Успя ли тази страна да избегне проклятието на ресурсите“ и да не загуби богатствата си
Екваториална Гвинея (на испански: República de Guinea Ecuatorial) е относително дребна страна в Централна Африка, ситуирана покрай Екватора, край брега на Гвинейския залив на Атлантическия океан. Разположена е върху континента и на островите Биоко, Кориско, Анобон и други. Столицата на Екваториална Гвинея е град Малабо. Площта на страната е 28 051 km². Екваториална Гвинея е с население от 1 679 172 души. (2022 г.). Брутният вътрешен артикул на страната за 2022 година е 16,012 милиарда щ.д., Брутният вътрешен продукт на човек от популацията - 8462 щ.д. и Брутният вътрешен продукт по паритет на покупателната дарба - 18 127 $.
Екваториална Гвинея се счита с съображение за една от е най-богатите и и постоянни страни на Черния континент. Подобно на близкоизточните петролни монархии, просперитетът на страната се основава на производството и износа на нефт. Гвинейците не заобиколиха типичната африканска епоха на омразни диктатори и държавни преврати, само че съумяха бързо да възстановят стопанската система.
Как Екваториална Гвинея съумя да избяга от " проклятието на ресурсите " и да не загуби благосъстоянието си?
Неизвестна Гвинея
Екваториална Гвинея е някогашна испанска колония, която става самостоятелна през 1968 година Страната получава името си от мароканските бербери. През Средновековието под термина " гвинейци " (от берберския акцент " тъпи " ) мюсюлманите са означавали безбройните и релативно едва развити туземци от западния бряг на Африка, които са живели на юг от Сахара.
Европейците, които колонизират района, стартират да го употребяват като име на място. Следователно Гвинея е на първо място географска област. Въз основа на името на този район 3 страни получиха името си едновременно - Гвинея, гореспоменатата Екваториална Гвинея и Гвинея-Бисау. И също по този начин индиректно обвързвана с тях Папуа Нова Гвинея в Океания.
Историята на колонията надали ще изненада осведомения четец. Екваториална Гвинея стана в действителност известна с помощта на първия си президент, доживотния деспот Масиас Нгуема.
От съсипия към разцвет
Масиас Нгуема не беше доста интелигентен, само че доста предан към испанските управляващи. Благодарение на това той заема дребна позиция при колониалния режим, а когато Екваториална Гвинея афишира самостоятелност, той става комфортна фигура за други политици. Искаха слаб водач - получиха вманиачен.
Владетелят страдаше от деменция и евентуално имаше други психологични разстройства. Той унищожи всички просветителни и религиозни институции. Затвори медиите. Всички европейци и " черната " интелигенция бяха оповестени отвън закона. В същото време буржоазията и дребното жители бяха унищожени. Фокусът беше върху необразованите селски поданици.
Като всеки различен деспот, президентът беше ангажиран със основаването на фетиш към личността: той просто се разгласи за Бог. Активистът се управлява от правилото: с цел да са щастливи всички, би трябвало да се разстрелят недоволните. За 10 години той унищожи 16% от популацията на страната, десетки хиляди избягаха в чужбина- при население на страната от 290 хиляди души!
Между другото, всички испанци и смесени потомци също бяха линчувани от личните си съседи - с утвърждението на Нгуема. В резултат на това доникъде на 70-те години в страната са останали по-малко от 10 души с висше обучение. Икономиката изпадна в цялостен крах.
През 1979 година Масиас е свален от своя племенник, ръководителят на Националната армия Теодоро Нгуема. Теодоро към момента ръководи Гвинея. Той е на 81 години. За разлика от чичо си, новият деспот се оказва по-далновиден водач.
Залежите от нефт бяха открити в страната през 90-те години на предишния век. Теодоро предложения европейците да създават ресурсите. Данъците и таксите от тяхното произвеждане, както и финансовото ръководство на интернационалните организации доведоха до бързото възобновяване на националната стопанска система.
