Екатерина Гаджева, директор на РИОСВ - Смолян: Мечката сплаш...
Екатерина Гаджева е дълготраен шеф на Регионалната ревизия по околната среда и водите (РИОСВ) - Смолян. Завършила е Лесотехническия университет и е магистър-инженер по компетентност „ Екология и запазване на околната среда “. От 26 години работи в Екоинспекцията в Смолян. Разговаряме с Екатерина Гаджева след случая с нахлуване на човек от мечка край девинското село Лясково.
На територията на Регионална инспекция за опазване на околната среда в региона попадат огромна част от Средните Родопи, където мечката е в естественото си местообитание. Териториалният обсег на инспекцията е 4203 кв.км, което съставлява 3,8% от площта на България. В него влизат цялата област Смолян със съответните й общини - Смолян, Златоград, Мадан, Рудозем, Чепеларе, Борино, Баните, Девин, Доспат и Неделино, както и община Лъки от област Пловдив, община Сатовча от област Благоевград и община Ардино от област Кърджали. Броят на обитаемоте места е 321, от които 10 града и 311 села, включени в 13 общини.
Срещите на хората с мечки в този просторен район, както и нападенията над домашни животни, а въпреки и рядко - и над хора, постоянно са предизвиквали мощен почит, само че постоянно и отрицателно отношение към предпазения тип. Според локалните еколози обаче хората сами предизвикат мечките, защото не познават и не се преценяват с държанието им. Слизането на мечки към обитаеми места в търсене на храна постоянно е резултат от изхвърлени боклуци, които ги притеглят.
- Г-жо Гаджева, хората бяха уплашени от новината, че мечка е нападнала човек. Вие разпоредихте инспекция - какво установихте?
- Регионална инспекция за опазване на околната среда - Смолян ревизира случая с 40-годишния мъж, атакуван от кафява мечка в гората край село Лясково, община Девин. Инспекцията се самосезира след обява в обществените мрежи. Сигнал за нахлуване от кафява мечка не е постъпил нито в Държавното горско стопанство „ Михалково “, нито на телефон 112, само че все пак екип от Екоинспекцията бе изпратен за инспекция на място.
По думите на пострадалия, в събота - 23 август, той е разхождал двете си ловни кучета, едното от които на мотив, в горска територия на към два километра от село Лясково. Пред специалистите мъжът разказал, че е бил сюрпризиран и атакуван от кафява мечка, като е получил пострадване на палеца на дясната ръка.
Огледът на терена е посочил, че регионът е напълно горски, с диворастящи плодни шубраци - типично местообитание за мечката. Според специалистите тя е защитавала дребното си мече, което я е предизвикало да прояви сплашващо държание. На мястото към този момент са сложени фотокапани за следене на държанието на животното.
- Кога е допустимо мечка да нападне човек?
- Кафявата мечка по природа не е нападателна към хората и нормално заобикаля близки срещи с тях. Когато усети човек отдалеко, естествената й реакция е да се отдръпна. Подобни обстановки, в които животното демонстрира сплашващо държание, са подбудени от изненадата и желанието му да отбрани дребните си. За мечките горските територии са естествено местообитание. Затова при напредване в гората е добре хората да се движат шумно и по опция на групи - това е съществена превантивна мярка против нежелани срещи с типа.
- Може ли да се каже какъв брой са мечките в района? Прави ли се броене на мечките?
- Мониторингът на кафявата мечка се прави годишно през месец ноември. Той цели да откри наличието на типа в избрани местообитания. По време на обходите се събират данни за виталната активност - следи, маркировъчни дървета и екскременти. Информацията се обобщава и обработва от Изпълнителната организация по околната среда (ИАОС). Поради характерното държание на мечките и тяхното отбягване на контакт с индивида, броене на индивидите не е допустимо. В момента се набират ДНК проби, посредством които следва да се посочи числеността на популацията.
