Експериментите с медицински технологии могат да костват много на пациентите(снимка:

Експериментите с медицински технологии могат да костват доста на пациентите
(снимка: CC0 Public Domain)

Стотици хора с повредени очи, които са се подложили на интервенция за имплант в ретината, подобряващ зрението, през днешния ден тънат в неопределеност какво ги чака, откакто основателите на технологията се отхвърлиха да я поддържат. Случаят притегли вниманието и сложи на масата въпроса какво се случва с многочислените медицински нововъведения, когато някой ден някой реши, че тези технологии към този момент са остарели и няма кой да се занимава с тях.

Барбара Кембъл върви през метростанция в Ню Йорк в час пик, когато светът пред нея ненадейно угасва. В продължение на четири години Кембъл е употребила високотехнологичен имплант в лявото си око, който ѝ обезпечава бионично зрение, откакто е ослепяла на 30-годишна възраст. „ Спомням си тъкмо къде бях: прекачвах се от трен 6 на трен F ”, споделя Кембъл пред. „ Щях да сляза по стълбите и внезапно чух леко „ бип, бип, бип ”.

Не е батерията на телефона ѝ. Звукът е от нейната система за ретиновия имплант Argus II. Петната от светлина и мрачевина, които до момента е успявала да види благодарение на импланта, изчезват.

Малко по-късно Барбара ще разбере, че основателите на Argus II към този момент не се занимават с тези устройства и няма кой да ѝ помогне.

Краят на една технология за бионично зрение

Фирмата-създател на технологията Second Sight стопира да прави „ бионични очи ” Argus II, с цел да се концентрира върху друга разработка – мозъчен имплант. Според IEEE Spectrum – изданието, което огласи историята – в този момент компанията се надява да се слее с огромна биофармацевтична компания, която обаче не създава очни импланти.

Адам Менделсон, основен изпълнителен шеф на Nano Precision Medical, с която Second Sight възнамерява да се слее, разяснява пред, че ще прегледа въпроса, издигнат от IEEE и други медии, откакто завърши сливането. То е планувано за средата на 2022 година

Според уеб страницата на Second Sight, Argus II предлага „ изменящи живота ” улеснения за хората с повредено зрение, в това число „ да се любуват на подвижност и самостоятелност ”. Но, съгласно IEEE Spectrum, Second Sight в действителност е прекратила производството на своите импланти за ретина. Те служат за подмяна на мястото на фоторецепторите в окото, с цел да основат форма на изкуствено зрение. Комбинират се със специфични очила с вградена камера и видеопроцесор. Производството им е спряно през 2019 година
още по темата
В уеб страницата написа още, че компанията съвсем е прекратила тази активност през 2020 година и в този момент се концентрира върху мозъчно устройство – Orion – което също обезпечава изкуствено зрение. Но компанията дава единствено „ лимитирана ” поддръжка за всичките към 350 души, които имат импланти Argus II в ретината си.

Пациент на име Рос Доер споделя, че Second Sight не е съумяла да се свърже с нито един от пациентите си след финансовите усложнения през 2020 година „ Онези от нас с този имплант сме на мрачно – и в дословния, и в преносния смисъл ”, споделя Доер.

Друг консуматор на има Джерон Перк е имал проблеми със своето устройство през ноември 2020 година „ Нямах зрение, нямах Argus – и нямах никаква поддръжка от Second Sight ”, споделя той пред изданието. Обмислял хирургично премахване на устройството, само че решил да помоли за помощ други пациенти и лекари, осведомени със системата, и за благополучие намерил аварийни елементи.

Second Sight твърди, че по време на финансовите си усложнения в последните години се е наложило да редуцира личен състав и че не е била в положение да продължи предходното равнище на поддръжка и връзка за потребителите на Argus II. Фирмата е закъсала и единственият ѝ късмет да продължи да съществува под някаква форма е да бъде добита. Твърди се, че въпреки всичко се е свързала с някои консуматори и лекари, заявявайки, че ще направи всичко допустимо да „ обезпечи виртуална поддръжка ”. Но не са вероятни поправки или замяна на имплантите.

