да бъде непокътната управляемостта на територията на Русия – или посредством образуване на вътрешното ръководство, или посредством директна връзка с най-значимите местоположения на съветска територия. При това окупационните сили към този момент са налице — това, несъмнено, са ВСУ, а изключително значимите точки следователно ще бъдат заети от силите на НАТО или от някакви интернационалните миротворци-наблюдатели.
За националното схващане и двата разновидността са неприемливи, само че да бъдем откровени — към този момент на практика няма избор. Крахът на империята допуска загуба на субектност и предаването ѝ в ръцете на някакви външни сили, защото в постимперия, минала през стихийна злополука, просто не може да има сили, способни да поемат ръководството.
Проектната злополука
(както стана с Британската империя или отчасти с Френската) е друга работа, само че тя е доста комплицирана и задоволително извънредна. Същата тази Франция мина през война с Алжир, а и Британската империя, въпреки да се разпадна планово, това протече доста кърваво — и в Британска Индия, и в Африка. Въпреки това, британците и французите въпреки всичко съумяха да проведат релативно управляем разпад на своите империи, въпреки и да получиха в завещание зле поддаващ се на надзор поток от преселници от някогашните имперски територии, създаващ сериозна опасност за някогашните метрополии.
Не е известно какво ще стане в Русия, защото не е ясно какво в последна сметка ще докара до нейния провал — военно проваляне или управнически колапс. Възможността за контролируем излаз от имперското положение към този момент е съвсем изключена, така с висока възможност ще се стигне до загуба на ръководство. Но " в никакъв случай не казвай в никакъв случай " – постоянно остава някаква опция, най-малкото теоретично.
Така или другояче, ние към този момент съвсем сме стигнали до положението на преход. С оглед на това, че към този момент злополуката се развива по едно и също време по двата сюжета, развиването ѝ не може да бъде забавено задълго – едно от двете звена ще се скъса по-рано от другото. Затова до срутва не остава доста време, просто нашето схващане е инертно и отхвърля да одобри неизбежното, още повече в такава рискова форма.
Превод: Faktor.bg
Империята, както е известно, е организационна форма на държавно строителство на военното съсловие. В съветския вид имаме по-сложен индивид — силово съсловие, където ролята на военните се извършва от " силоваци " от най-различни структури, освен това сраснати с престъпен детайл. Но като цяло съветското съсловие също може (с известна приблизителност) да бъде наречено военно и затова основаната от него Мафия Стейт структурно е имперска организационна форма.
С оглед на военно-съсловния принцип на организация империята постоянно е неустойчиво образувание и
постоянно приключва с злополука,
освен това доста бързо в историческия ход на времето.
Тук повода е в характера на източника на развиването — то постоянно съставлява екстензивно разширение на територията на империята.
Подобно разширение има две равнища на своя лимит, оттатък които то става невероятно.
Първото равнище е военно-силовото. Военното безсилие прави невероятно продължаването на териториалното разширение, настава рецесия на модела. Тя бързо минава в злополука, в случай че империята продължи опитите си за разширение. Ако пък приключи тези опити и се опита да стопанисва това, което има, ще навлезе постепенно в същата тази злополука. А стопанисването е това, което военното съсловие не умее по формулировка. Като в анекдота за руския цех, от който служащ изнасял елементи за велосипед, само че както и да се опитвал да ги сглоби, все се получавал автомат (или в други версии на анекдота — танк или друга военна техника).
Второто равнище на лимита за разширение е управническото. Все още има боен запас, териториалните придобивки към момента са вероятни, само че системата за ръководство престава да се оправя съответно даже с това, което има.
При всички случаи екстензивното разширение е извънредно (има предел). За всяка система. Сегашната рецесия на капитализма е заради същата причина: кредитният темперамент на капиталистическата стопанска система изисква екстензивно разширение на пазарите за продажби, а те са крайни – както географиски, по този начин и във връзка с платежоспособното търсене.
Но приказваме за империята. Очевидно е, че Русия през днешния ден се намира
в положение на типичен провал
на имперската история на своето битие. При това са преминати и двата лимита, посочени по-нагоре: военното безсилие не разрешава разширение посредством военно придобиване на територии, а крахът на управническия модел не разрешава изключително сполучливо да се ръководят наличните територии.
