Неподдържани и изоставени съоръжения в реките създават риск от наводнения и застрашават речните екосистеми
В цялата страна има нефунциониращи, изоставени и с неразбираема благосъстоятелност, само че евентуално рискови речни бариери и корекции на реките, оповестява природозащитната организация WWF България. Повечето от тях са построени преди 1989 година Те варират от дребни уреди като прагове и бентове, които могат да задържат вода и наноси, до неизползвани уреди за водохващане, воденици и дребни водноелектрически централи. Бариерите попречват миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им. С времето това може да унищожи цели рибни популации. Натрупването на застояла вода над бариерите постоянно води и до струпване на замърсители. В резултат страдат както речните екосистеми, по този начин и локалните общности, които губят благоприятни условия за прехранване, лов на риба, отдих и резистентен туризъм.
Само по поречието на Лом бяха разпознава над 40 речни бариери, множеството от които от дълго време не носят изгода, само че вредят на реката и локалните хора, като основават риск от наводнения и понижават качеството на водата и рибните популации. Всички те попадат в предпазени зони от европейската мрежа Натура 2000 или в предпазени територии по смисъла на българското законодателство и нарушават природозащитните цели на съответните зони и територии, дефинирани от Министерството на околната среда и водите. Това сочи ново изследване на WWF, направено в границите на план за възобновяване на река Лом, финансиран по стратегия Open Rivers (Свободни реки).
„ Все още срещаме разбирането, че щом едно оборудване е построено в предишното, то наложително е потребно и през днешния ден. Истината е, че част от тези речни корекции и бентове, издигнати през 70-те и 80-те години, не са поддържани и към този момент не извършват първичната си функционалност. Някои от тях даже основават риск – да вземем за пример, когато са полуразрушени, те трансформират посоката и силата на речното течение по непредсказуем метод и основават заплаха от ерозия, увреждане на защитна инфраструктура (диги) и са причина за съществени наводнения. Съвременните разбирания за ръководство на реките демонстрират, че връщането към по-естествено положение на речното корито, когато реката има задоволително място да се разлива при високи води и няма трудности по пътя си, е по-безопасно и по-устойчиво както за хората, по този начин и за природата. “ Това сподели Стоян Михов, еколог и началник на стратегия „ Води “ във WWF България.
Къде са рисковите сектори по поречието на Лом?
Идентифицираните от WWF над 40 речни бариери се намират в областите Монтана и Видин. Те попадат в две предпазени зони от Натура 2000 (защитени зони „ Река Лом “ и „ Западна Стара планина и Предбалкан “) и в предпазена околност „ Река Лом “. Съществуването им попречва миграцията на предпазени от закона рибни популации – като огромния щипок и дребната кротушка – и опонира на заложената от българските институции цел на поддържане на съгласуваност на местообитанието на тези и други типове.
Проучванията на WWF се концентрираха върху два сектора с огромна централизация на речни бариери, част от които в огромна степен са непреодолими за рибите и попречват миграцията и размножаването им. Други провокират ерозия и изместване на речното корито, което създава риск от наводнения. Първият сектор обгръща каскадата от прагове и бентове сред село Замфир и квартал Момин брод на град Лом, а вторият — бариерата край махала Фалковец при село Яньовец.
Участък с висока централизация на бариери сред с. Замфир и кв. Момин брод на гр. Лом. Между с. Трайково и вливането на р. Лом в Дунава е осъществена промяна на реката с дължина 3км – изправяне на меандър.
Участък с висока централизация на бариери наоколо до махала Фалковец при с. Яньовец. В региона се намира оборудване за водохващане, което не действа.
„ Голяма част от бариерите по Лом не извършват първичните си функционалности, а тук-там даже утежняват проводимостта на реката и усилват риска от наводнения. Премахването им – започвайки от устията към по-горните сектори – би имало бърз и осезателен позитивен резултат върху биоразнообразието. По този метод ще се възвърне връзката с Дунав и ще се основат условия за непоклатимост на рибните популации в цялото течение на реката. “ Това сподели Диана Бакалова, старши специалист „ Водни политики “ във WWF.
Изследването на речните бариери по поречието на Лом е част от дългогодишната работа на WWF България за запазване на сладководните запаси и понижаване на риска от наводнения. Може да подкрепите работата на WWF с постоянно месечно подаяние. Научете повече на страницата на акцията.
