Големият пожар в Лондон през 1666 г., който унищожи 436 акра от предимно дървения град и продължи четири дни, беше толкова опустошителен, че си осигури място в историческите книги.
Но ключова част от този исторически пожар, който унищожи 13 200 къщи и 87 от 109-те църкви в града, остава загадка: Кой пръв е забелязал пламъците?
Сега експертите казват, че са идентифицирали първия човек, който е станал свидетел на пожара и е вдигнал тревога, като Томас Дагър, пекар калфа в пекарната на Томас Фаринър на Пудинг Лейн.
Изследванията, използващи писма, брошури, правни и гилдийни записи, сега „окончателно“ разкриха самоличността на Камата за първи път, според прессъобщение от Музея на Лондон, изпратено до CNN в петък.
Домът на Фаринър беше първият, който беше унищожен в пожара, започнал на 2 септември 1666 г. Въпреки че експертите знаеха много за семейството му, ролята на Камата досега оставаше „неразпозната“, според Кейт Лавман, професор по ранна модерна история литература и култура в университета в Лестър, който проведе изследването.
В едно писмо се казва, че „човекът“ на Фаринър – което означава неговият слуга или калфа – е бил събуден в ранните часове на сутринта „от дима“. Изследователите са идентифицирали този „човек“ като Камата, който е събудил домакинството, за да могат да избягат през горния прозорец.
Тази дърворезба, по-късно оцветена, показва Големия пожар в Лондон през 1666 г. от English School. Музей на Лондон, Великобритания „Беше завладяващо да разбера повече за случилото се в онази знаменита нощ. Въпреки че повечето от доказателствата за Farriners са добре известни на историците, ролята на Томас Дагър остава неразпозната. За разлика от Farriners, името му не беше свързано с пожара по онова време“, каза Лавман в съобщението.
„Скоро след бедствието той отново се слива с обичайните записи на живота на Възстановяването, като има деца и създава своя собствена пекарна. Неговата история е за пожара, но също и за това как лондончани се възстановяват“, добави Лавман.
Щетите от пожара бяха толкова големи, че отне почти 50 години, за да завърши работата по възстановяването на града, като катедралата „Свети Павел“, която беше разрушена от бедствието, не беше завършена до 1711 г.
По време на реконструкцията бяха въведени нови разпоредби, за да се предотврати повторното случване на подобно бедствие, като къщите трябваше да бъдат облицовани с тухли вместо с дърво, а някои улици бяха разширени, според Музея на Лондон.
Новите открития ще бъдат включени в новия обект на Музея на Лондон в Смитфийлд, който ще отвори врати през 2026 г. Експозицията „Големият пожар“ на музея ще постави историите на истински лондончани в сърцето на новопроектирано, интерактивно пространство в новия сайт, според музея.
