Опасното Наследство: Недостиг на Хранилища за Радиоактивни Отпадъци
България е изправена пред сериозно предизвикателство по отношение на управлението и съхранението на радиоактивните отпадъци (РАО). Въпреки че страната има функциониращи съоръжения, експерти предупреждават за недостиг на капацитет за дългосрочно съхранение на високоактивни и средноактивни отпадъци, генерирани най-вече от АЕЦ "Козлодуй".
Основният проблем е свързан с напредъка по изграждането на Националното хранилище за ниско- и средноактивни отпадъци (НХРАО), което изостава от графика. Освен това, финалното решение за геоложко хранилище за високоактивните отпадъци (отработено ядрено гориво) все още не е взето, което може да създаде критична ситуация след десетилетие.
"Въпросът с РАО е стратегически и дългосрочен. Не можем да разчитаме само на временни решения. Необходим е национален консенсус и ускорено финансиране на проектите," заяви експерт по ядрена безопасност. Той подчертава, че липсата на адекватно хранилище е пряка заплаха за околната среда и човешкото здраве.
Обществеността е слабо информирана за този проблем, а липсата на прозрачност около избора на площадки за съхранение често води до местни протести и съпротива. Това допълнително забавя процеса.
Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО) работи активно, но законодателната и административна рамка се нуждаят от актуализация, за да отговарят на съвременните международни стандарти.
България, като държава с ядрена енергетика, носи голяма отговорност за безопасното управление на своето ядрено наследство. Решението на този проблем изисква политическа воля и мащабни инвестиции в следващите години.
