Експлантацията на орган при живо донорство не е включена като

Експлантацията на орган при живо донорство не е включена като заболяване в Международната статистическа подредба на заболяванията и проблемите, свързани със здравето, заради което живите донори на органи не подлежат на диспансерно наблюдаване. Това споделя министърът на опазването на здравето доцент Силви Кирилов в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ доктор Александър Симидчиев по какъв начин се подсигурява дълготрайно ресурсното застраховане на проучванията, които са наложителни в следтрансплантационния интервал и кой подсигурява тяхното постоянно осъществяване (включително в случай че в избран миг лицата са неосигурени или имат високи транспортни разноски за постигане до трансплантационния център, направил експлантацията) до края на живота на донора.

„ Не би ли следвало живите донори да са на необикновен учет (диспансеризация) освен това освен с проучвания само че и с нужни прегледи, като израз на угриженост за тяхното физическо и психологично здраве? ", пита доктор Симидчиев. Той напомня, че според медицинските инструкции за даряването на орган (бъбрек или част от черен дроб) от жив донор наложително би трябвало да се вършат лабораторните  проучвания на кръв и урина на първия месец след интервенцията в Трансплантационния център направил експлантацията. Последващите  контроли  на трети, шести и дванадесети  месец след операцията  в същия трансплантационен център. През последващите години би трябвало да се вършат веднъж годишно още веднъж в Трансплантационния център направил експлантацията.

Според министър Кирилов случай, че е зародил здравен проблем, обвързван с даряването на орган или част от орган, всеки жив донор може да се обърне за консултация и проучване към съответния експерт, както и да употребява при нужда здравни услуги от пакета действия на НЗОК.

„ С Наредба 13 от 2021 година е предоставена опция за финансиране на действия по диагностика и лекуване на живия донор в следтрансплантационния интервал и се дават средства за отплата на живите донори на органи, лимитирани до възобновяване на обвързваните с донорството разноски и загуба на приходи. Средствата за отплата на живите донори на органи са директно свързани с вземането на съответния орган за присаждане и включват транспортни разноски и възобновяване на загубата на приходи от краткотрайната нетрудоспособност до равнището на брутното заплащане за интервала, в който лицето е било неработоспособно. Разходите на лечебните заведения за следене се възвръщат до размера на средствата, избрани с на наредбата- до 500 лева за първата година след трансплантацията и до 600 лева за всяка последваща година “, споделя министърът.