Експерти: 75 % от ресурса за болнична помощ се разпределя

Експерти: 75 % от ресурса за болнична помощ се разпределя в 7 районни здравни каси
Трябва да се наблюдават три фактора: какви са заплатите в бранш опазване на здравето, какви са предложенията и дали има средства. Това сподели проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК, във връзка Колективния трудов контракт. През миналата седмица се проведе  среща с министъра на опазването на здравето за договарянето на заплатите в бранша за идващия интервал.
Димитров изясни, че са получили разбор от Министерство на здравеопазването,
от който излиза наяве следното – към 50% от лечебните заведения, които са държавна благосъстоятелност, са достигнали нивото на контрактуваните в Колективния трудов контракт през 2022 година съществени заплати. Той обаче акцентира,
че държавните лечебни заведения в действителност не са достигнали това равнище на възнаграждение.
„ Има няколко препъни камъка в договарянето. Единият е средствата. Три лечебни заведения в България получават 11 на 100 от средствата за болнична помощ. 10 лечебни заведения получават 30 на 100, а 20 лечебни заведения – 42 на 100 от ресурса.
При 360 договорни колегата. 48% от парите на НЗОК са в София и Пловдив.
Като прибавим и Бургас стават 52%. Като прибавим Варна, Плевен, Пазарджик и Русе стават 75%. В седем районни здравноосигурителни каси е съсредоточен 75% от ресурса “, акцентира проф. Димитров пред Нова.
Той добави, че съгласно разбора на Министерство на здравеопазването към 51% от разноските в държавните лечебни заведения
са за заплати на личния състав. В общинските лечебни заведения разходът е над 80%, добави специалистът.
Димитров сподели, че в случай че страната желае в другите райони
да има здравна грижа за хората, то тя би трябвало да се намеси и да субсидира със своите фондове,
а не за сметка на нашите осигуровки.
„ Едни от най-големите проблеми на опазването на здравето са морално-етичните, не толкоз икономическите. Имаме тотална комерсиализация на бранша. Нарушени са тези връзки на
почитание сред доктор и пациент, и сред самите лекари “, уточни още специалистът.
По негови думи 2024 година е „ най-щедрата “ като бюджет за НЗОК, само че има съмнения, че тя ще приключи с недостиг.