Източник:
Как живеят през днешния ден хората в Екваториална Гвинея?
Страната е водач на континента по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Страната е в топ 3 по рандеман на нефт в Африка и в топ 5 по експорт на дървен материал. Гвинейците също могат да се похвалят с огромни ресурси от неизползвани запаси: исполин, уран, злато, манган и доста други.
Водните запаси остават едва развити, промишлеността, туризмът и секторът на услугите са на практика неразвити. Множество заливи, подобаващи за морски пристанища, са празни. Населението на страната бързо се възвърне след свалянето на Масиасу Нгуема и от този момент набъбна до 1,6 милиона души - над 5 пъти!
Екваториална Гвинея има всички условия да стане богата страна. За страдание, развиването е възпрепятствано от африканската корупция, непотизма в държавния уред и много суровия политически режим.
Приходите от нефт се разпределят извънредно неравномерно. Екваториална Гвинея има един от най-високите показатели на стратификация на благосъстоянието в света. Повече от 40% от популацията е под прага на бедността, към 15% нямат достъп до чиста вода, 20% от децата умират през първите 5 години от живота си.
Нивото на медицината в страната е извънредно ниско. В страната има чести огнища на туберкулоза и малария, а 6,2% от популацията на страната страда от ХИВ. В Гвинея има единствено 3 лекари на 10 хиляди души (за съпоставяне, в България същият индикатор е 40 лекари).
С образованието нещата също са доста зле. Само 43,6% от учениците приключват приблизително обучение. Преобладаващото болшинство от дамите приключват единствено 5 клас и по-късно се омъжват и посвещават извънредно на фамилните грижи.
Екваториална Гвинея е богата по стандартите на субекваториалните " черни " страни. Въпреки това, в съпоставяне даже със Северна Африка, страната остава " затънтена ". Брутният вътрешен продукт на глава от популацията тук е съпоставим с ЮАР, Монголия, Армения и Тайланд. Но множеството хора в Екваториална Гвинея живеят доста по-бедно от посочените по -горе страни.
Самите гвинейци обаче са оптимисти за бъдещето. Хората имат вяра, че тяхната епоха едвам е почнала и че след 20-30 години животът ще се усъвършенства към по-добро. Като всички бързо разрастващи се страни, Екваториална Гвинея може да се трансформира в идната Саудитска Арабия или да падне под Конго, Бурунди и Централноафриканската република.
Екваториална Гвинея се счита с съображение за една от е най-богатите и и постоянни страни на Черния континент. Подобно на близкоизточните петролни монархии, просперитетът на страната се основава на производството и износа на нефт. Гвинейците не заобиколиха типичната африканска епоха на омразни диктатори и държавни преврати, само че съумяха бързо да възстановят стопанската система.
Как Екваториална Гвинея съумя да избяга от " проклятието на ресурсите " и да не загуби благосъстоянието си?
Неизвестна Гвинея
Екваториална Гвинея е някогашна испанска колония, която става самостоятелна през 1968 година Страната получава името си от мароканските бербери. През Средновековието под термина " гвинейци " (от берберския акцент " тъпи " ) мюсюлманите са означавали безбройните и релативно едва развити туземци от западния бряг на Африка, които са живели на юг от Сахара.
Европейците, които колонизират района, стартират да го употребяват като име на място. Следователно Гвинея е на първо място географска област. Въз основа на името на този район 3 страни получиха името си едновременно - Гвинея, гореспоменатата Екваториална Гвинея и Гвинея-Бисау. И също по този начин индиректно обвързвана с тях Папуа Нова Гвинея в Океания.
Историята на колонията надали ще изненада осведомения четец. Екваториална Гвинея стана в действителност известна с помощта на първия си президент, доживотния деспот Масиас Нгуема.
От съсипия към разцвет
Масиас Нгуема не беше доста интелигентен, само че доста предан към испанските управляващи. Благодарение на това той заема дребна позиция при колониалния режим, а когато Екваториална Гвинея афишира самостоятелност, той става комфортна фигура за други политици. Искаха слаб водач - получиха вманиачен.
