Инж. Богдан Милчев пред novini.bg: Българското общество е тежко болно, а властта го лекува само с бой с тоягата
Експертът инж. Богдан Милчев е ръководител на Управителния съвет на Института за пътна сигурност. От 1995 година до 2014 година е работил в системата на Министерство на вътрешните работи. Бил е началник на столичната конструкция на КАТ в интервала 2011-2013 година
- Г-н Милчев, измененията, които депутатите одобриха на първо четене в Закона за придвижване по пътищата, ще генерират ли в допълнение благоприятни условия за корупция в общините, поради заложеното в поправките събиране на санкции при нарушавания, снимани от камери?
- Корупцията е като рак - в случай че не й се влияе коренно всеки ден и не се лимитира, тя образува метастази и разяжда цялото общество. Виждаме, че у нас нито страната, нито нейните институции имат предпочитание да изкоренят корупцията. Ето за какво считам, че ограниченията, които се оферират в новите ремонти, няма да имат стремежи резултат. Всяка от тях взета поотделно наподобява разумно, само че няма да даде мечтаният резултат да имаме по-малко жертви на пътя. Депутатите не желаят да проумеят, че в обществото ни има нужда от ново, радикално друго схващане за пътната сигурност.
- Какво е това „ ново ” схващане?
- Повече от 10 години у нас имаме непрестанно завишаване на санкциите от блян да влияем върху водачите посредством санкции. От 2011г. до 2013 година имаше триумф в намаляването на жертвите на пътя с към 200 души - от 800 на близо 600, реализирано с доста акции, уточнения, целенасочена работа през тези две години. След това попаднахме в някакъв застой и сме в него до през днешния ден, като се изключи леко понижение през 2020 година поради пандемията. Но общо взето и до в този момент броя на жертвите от ПТП е към 600.
Нямаме потребност от преждевременно законодателство.
Новото схващане е да се вгледаме в отговорността на доставчика на транспортната система. Законодателят в този момент взема решение да отговори на публичния напън с неправилни дейности. Новото включва разбирането, че ни доставят една рискова транспортна система, на която не могат да влияят с никакви принадлежности. Това би трябвало да се поправя, а не непрекъснато да се вършат опити за прилепяне на водачите. Такава е философията, която се ползва във всички добре развити европейски страни. Швеция, където сигурността на придвижване е на доста високо равнище, през 1997 година беше в същата обстановка като нашата - доста години наред увеличаваха наказванията, само че не реализираха никакъв резултат. Затова започнаха рационално да се вглеждат в тези, които основат разпоредбите и носят отговорност за сигурността и си взеха решение този проблем.
В България в този момент няма нито един водач, който да не е наясно, че ще му бъде иззета колата, само че все пак не престават да карат пияни и дрогирани. Отделно са тези, които предизвикват проблеми, шофирайки с висока скорост и третите, само че не по значимост, са нарушителите, които лишават преимуществото на пътя. Знаете ли, че годишно умират към 70 индивида отвън пътя, в канавките и деретата и така нататък около него!
- Какво сочи статистиката за произшествията – кои са най-честите произшествия и те от кого се провокират?
- Към момента не се показва вярна статистика пред обществото ни даже от страна на ръководещите на най-високо йерархично равнище, евентуално поради опита да се оправдаят предлаганите неефективни ограничения. Казват, че откогато са въвели ограниченията, имало три пъти по-малко хванати пияни зад кормилото. Понеже аз тази активност съм я работил преди тях, ще поясня, че Министерство на вътрешните работи може да хване толкоз пияни, колкото си сложи за цел. Обаче няма спад на ПТП-тата с пияни и в това е „ ключът за бараката ”, а не в това какъв брой са били преброени от полицията. Мерките не влияят върху травматизма, те са популистки - за пред света, чиито близки са починали в ПТП, само че не вземат решение огромния проблем на пътя. За да бъдем правилни към обществото ни би трябвало да уточним също, че
единствено сред 3-4% от злополуките със смъртни случаи са с присъединяване на водачи, които са използвали алкохол или опиати.
Това значи, че, в случай че ние хипотетично ограничим пияните и друсаните водачи, ще понижим жертвите единствено с 15 души на година. А специалистите би трябвало да гледат огромната картина, цялостното развиване на транспортната система, както към този момент загатнах. Всичко друго е прахуляк във вятъра за пред света.
