НАСА иска да преследва междузвездни обекти с „орбитална прашка“
Екип откриватели от Масачузетския софтуерен институт (MIT) допуска, че бихме могли да използваме „ динамична орбитална прашка “, с цел да погледнем от близо междузвездни обекти. С други думи учените желаят да изпратят дребни спътници в космоса, с цел да преследват галактически скали, идващи отвън нашата слънчева система.
Концепцията е привлякла вниманието на НАСА, тъй като към този момент е обезпечено и авансово финансиране за „ доказване на концепцията “ по програмата на Агенцията NIAC – развъдник на коренно футуристични хрумвания като да вземем за пример превръщането на лунен кратер в великански радио телескоп.
Междузвездните обекти са относително ново и вълнуващо събитие в науката. В частност галактическата канара Оумуамуа, видяна за първи път през 2017 и 2I/Борисов, кометата, засечена от фена астроном Генадий Борисов предходната година озадачиха астрономите със своите рисково необикновени траектории, което накара научната общественост да заключи, че идват от прилежаща звездна система.
„ Има доста фундаментални провокации при наблюдението на междузвездни обекти от Земята – те нормално са толкоз дребни, че слънчевата светлина би трябвало да ги освети по тъкмо избран метод, с цел да могат телескопите да ги засекат “, споделя в изказване Ричард Линарес, помощник професор в Департамента по аеронавтика и астронавтика в MIT, чиято в действителност е концепцията.
„ Те пътуват толкоз бързо, че е мъчно да се приготви и пусне задача от Земята за времето преди да ни отминат “, изяснява Линарес. „ Трябва да стигнем до там доста бързо, а актуалните технологии за задвижване са ограничителен фактор. “
За да преодолеем тези ограничавания, Линарес предлага да използваме серия от „ статични спътници, “ всеки от които употребява технология вид „ слънчево платно “, която употребява единствено радиация от Слънцето за задвижване. Това съзвездие от галактически „ шамандури “ може да влезе в деяние, освобождавайки съхранена сила, както и употребявайки гравитационното дърпане на слънцето, с цел да се изстреля като с прашка след междузвездни обекти, които са били засечени.
Идеята не е те да стопират, когато стигнат до извънгалактическия клиент. „ Мисиите, в които има единствено прехвръкване около даден обект са по-лесни, тъй като няма потребност от понижаване на скоростта – просто прелиташ и се стараеш да направиш колкото може повече фотоси в този времеви прозорец, “ споделя Линарес.
„ Изучаването от близко на междузвездни тела може да революционизира нашето схващане за образуване на планетите и тяхната еволюция, “ споделя в изказване професорът по планетарни науки Бенджамин Вайс, който също работи по плана. Подобен вид „ прашки “ могат също да ни оказват помощ да изпратим обекти до други слънчеви системи, споделя още той.