- Възможно ли е извънредно сухото и горещо време в планината това лято да е причина за експанзия на мечките, поради липса на храна в гората?
- Въпреки неподходящата година за горските плодове - съществена храна за мечките, сигналите за вреди върху селскостопанско имущество са по-малко спрямо предишни години. Това ни дава съображение да считаме, че в гората има задоволително храна за типа.
- Изграждат ли горските и ловците хранилки за диви животни?
- Хранилки за поддържане на дивеч се построяват според ловоустройствени планове. Регионална инспекция за опазване на околната среда - Смолян не е способен орган, който да управлява тяхното разполагане и стопанисване. Приучаването на мечките към „ изкуствена “ храна обаче крие риск - те губят страха си от индивида и стартират да се доближават до обитаеми места.
- Има ли фотокапани в района и какво демонстрират те?
- Регионална инспекция за опазване на околната среда - Смолян не разполага със стационарни фотокапани за непрекъснато следене на мечки. Подобни устройства се употребяват единствено при нужда - да вземем за пример за наблюдаване на проблематични човеци, които нанасят систематични вреди. С оглед на броя сигнали от началото на 2025 година не може да се твърди, че популацията на типа в района се е нараснала.
- Вярно ли е, че след социализма в " Кормисош " са импортирани карпатски мечки, които са се смесили с кафявата мечка и това е довело до по-агресивна популация?
- В Регионална инспекция за опазване на околната среда - Смолян няма такава информация. Изхождайки от броя вреди в ДЛС „ Кормисош “, сходно изказване не може да бъде доказано.
- Колко са вредите от мечки тази година и кои региони са най-засегнати?
- От началото на годината в Екоинспекцията са постъпили 80 сигнала за вреди върху селскостопанско имущество. За поредна година най-вече случаи са регистрирани в териториите на държавните горски стопанства Славейно, Борино, Триград и Смилян. Всички сигнали са тествани неотложно. Щетите са главно върху животни и пчелини, като в търсене на храна мечките постоянно повреждат автоматизирани хранилки за дивеч. В 10 от случаите не са открити доказателства, че вредата е породена от мечка.
- Какви превантивни ограничения препоръчвате?
- За недопускане на набези над селскостопанско имущество съветваме пашата да се прави с овчар и кучета, животните да нощуват в солидни икономически здания, а стопаните да употребяват електрически огради, шумови и светлинни средства.
Основни правила за туристите и посетителите на планината са: да не оставят храна за дивите животни и по време на напредване да издават звук. Най-честите аргументи за близки срещи с мечка са тихото напредване в гората и оставянето на хранителни боклуци.
Засякоха мечета да се хранят на сметището в Смолян
Регионална инспекция за опазване на околната среда - Смолян взе ограничения за отбиване на мечета край сметището на регионалния град. В края на юни т.г. клип, публикуван в обществените мрежи, сподели по какъв начин дребни мечки слизат до районното хранилище за битови боклуци край Смолян и се хранят с оставена от хората храна. В резултат на това Регионална инспекция за опазване на околната среда -Смолян се самосезира и в съдействие с WWF предприе незабавни ограничения за запазване на предпазения тип и за гарантиране на сигурността на хората, оповестиха от Инспекцията.
Мястото се намира на към 12 километра от града, в гориста околност наоколо до депото. Там бяха сложени фотокапани, които снимаха две мечета на приблизителна възраст към година и половина, които постоянно слизали до шосето. Районът се следи непрекъснато, а за отбиване на дивите животни към този момент са сложени предупредителни табели с апел: „ Не хранете мечките! “, показаха от Регионална инспекция за опазване на околната среда.
Според специалистите, когато мечките свикнат да получават храна от хора, те губят естествения си боязън и стават по-дръзки, което основава риск както за хората, по този начин и за самите животни.
Проведени са срещи със чиновници на Регионалното хранилище за твърди битови боклуци, както и с жители на намиращото се наоколо затворническо общежитие. Целта е предварителна защита на възможни спорове сред хора и мечки посредством разяснителна работа.