- Има ли вяра в миналото да се оправим най-малко в тази тенденция, както се пееше в онази ария на Тодор Колев преди години?
- Не мисля. Поне докато не си изберем министър председател, който е подготвен да носи цялата отговорност за това, което се случва по българските пътища. През 2018 година, когато стана злополуката в Своге, трима министри се оправдаваха и си прехвърляха отговорностите един на различен. Те си отидоха, само че нищо не се усъвършенства. Тогава персонално аз предложих да се сътвори Държавна организация, която да е под опеката на министър-председателя. Тази конструкция по наша концепция трябваше да се нагърби с решаването на хаоса по пътищата. Примерно, излизат и споделят: предлагаме тези и тези ограничения и чакаме резултати до 6 месеца като жертвите ще намалеят с 20 души. Ако това не се случи, поправяме ограниченията, а в случай че не се реализиран резултати - сменяме шефа с различен. Това е методът да се оправим.
- Вие по какъв начин помагате на ръководството за решаването на този болен проблем?
- Още от 2020 година сме изготвили екшън проект, който включва три съществени дейности:
*организационно структурни промени на системата
*мерки за влияние върху корупцията
*законодателни промени, които да подкрепят първите две.
С нашия проект поемаме отговорността и подсигуряваме, че, в случай че бъде прибавен сред 50 и 100 индивида по-малко ще загинат на пътя.
Но към този момент държавното управление хитро насочва вниманието единствено върху пияните и дрогираните, а в същото време в държавните ведомства си плетат кошниците и корупцията се разраства на всички места. Ако в миналото имаме в действителност водачество и действително положително ръководство на транспортната система, то може и да отлепим напред. Но вие виждате ли някой да приказва по тези тематики? Не. Пускат следени НПО-та, които споделят това, което от властта желаят да чуят и керванът си върви. Имам възприятието, че преднамерено държат обществото ни невежо, лимитирано, болно и алкохолизирано.
Около 30 на 100 от българите са подвластни от опиати и алкохол.
Образно казано, българското общество е тежко болно, а властта го лекува единствено с пердах с тоягата. Няма да прозвучи оптимистично, само че считам, че до момента в който България се ръководи от хора, които влизат във властта с мисълта най-вече да крадат, няма да се случи нищо положително.
- Г-н Милчев, измененията, които депутатите одобриха на първо четене в Закона за придвижване по пътищата, ще генерират ли в допълнение благоприятни условия за корупция в общините, поради заложеното в поправките събиране на санкции при нарушавания, снимани от камери?
- Корупцията е като рак - в случай че не й се влияе коренно всеки ден и не се лимитира, тя образува метастази и разяжда цялото общество. Виждаме, че у нас нито страната, нито нейните институции имат предпочитание да изкоренят корупцията. Ето за какво считам, че ограниченията, които се оферират в новите ремонти, няма да имат стремежи резултат. Всяка от тях взета поотделно наподобява разумно, само че няма да даде мечтаният резултат да имаме по-малко жертви на пътя. Депутатите не желаят да проумеят, че в обществото ни има нужда от ново, радикално друго схващане за пътната сигурност.
- Какво е това „ ново ” схващане?
- Повече от 10 години у нас имаме непрестанно завишаване на санкциите от блян да влияем върху водачите посредством санкции. От 2011г. до 2013 година имаше триумф в намаляването на жертвите на пътя с към 200 души - от 800 на близо 600, реализирано с доста акции, уточнения, целенасочена работа през тези две години. След това попаднахме в някакъв застой и сме в него до през днешния ден, като се изключи леко понижение през 2020 година поради пандемията. Но общо взето и до в този момент броя на жертвите от ПТП е към 600.
Нямаме потребност от преждевременно законодателство.
Новото схващане е да се вгледаме в отговорността на доставчика на транспортната система. Законодателят в този момент взема решение да отговори на публичния напън с неправилни дейности. Новото включва разбирането, че ни доставят една рискова транспортна система, на която не могат да влияят с никакви принадлежности. Това би трябвало да се поправя, а не непрекъснато да се вършат опити за прилепяне на водачите. Такава е философията, която се ползва във всички добре развити европейски страни. Швеция, където сигурността на придвижване е на доста високо равнище, през 1997 година беше в същата обстановка като нашата - доста години наред увеличаваха наказванията, само че не реализираха никакъв резултат. Затова започнаха рационално да се вглеждат в тези, които основат разпоредбите и носят отговорност за сигурността и си взеха решение този проблем.
