Мария Габриел получи доклад с препоръки за мерките срещу онлайн дезинформацията
Експертната група на високо ниво по отношение на онлайн разпространяването на подправени вести и дезинформация връчи през днешния ден своя финален отчет на българския комисар по въпросите на цифровата стопанска система и цифровото общество Мария Габриел 
Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През... към профила. Това оповестиха от пресцентъра на Представителство на Европейска комисия в България.
Докладът на експертната група на високо ниво насочва вниманието най-много към проблеми, свързани с онлайн дезинформацията, а не към подправените вести. В отчета определението за дезинформация е: погрешна, неточна или подвеждаща информация, предопределена, показана и оповестявана за облага или умишлена щета на обществото. Това може да заплаши демократичните процеси и полезности и да навреди съответно на редица области, да вземем за пример опазване на здравето, просвета, обучение и финанси.
Комисар Габриел сподели следното: "Изказваме признателност на експертната група на високо ниво и на професор Мадлен де Кок Бюнинг за отличната работа при ръководенето на групата и спазването на късите периоди. Благодарение на събраните отзиви и богатия групов експертен опит в този момент разполагаме с разнородни материали, които ще ни оказват помощ да изготвим няколко съответни разновидността на деяние за превъзмогване на рисковете, свързани с онлайн дезинформацията. "
Докладът предлага също явлението "фалшиви вести " да получи избрана формулировка и насочва редица рекомендации. Документът добавя първите заключения от социална консултация и изследване на Евробарометър, които също бяха оповестени през днешния ден. Тези материали ще бъдат употребявани при правенето на Съобщение за битката с онлайн дезинформацията, което Комисията ще разгласява напролет.
Експертите акцентират нуждата от присъединяване на всички свързани страни във всевъзможни дейности, като преди всичко се предлага методът на саморегулиране. Групата предлага също да се предизвиква медийната просветеност за битка с дезинформацията; да се разработят принадлежности за битка с дезинформацията особено за консуматори и журналисти; да се подсигуряват многообразието и устойчивостта на европейските новинарски медии; да не престават научните проучвания на въздействието на дезинформацията в Европа.
Докладът се застъпва за основаването на Кодекс на правилата, с който да се ангажират онлайн платформите и обществените мрежи. В отчета са посочени 10 съществени правилото, като да вземем за пример че онлайн платформите би трябвало да подсигуряват бистрота, разяснявайки по какъв начин работят логаритмите за асортимент на вести. Заедно с европейските новинарски медии те се предизвикват да вземат ефикасни ограничения, с цел да бъде насочвано вниманието към надеждните и достоверни вести и да се улесни достъпът на потребителите до тях.
Комисията е получила съвсем 3000 отговора в публичната консултация, почнала през ноември 2017 година Според интервюираните двете сфери на въздействие, където подправените вести могат да причинят щета на обществото, са умишлената дезинформация, целяща да повлияе на изборите, и миграционните политики. Според последното изследване на Евробарометър (около 26 000 интервюирани граждани) хората считат, че в Европейски Съюз има доста подправени вести — 83 % от интервюираните декларират, че това събитие съставлява опасност за демокрацията. В него се акцентира и смисъла на качествените медии: интервюираните считат обичайните медии за най-достоверен източник на вести (радиото със 70 %, малкия екран с 66 %, печатните издания с 63 %). Онлайн източниците на вести и уебсайтовете с видеоматериали са с най-ниско доверие като източник на вести — надлежно приблизително с 26 % и 27 %.
Тези резултати се потвърдиха и в публичната консултация, където най-ниско доверие получават обществените мрежи, новинарските агрегатори и блоговете и уебсайтовете, а най-високо — обичайните вестници и списания, профилираните уеб страници и онлайн издания, новинарските и публичните организации (общо с повече от 70 %).
Според публичната консултация всеобщото мнение е, че разпространението на дезинформация в обществените мрежи е елементарно, тъй като подправените вести работят на страстите на читателите (88 %), популяризират се, с цел да дават избрана тенденция на публичния спор, (84 %) и се счита, че водят до облага (65 %). Половината интервюирани считат, че проверяването на обстоятелствата след публикуването на дезинформацията не е решение на казуса, защото не доближава до хората, прочели първата информация.
В своето писмо за установяване на ресора до комисаря по въпросите на цифровата стопанска система и цифровото общество Мария Габриел ръководителят Юнкер я прикани да обърне внимание на провокациите за нашата народна власт, свързани с разпространението на погрешна информация в онлайн платформите, и да даде началото на развой на полемики за това какво е належащо на ниво Европейски Съюз за отбрана на нашите жители. Беше основана Експертна група на високо ниво за да съветва Комисията по отношение на обсега на явлението „ подправени вести “.
Европейски Съюз към този момент работи интензивно в битката с подправените вести: след съвещанието на Европейския съвет през март 2015 година за битка с дезинформацията в страните от източното съседство на Европейски Съюз беше основана Оперативна група на Европейски Съюз за стратегическа връзка с Източното съседство (East Stratcom) под управлението на висшия представител/заместник-председател Могерини. Освен това скорошните оферти на Комисията за модернизиране на разпоредбите на авторското право в Европейски Съюз включват наредба за отбрана на качествената публицистика посредством даване на онлайн права на новите издатели, тъй че те да могат да се приспособят към изменящата се цифрова среда. На нивото на Европейски Съюз експертната група по въпросите на медийната просветеност също обезпечава платформа за продан на положителни практики в региона на медийната просветеност, в това число и цивилен инструмент за оборване на дезинформация.
Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През... към профила. Това оповестиха от пресцентъра на Представителство на Европейска комисия в България.Докладът на експертната група на високо ниво насочва вниманието най-много към проблеми, свързани с онлайн дезинформацията, а не към подправените вести. В отчета определението за дезинформация е: погрешна, неточна или подвеждаща информация, предопределена, показана и оповестявана за облага или умишлена щета на обществото. Това може да заплаши демократичните процеси и полезности и да навреди съответно на редица области, да вземем за пример опазване на здравето, просвета, обучение и финанси.
Комисар Габриел сподели следното: "Изказваме признателност на експертната група на високо ниво и на професор Мадлен де Кок Бюнинг за отличната работа при ръководенето на групата и спазването на късите периоди. Благодарение на събраните отзиви и богатия групов експертен опит в този момент разполагаме с разнородни материали, които ще ни оказват помощ да изготвим няколко съответни разновидността на деяние за превъзмогване на рисковете, свързани с онлайн дезинформацията. "
Докладът предлага също явлението "фалшиви вести " да получи избрана формулировка и насочва редица рекомендации. Документът добавя първите заключения от социална консултация и изследване на Евробарометър, които също бяха оповестени през днешния ден. Тези материали ще бъдат употребявани при правенето на Съобщение за битката с онлайн дезинформацията, което Комисията ще разгласява напролет.
Експертите акцентират нуждата от присъединяване на всички свързани страни във всевъзможни дейности, като преди всичко се предлага методът на саморегулиране. Групата предлага също да се предизвиква медийната просветеност за битка с дезинформацията; да се разработят принадлежности за битка с дезинформацията особено за консуматори и журналисти; да се подсигуряват многообразието и устойчивостта на европейските новинарски медии; да не престават научните проучвания на въздействието на дезинформацията в Европа.
Докладът се застъпва за основаването на Кодекс на правилата, с който да се ангажират онлайн платформите и обществените мрежи. В отчета са посочени 10 съществени правилото, като да вземем за пример че онлайн платформите би трябвало да подсигуряват бистрота, разяснявайки по какъв начин работят логаритмите за асортимент на вести. Заедно с европейските новинарски медии те се предизвикват да вземат ефикасни ограничения, с цел да бъде насочвано вниманието към надеждните и достоверни вести и да се улесни достъпът на потребителите до тях.
Комисията е получила съвсем 3000 отговора в публичната консултация, почнала през ноември 2017 година Според интервюираните двете сфери на въздействие, където подправените вести могат да причинят щета на обществото, са умишлената дезинформация, целяща да повлияе на изборите, и миграционните политики. Според последното изследване на Евробарометър (около 26 000 интервюирани граждани) хората считат, че в Европейски Съюз има доста подправени вести — 83 % от интервюираните декларират, че това събитие съставлява опасност за демокрацията. В него се акцентира и смисъла на качествените медии: интервюираните считат обичайните медии за най-достоверен източник на вести (радиото със 70 %, малкия екран с 66 %, печатните издания с 63 %). Онлайн източниците на вести и уебсайтовете с видеоматериали са с най-ниско доверие като източник на вести — надлежно приблизително с 26 % и 27 %.
Тези резултати се потвърдиха и в публичната консултация, където най-ниско доверие получават обществените мрежи, новинарските агрегатори и блоговете и уебсайтовете, а най-високо — обичайните вестници и списания, профилираните уеб страници и онлайн издания, новинарските и публичните организации (общо с повече от 70 %).
Според публичната консултация всеобщото мнение е, че разпространението на дезинформация в обществените мрежи е елементарно, тъй като подправените вести работят на страстите на читателите (88 %), популяризират се, с цел да дават избрана тенденция на публичния спор, (84 %) и се счита, че водят до облага (65 %). Половината интервюирани считат, че проверяването на обстоятелствата след публикуването на дезинформацията не е решение на казуса, защото не доближава до хората, прочели първата информация.
В своето писмо за установяване на ресора до комисаря по въпросите на цифровата стопанска система и цифровото общество Мария Габриел ръководителят Юнкер я прикани да обърне внимание на провокациите за нашата народна власт, свързани с разпространението на погрешна информация в онлайн платформите, и да даде началото на развой на полемики за това какво е належащо на ниво Европейски Съюз за отбрана на нашите жители. Беше основана Експертна група на високо ниво за да съветва Комисията по отношение на обсега на явлението „ подправени вести “.
Европейски Съюз към този момент работи интензивно в битката с подправените вести: след съвещанието на Европейския съвет през март 2015 година за битка с дезинформацията в страните от източното съседство на Европейски Съюз беше основана Оперативна група на Европейски Съюз за стратегическа връзка с Източното съседство (East Stratcom) под управлението на висшия представител/заместник-председател Могерини. Освен това скорошните оферти на Комисията за модернизиране на разпоредбите на авторското право в Европейски Съюз включват наредба за отбрана на качествената публицистика посредством даване на онлайн права на новите издатели, тъй че те да могат да се приспособят към изменящата се цифрова среда. На нивото на Европейски Съюз експертната група по въпросите на медийната просветеност също обезпечава платформа за продан на положителни практики в региона на медийната просветеност, в това число и цивилен инструмент за оборване на дезинформация.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