Владетелят страдаше от деменция и евентуално имаше други психологични разстройства. Той унищожи всички просветителни и религиозни институции. Затвори медиите. Всички европейци и " черната " интелигенция бяха оповестени отвън закона. В същото време буржоазията и дребното жители бяха унищожени. Фокусът беше върху необразованите селски поданици.
Като всеки различен деспот, президентът беше ангажиран със основаването на фетиш към личността: той просто се разгласи за Бог. Активистът се управлява от правилото: с цел да са щастливи всички, би трябвало да се разстрелят недоволните. За 10 години той унищожи 16% от популацията на страната, десетки хиляди избягаха в чужбина- при население на страната от 290 хиляди души!
Между другото, всички испанци и смесени потомци също бяха линчувани от личните си съседи - с утвърждението на Нгуема. В резултат на това доникъде на 70-те години в страната са останали по-малко от 10 души с висше обучение. Икономиката изпадна в цялостен крах.
През 1979 година Масиас е свален от своя племенник, ръководителят на Националната армия Теодоро Нгуема. Теодоро към момента ръководи Гвинея. Той е на 81 години. За разлика от чичо си, новият деспот се оказва по-далновиден водач.
Залежите от нефт бяха открити в страната през 90-те години на предишния век. Теодоро предложения европейците да създават ресурсите. Данъците и таксите от тяхното произвеждане, както и финансовото ръководство на интернационалните организации доведоха до бързото възобновяване на националната стопанска система.
Източник:
Как живеят през днешния ден хората в Екваториална Гвинея?
Страната е водач на континента по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Страната е в топ 3 по рандеман на нефт в Африка и в топ 5 по експорт на дървен материал. Гвинейците също могат да се похвалят с огромни ресурси от неизползвани запаси: исполин, уран, злато, манган и доста други.
Водните запаси остават едва развити, промишлеността, туризмът и секторът на услугите са на практика неразвити. Множество заливи, подобаващи за морски пристанища, са празни. Населението на страната бързо се възвърне след свалянето на Масиасу Нгуема и от този момент набъбна до 1,6 милиона души - над 5 пъти!
Екваториална Гвинея има всички условия да стане богата страна. За страдание, развиването е възпрепятствано от африканската корупция, непотизма в държавния уред и много суровия политически режим.
Приходите от нефт се разпределят извънредно неравномерно. Екваториална Гвинея има един от най-високите показатели на стратификация на благосъстоянието в света. Повече от 40% от популацията е под прага на бедността, към 15% нямат достъп до чиста вода, 20% от децата умират през първите 5 години от живота си.
Нивото на медицината в страната е извънредно ниско. В страната има чести огнища на туберкулоза и малария, а 6,2% от популацията на страната страда от ХИВ. В Гвинея има единствено 3 лекари на 10 хиляди души (за съпоставяне, в България същият индикатор е 40 лекари).
С образованието нещата също са доста зле. Само 43,6% от учениците приключват приблизително обучение. Преобладаващото болшинство от дамите приключват единствено 5 клас и по-късно се омъжват и посвещават извънредно на фамилните грижи.
Екваториална Гвинея е богата по стандартите на субекваториалните " черни " страни. Въпреки това, в съпоставяне даже със Северна Африка, страната остава " затънтена ". Брутният вътрешен продукт на глава от популацията тук е съпоставим с ЮАР, Монголия, Армения и Тайланд. Но множеството хора в Екваториална Гвинея живеят доста по-бедно от посочените по -горе страни.
Самите гвинейци обаче са оптимисти за бъдещето. Хората имат вяра, че тяхната епоха едвам е почнала и че след 20-30 години животът ще се усъвършенства към по-добро. Като всички бързо разрастващи се страни, Екваториална Гвинея може да се трансформира в идната Саудитска Арабия или да падне под Конго, Бурунди и Централноафриканската република.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