В България в този момент няма нито един водач, който да не е наясно, че ще му бъде иззета колата, само че все пак не престават да карат пияни и дрогирани. Отделно са тези, които предизвикват проблеми, шофирайки с висока скорост и третите, само че не по значимост, са нарушителите, които лишават преимуществото на пътя. Знаете ли, че годишно умират към 70 индивида отвън пътя, в канавките и деретата и така нататък около него!
- Какво сочи статистиката за произшествията – кои са най-честите произшествия и те от кого се провокират?
- Към момента не се показва вярна статистика пред обществото ни даже от страна на ръководещите на най-високо йерархично равнище, евентуално поради опита да се оправдаят предлаганите неефективни ограничения. Казват, че откогато са въвели ограниченията, имало три пъти по-малко хванати пияни зад кормилото. Понеже аз тази активност съм я работил преди тях, ще поясня, че Министерство на вътрешните работи може да хване толкоз пияни, колкото си сложи за цел. Обаче няма спад на ПТП-тата с пияни и в това е „ ключът за бараката ”, а не в това какъв брой са били преброени от полицията. Мерките не влияят върху травматизма, те са популистки - за пред света, чиито близки са починали в ПТП, само че не вземат решение огромния проблем на пътя. За да бъдем правилни към обществото ни би трябвало да уточним също, че
единствено сред 3-4% от злополуките със смъртни случаи са с присъединяване на водачи, които са използвали алкохол или опиати.
Това значи, че, в случай че ние хипотетично ограничим пияните и друсаните водачи, ще понижим жертвите единствено с 15 души на година. А специалистите би трябвало да гледат огромната картина, цялостното развиване на транспортната система, както към този момент загатнах. Всичко друго е прахуляк във вятъра за пред света.
- Има ли вяра в миналото да се оправим най-малко в тази тенденция, както се пееше в онази ария на Тодор Колев преди години?
- Не мисля. Поне докато не си изберем министър председател, който е подготвен да носи цялата отговорност за това, което се случва по българските пътища. През 2018 година, когато стана злополуката в Своге, трима министри се оправдаваха и си прехвърляха отговорностите един на различен. Те си отидоха, само че нищо не се усъвършенства. Тогава персонално аз предложих да се сътвори Държавна организация, която да е под опеката на министър-председателя. Тази конструкция по наша концепция трябваше да се нагърби с решаването на хаоса по пътищата. Примерно, излизат и споделят: предлагаме тези и тези ограничения и чакаме резултати до 6 месеца като жертвите ще намалеят с 20 души. Ако това не се случи, поправяме ограниченията, а в случай че не се реализиран резултати - сменяме шефа с различен. Това е методът да се оправим.
- Вие по какъв начин помагате на ръководството за решаването на този болен проблем?
- Още от 2020 година сме изготвили екшън проект, който включва три съществени дейности:
*организационно структурни промени на системата
*мерки за влияние върху корупцията
*законодателни промени, които да подкрепят първите две.
С нашия проект поемаме отговорността и подсигуряваме, че, в случай че бъде прибавен сред 50 и 100 индивида по-малко ще загинат на пътя.
Но към този момент държавното управление хитро насочва вниманието единствено върху пияните и дрогираните, а в същото време в държавните ведомства си плетат кошниците и корупцията се разраства на всички места. Ако в миналото имаме в действителност водачество и действително положително ръководство на транспортната система, то може и да отлепим напред. Но вие виждате ли някой да приказва по тези тематики? Не. Пускат следени НПО-та, които споделят това, което от властта желаят да чуят и керванът си върви. Имам възприятието, че преднамерено държат обществото ни невежо, лимитирано, болно и алкохолизирано.
Около 30 на 100 от българите са подвластни от опиати и алкохол.
Образно казано, българското общество е тежко болно, а властта го лекува единствено с пердах с тоягата. Няма да прозвучи оптимистично, само че считам, че до момента в който България се ръководи от хора, които влизат във властта с мисълта най-вече да крадат, няма да се случи нищо положително.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