От казаното следва, че Русия се намира в
положение на бърза злополука,
защото режимът не може да спре своите опити за военно разширение на територията, освен това даже не е значимо с каква табела — в тази ситуация с Украйна е определена " битката с нацизма ". Колегите от Германия издигнаха лозунга за " разширение на виталното пространство ", което прочее даже беше по-честно, само че сегашният съветски режим е патологично лъжовен и по принцип не е в положение да формулира почтени лозунги.
При това ръководството се намира в цялостна некомпетентност – удостоверение за това е тоталната загуба на опциите за ръководство на каквито и да е планове, на всякакво равнище.
Тъй като е зародило двойно несъгласие — сериозна военна уязвимост и бърза хаотизация на системата за ръководство, то злополуката се развива по едно и също време по двете посоки. Сривът може да стане посредством военно проваляне или посредством управнически провал. В взаимозависимост от това кое то двете ще настъпи по-бързо, по съответния сюжет ще тръгне постимперската история на Русия.
Доколкото можем да съдим, военното проваляне ще наподобява по-малко травматично за страната, народа и околното пространство, защото военното проваляне значи релативно контролируема извън злополука с въвеждане на отчасти външно ръководство посредством
процедура по капитулация
Сюжетът на постхитлерова Германия или Япония след 1945 година
Катастрофата посредством загуба на ръководство е доста по-опасна, защото ще докара до разпад на фронта и връщане по домовете на големи маси въоръжени хора. Това е сюжетът на довеждане докрай на Първата международна война за Русия, който завърши с революция.
Всъщност по тази причина и на Запад съществуват две позиции: условни ястреби, които желаят да доведат бойните дейности в Украйна не просто до проваляне, а до погром на съветската войска, което неизбежно ще докара до управническа злополука в самия Кремъл с следваща загуба на ръководство в страната и разпад на фронта. Условните гълъби желаят по-прецизно водене на бойните дейности, поставяйки пред себе си за цел да диктуват на Кремъл изискванията на капитулацията и да бъде непокътната управляемостта на територията на Русия – или посредством образуване на вътрешното ръководство, или посредством директна връзка с най-значимите местоположения на съветска територия. При това окупационните сили към този момент са налице — това, несъмнено, са ВСУ, а изключително значимите точки следователно ще бъдат заети от силите на НАТО или от някакви интернационалните миротворци-наблюдатели.
За националното схващане и двата разновидността са неприемливи, само че да бъдем откровени — към този момент на практика няма избор. Крахът на империята допуска загуба на субектност и предаването ѝ в ръцете на някакви външни сили, защото в постимперия, минала през стихийна злополука, просто не може да има сили, способни да поемат ръководството.
Проектната злополука
(както стана с Британската империя или отчасти с Френската) е друга работа, само че тя е доста комплицирана и задоволително извънредна. Същата тази Франция мина през война с Алжир, а и Британската империя, въпреки да се разпадна планово, това протече доста кърваво — и в Британска Индия, и в Африка. Въпреки това, британците и французите въпреки всичко съумяха да проведат релативно управляем разпад на своите империи, въпреки и да получиха в завещание зле поддаващ се на надзор поток от преселници от някогашните имперски територии, създаващ сериозна опасност за някогашните метрополии.
Не е известно какво ще стане в Русия, защото не е ясно какво в последна сметка ще докара до нейния провал — военно проваляне или управнически колапс. Възможността за контролируем излаз от имперското положение към този момент е съвсем изключена, така с висока възможност ще се стигне до загуба на ръководство. Но " в никакъв случай не казвай в никакъв случай " – постоянно остава някаква опция, най-малкото теоретично.
Така или другояче, ние към този момент съвсем сме стигнали до положението на преход. С оглед на това, че към този момент злополуката се развива по едно и също време по двата сюжета, развиването ѝ не може да бъде забавено задълго – едно от двете звена ще се скъса по-рано от другото. Затова до срутва не остава доста време, просто нашето схващане е инертно и отхвърля да одобри неизбежното, още повече в такава рискова форма.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