Учени откриха просто решение за създаване на компактни реактори за термоядрен синтез
Екип от учени от Университета на Уисконсин в Медисън, столицата на щата Уисконсин, Съединени американски щати е разкрил метод да понижи размера на работните зони на термоядрените реактори.
Вътрешността на реакторите за нуклеарен синтез е бурно и безредно място. Ново покритие може да поеме топлината и по едно и също време с това да улавя някои непозволени водородни частици, което може да докара до основаването на по-малки и по-добри плазмени камери.
Макар, че нуклеарният синтез към момента е в доста пробен етап, включването на най-големия и най-усъвършенстван реактор за нуклеарен синтез от вида „ токамак “ в Япония този месец демонстрира, че технологията последователно се придвижва от теорията към действителността.
Създаването на камерите, в които се съхранява плазмата, нужна за термоядрения синтез е предизвикателство заради рисковите равнища на топлота и налягане, които те би трябвало да доближат. Друг проблем на процеса е, че от време на време водородните атоми могат да се обезвреждат и да „ избягат “ от плазмата, което отслабва нейната мощ.
„ Тези неутрални водородни атоми водят до загуби на сила в плазмата, което прави доста мъчно поддържането на гореща плазма и съществуването на ефикасен дребен термоядрен реактор “,
казва Николай Яловега, постдокторант в региона на нуклеарното инженерство и инженерната физика в Университета на Уисконсин
Яловега е началник на проучванията на покритие, което показва способността си да облицова камерите на термоядрения реактор и да улавя този водород.
Покритието е направено от метала тантал, който може да устоя на извънредно високи температури. Танталът е бил студено напръскан върху неръждаема стомана и подложен на условия, сходни на термоядрения синтез, при които се е показал чудесно.
В процеса на студено напръскване частици тантал се изхвърлят върху неръждаемата стомана, където се сплескват като палачинки. Дори когато са сплескани по този метод, към момента има дребна граница сред всяка парченце, която, съгласно откривателите е съвършен канал за хващане на тези неутрални водородни атоми. Когато напръсканата стомана е била подложена на още по-високи температури, уловените водородни частици са се освободили, като на процедура са обновили материала, тъй че той да може да се употребява неведнъж.
Изследователският екип акцентира освен способността на покритието неведнъж да улавя и освобождава водород, като в същото време устоя на високи температури и налягане, само че и лесната му приложимост.
„ Друго огромно преимущество на този способ, че той ни разрешава да ремонтираме съставените елементи на реактора на място, като нанасяме ново покритие от тантал. Понастоящем развалените съставни елементи на реактора постоянно би трябвало да се демонтират и да се заменят с изцяло нова част, което е скъпо и лишава доста време. “
казва Яловога
Изследователите тестват своята разработка в университетското оборудване WHAM (Wisconsin HTS Axisymmetric Mirror). Съоръжението е и полигон за тествания на плана за термоядрена електроцентрала, с който се занимава компанията Realta Fusion, учредена от ученици на университета.