Проектът „ Идентифициране на бариери за унищожаване, за свързване на богатата на биоразнообразие река Лом с река Дунав “ е финансиран по стратегия Open Rivers. (Програма “Свободни реки ”). Целта на плана е да се основат условия за свободна миграция на рибите и да се усъвършенства общото екологично положение на реката, без това да води до обществени или стопански негативи за локалните общности. Така Лом може да се трансформира в образец за това по какъв начин хората и природата могат да печелят дружно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Само по поречието на Лом бяха разпознава над 40 речни бариери, множеството от които от дълго време не носят изгода, само че вредят на реката и локалните хора, като основават риск от наводнения и понижават качеството на водата и рибните популации. Всички те попадат в предпазени зони от европейската мрежа Натура 2000 или в предпазени територии по смисъла на българското законодателство и нарушават природозащитните цели на съответните зони и територии, дефинирани от Министерството на околната среда и водите. Това сочи ново изследване на WWF, направено в границите на план за възобновяване на река Лом, финансиран по стратегия Open Rivers (Свободни реки).
„ Все още срещаме разбирането, че щом едно оборудване е построено в предишното, то наложително е потребно и през днешния ден. Истината е, че част от тези речни корекции и бентове, издигнати през 70-те и 80-те години, не са поддържани и към този момент не извършват първичната си функционалност. Някои от тях даже основават риск – да вземем за пример, когато са полуразрушени, те трансформират посоката и силата на речното течение по непредсказуем метод и основават заплаха от ерозия, увреждане на защитна инфраструктура (диги) и са причина за съществени наводнения. Съвременните разбирания за ръководство на реките демонстрират, че връщането към по-естествено положение на речното корито, когато реката има задоволително място да се разлива при високи води и няма трудности по пътя си, е по-безопасно и по-устойчиво както за хората, по този начин и за природата. “ Това сподели Стоян Михов, еколог и началник на стратегия „ Води “ във WWF България.
Къде са рисковите сектори по поречието на Лом?
Идентифицираните от WWF над 40 речни бариери се намират в областите Монтана и Видин. Те попадат в две предпазени зони от Натура 2000 (защитени зони „ Река Лом “ и „ Западна Стара планина и Предбалкан “) и в предпазена околност „ Река Лом “. Съществуването им попречва миграцията на предпазени от закона рибни популации – като огромния щипок и дребната кротушка – и опонира на заложената от българските институции цел на поддържане на съгласуваност на местообитанието на тези и други типове.
Проучванията на WWF се концентрираха върху два сектора с огромна централизация на речни бариери, част от които в огромна степен са непреодолими за рибите и попречват миграцията и размножаването им. Други провокират ерозия и изместване на речното корито, което създава риск от наводнения. Първият сектор обгръща каскадата от прагове и бентове сред село Замфир и квартал Момин брод на град Лом, а вторият — бариерата край махала Фалковец при село Яньовец.
Участък с висока централизация на бариери сред с. Замфир и кв. Момин брод на гр. Лом. Между с. Трайково и вливането на р. Лом в Дунава е осъществена промяна на реката с дължина 3км – изправяне на меандър. Участък с висока централизация на бариери наоколо до махала Фалковец при с. Яньовец. В региона се намира оборудване за водохващане, което не действа. „ Голяма част от бариерите по Лом не извършват първичните си функционалности, а тук-там даже утежняват проводимостта на реката и усилват риска от наводнения. Премахването им – започвайки от устията към по-горните сектори – би имало бърз и осезателен позитивен резултат върху биоразнообразието. По този метод ще се възвърне връзката с Дунав и ще се основат условия за непоклатимост на рибните популации в цялото течение на реката. “ Това сподели Диана Бакалова, старши специалист „ Водни политики “ във WWF.
Изследването на речните бариери по поречието на Лом е част от дългогодишната работа на WWF България за запазване на сладководните запаси и понижаване на риска от наводнения. Може да подкрепите работата на WWF с постоянно месечно подаяние. Научете повече на страницата на акцията.
Проектът „ Идентифициране на бариери за унищожаване, за свързване на богатата на биоразнообразие река Лом с река Дунав “ е финансиран по стратегия Open Rivers. (Програма “Свободни реки ”). Целта на плана е да се основат условия за свободна миграция на рибите и да се усъвършенства общото екологично положение на реката, без това да води до обществени или стопански негативи за локалните общности. Така Лом може да се трансформира в образец за това по какъв начин хората и природата могат да печелят дружно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