Невро-импланти

Невро-имплантите – устройства, които взаимодействат с човешката нервна система, било то в нейната външна страна или в мозъка – са част от бързо разрастваща се категория медицина, която от време на време се назовава електроцевтика. Част от технологиите към този момент са одобрени. Такива са да вземем за пример дълбокомозъчните стимулатори, които понижават треперенето при хора с болест на Паркинсон.

Но новите достижения в невро-имплантите и цифровите технологии провокираха „ златна тресчица ” в последните години. Всевъзможни стартъпи и одобрени компании се стараят да създават системи, които да решат здравните проблеми на хора от целия свят. Емблематична за тези старания е компанията на Илон Мъск за мозъчни импланти Neuralink с колосалните вложения, които се наливат в нея.

Барбара, Доер и Перк са единствено трима от множеството пациенти, чиято персонална история демонстрира какво може да последва. Имайки импланти на Second Sight в очите си, те се озовават в свят, в който технологията, която трансформира живота им, един ден се оказва просто следващата остаряла джаджа. Един бъг в софтуера, един разкъсан проводник – и те губят изкуственото си зрение, евентуално вечно.

Нещо повече, неработещата система, вплетена в тъканите, може да докара до възпаления или други медицински затруднения, а може и да попречи за осъществяване на процедури като ЯМР сканиране. Отстраняването за лична сметка дава обещание да е скъпо.

Регулатори и регулации

Second Sight е замислена през 90-те години на предишния век. Робърт Грийнбърг, електроинженер, станал студент по медицина, е в операционна зала и следи по какъв начин очен хирург вкарва мъничка тел в окото на кьорав пациент, който е безсънен и под локална упойка. Когато жицата допира ретината на пациента и доставя лек електроимпулс, мъжът на операционната маса оповестява за „ проблясък ” в тъмнината. Хирургът слага втори проводник и мъжът рапортува за две светлинни точки.

„ Ако можете да създадете две петна, за какво да не можете да създадете доста петна и [от тях] да създадете изображения ”, споделя Грийнбърг в изявление пре 2011 година Той прекарва години в създаване на технологията във фондация Alfred Mann – организация с нестопанска цел, която основава биомедицински устройства. Оттам се отделя Second Sight през 1998 година Клиничните тествания на първото потомство Argus I (с 16-електродна решетка) и последвалият ретинов имплант Argus II (с 60-пикселов масив) получават европейското регулаторно утвърждение през 2011 година, а в Съединени американски щати технологията е утвърдена през 2013 година

Сега, когато технологията е загърбена, неработенето на импланта не е най-лошото нещо, което може да се случи на пациентите. Има и риск от пораждане на медицински проблеми. Проучване на Second Sight с Argus II сред 2007 до 2019 година откри 36 съществени и 152 несериозни „ нежелани реакции ”. Щатската комисия по сигурността на устройствата обаче не е разгласила окончателния отчет от това проучване, а настояването по Закона за независимост на информацията, подадено през май 2021 година, към момента няма отговор.

Изводи

Предупредителна история – по този начин разказа случая Елизабет Рениерис, професор по софтуерна нравственос в университета Нотр Дам, Съединени американски щати. „ Това е отличен образец за нашата възходяща накърнимост и взаимозависимост от високотехнологичните, интелигентни и свързани устройства, които се популяризират в секторите на опазването на здравето и биомедицината. Това не са неща като готовите артикули или услуги, които в действителност можем да притежаваме или направляваме. Вместо това ние сме подвластни – от софтуерни надстройки, лични способи и части… ”

Етичните съображения, свързани с сходни технологии в бъдеще, би трябвало да включват „ самостоятелност, достолепие и бистрота ”, заключава професор Рениерис.