Екипът, направил последния кинопреглед на докомунистическа България и на първия

Екипът, направил последния кинопреглед на докомунистическа България и на първия след метежа, е еднакъв. Но разликата сред двата е от небето до земята

На 9 септември 1944 година привидно би трябвало нещата да са си като при всеки различен прелом, проведен от Кимон Георгиев. Сваля се остарялата власт, анулират се свободите и конституцията, само че като цяло животът на елементарните хора не се трансформира изключително.

Кимон Георгиев е в заверата и на 9 юни 1923 година, с която е съсечено държавното управление на Български земеделски народен съюз, а земеделският му водач Александър Стамболийски е заклан. И в тази на 19 май 1930, когато всички политически партии са неразрешени. Макар след третия в живота му прелом - на 9 септември 1944, Кимон Георгиев да декларира, че идва на власт с тъкмо противоположните планове, с които е завзел властта единствено преди 14 години – възобновяване на Търновската конституция и на политическия плурализъм, има един подробност, който подсказва на хората, които доста добре умеят да се ориентират в ситуацията, че този път всичко ще е напълно друго – страната е окупирана от Червената войска.

След години комунистическият режим ще разгласи преврата на 9 юни за „ фашиистки “ и даже ще вкара девиз, в който е плетен нейният личен оксиморон: „ Помни 9 юни, пази 9 септември “.

Малката детайлност, че двата преврата са проведени все от един и същи човек, е естествено премълчана. Трудно е да се изясни в действителност, че един и същи човек може да е хем фашист, хем болшевик. Духът на това време може най-лесно да се усети от кинохрониките му. Това са къси десетминутни филмчета, с които от 1925 година нататък страната показва пропагандната позиция на режима. Хрониката се излъчва преди игралния филм във всички български кина.

Смисълът ѝ е да съдържа най-важните вести от седмицата. Но действително тя е тъкмо това – агитация. Изключение вършат кинопрегледите директно след 10-ти ноември 1989 година (последният е сниман при започване на 1991) и един единствен от времената на Царство България -този, пуснат в седмицата, когато ръководи държавното управление на Константин Муравиев сред 2 и 9 септември 1944. Това държавно управление е толкоз заето да се чуди по какъв начин хем България да е изцяло откъсната от Германия, хем да се подмаже на великите сили, хем действително и нищо съответно да не направи, че за цензура и пропагандни инструкции към кино екипа не му остава време. Затова последният кинопреглед преди комунистическия прелом е спокоен и нехаен.

Показват се кротки подиуми от красиви български кътчета, спокойни хора, които се разхождат, и дечица, които се лекуват по санаториуми под благия взор на фотоси и бюстове на царската фамилия.



 

Същият екип, който снима и озвучава филмчетата от 30-те и началото на 40-те години, т.е. по време и на съюза с Нацистка Германия, приготвя и кинопрегледа в седмицата след 9 септември 1944 година (видеото по-долу). И сценаристът е същият, и режисьорът, и операторът, и гласът.

Но хората са експерти - незабавно са усетили, че това не е просто поредна промяна на властта без избори, нещо, което е стантал,ия прелом на Кимон Георгиев, а прелом с революционни последствия. Затова и кинопрегледът им е тъкмо подобен.

Впрочем този екип не е сменян чак до 1951 година. Както сполучливо е венцехвалил Германия и вожда Хитлер, по този начин се оправя ослепително и с възхвалата на комунизма и вождовете Сталин и Димитров.