Журналисти: 5 партии са манипулирали вота чрез TikTok и социалните мрежи
Експерти от „ Балканска самодейност за свободни медии “ (BFMI) и компанията Sensika Technologies показаха огромен отчет за изборните процеси. Те настояват, че пет от главните политически партии са употребявали операции в своите акции. Изследването обгръща детайлно наблюдаване върху цифровото пространство и държанието на политическите субекти у нас.
Платформата TikTok се трансформира в главно полесражение за политическо въздействие в България. Социалната мрежа доближава до 3,2 милиона дейни консуматори месечно в страната. Това значи, че съвсем всеки втори жител над 13-годишна възраст е изложен на наличието там. Политическата интензивност всеобщо се реалокира от Facebook към TikTok по време на акцията за 52-рото Народно заседание.
Докладът акцентира, че операциите целят непосредствено влияние върху изборните настройки. В тази връзка България публично потърси помощ от Европейския съюз посредством „ Система за бързо реагиране “. Целта е попречване на задгранична интервенция, в това число дезинформация от страна на Русия. Външният министър Надежда Нейнски дефинира изборния развой като въпрос на национална сигурност. Институциите би трябвало неотложно да реагират на сигнали за външно въздействие върху демокрацията.
Министерство на вътрешните работи също регистрира съществени нарушавания в хода на изборния развой. Ведомството към този момент е разпознало към 1000 души, евентуално забъркани в схеми за пазаруване на гласове. Тези данни допълват картината на изкривения избор в страната. Никола Тулечки от Обединението за почтени избори предизвестява за обичайни способи за операция. Продажбата на гласове остава систематичен проблем в доста родопски села.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов свърза изводите от отчета с огромни цифрови операции. Той направи паралел със събитията в Румъния и уточни акцията на Румен Радев. Според него в Европейския съюз към този момент се приказва намерено за нечестни избори в България. Центърът за проучване на демокрацията отбелязва, че тези акции са систематичен геополитически феномен в района.
Проблемът с контрола върху цифровите платформи остава неуреден на институционално равнище. У нас няма кой да глобява по новия правилник на Европейски Съюз, който беше въведен след хибридния избор в Румъния. Липсата на работещи механизми за наказания улеснява разпространяването на нездравословна дезинформация.
Европейски чиновници означават, че България най-сетне дава знак за поврат. Доскоро страната запазваше цялостно безмълвие по отношение на външната интервенция в своите процеси. Сега страната признава рисковете от онлайн дезинформацията и хибридните офанзиви. Институциите стартират да търсят способи за отбрана на националния суверенитет в цифровата епоха.