В резултат на подхванатите ограничения мечетата към този момент не се появяват в сниманите от фотокапаните фрагменти - знак, че дейностите на специалистите от Регионална инспекция за опазване на околната среда и WWF дават позитивен резултат, показват от Екоинспекцията.
На територията на Регионална инспекция за опазване на околната среда в региона попадат огромна част от Средните Родопи, където мечката е в естественото си местообитание. Териториалният обсег на инспекцията е 4203 кв.км, което съставлява 3,8% от площта на България. В него влизат цялата област Смолян със съответните й общини - Смолян, Златоград, Мадан, Рудозем, Чепеларе, Борино, Баните, Девин, Доспат и Неделино, както и община Лъки от област Пловдив, община Сатовча от област Благоевград и община Ардино от област Кърджали. Броят на обитаемоте места е 321, от които 10 града и 311 села, включени в 13 общини.
Срещите на хората с мечки в този просторен район, както и нападенията над домашни животни, а въпреки и рядко - и над хора, постоянно са предизвиквали мощен почит, само че постоянно и отрицателно отношение към предпазения тип. Според локалните еколози обаче хората сами предизвикат мечките, защото не познават и не се преценяват с държанието им. Слизането на мечки към обитаеми места в търсене на храна постоянно е резултат от изхвърлени боклуци, които ги притеглят.
- Г-жо Гаджева, хората бяха уплашени от новината, че мечка е нападнала човек. Вие разпоредихте инспекция - какво установихте?
- Регионална инспекция за опазване на околната среда - Смолян ревизира случая с 40-годишния мъж, атакуван от кафява мечка в гората край село Лясково, община Девин. Инспекцията се самосезира след обява в обществените мрежи. Сигнал за нахлуване от кафява мечка не е постъпил нито в Държавното горско стопанство „ Михалково “, нито на телефон 112, само че все пак екип от Екоинспекцията бе изпратен за инспекция на място.
По думите на пострадалия, в събота - 23 август, той е разхождал двете си ловни кучета, едното от които на мотив, в горска територия на към два километра от село Лясково. Пред специалистите мъжът разказал, че е бил сюрпризиран и атакуван от кафява мечка, като е получил пострадване на палеца на дясната ръка.
Огледът на терена е посочил, че регионът е напълно горски, с диворастящи плодни шубраци - типично местообитание за мечката. Според специалистите тя е защитавала дребното си мече, което я е предизвикало да прояви сплашващо държание. На мястото към този момент са сложени фотокапани за следене на държанието на животното.
- Кога е допустимо мечка да нападне човек?
- Кафявата мечка по природа не е нападателна към хората и нормално заобикаля близки срещи с тях. Когато усети човек отдалеко, естествената й реакция е да се отдръпна. Подобни обстановки, в които животното демонстрира сплашващо държание, са подбудени от изненадата и желанието му да отбрани дребните си. За мечките горските територии са естествено местообитание. Затова при напредване в гората е добре хората да се движат шумно и по опция на групи - това е съществена превантивна мярка против нежелани срещи с типа.
- Може ли да се каже какъв брой са мечките в района? Прави ли се броене на мечките?
- Мониторингът на кафявата мечка се прави годишно през месец ноември. Той цели да откри наличието на типа в избрани местообитания. По време на обходите се събират данни за виталната активност - следи, маркировъчни дървета и екскременти. Информацията се обобщава и обработва от Изпълнителната организация по околната среда (ИАОС). Поради характерното държание на мечките и тяхното отбягване на контакт с индивида, броене на индивидите не е допустимо. В момента се набират ДНК проби, посредством които следва да се посочи числеността на популацията.
- Възможно ли е извънредно сухото и горещо време в планината това лято да е причина за експанзия на мечките, поради липса на храна в гората?
- Въпреки неподходящата година за горските плодове - съществена храна за мечките, сигналите за вреди върху селскостопанско имущество са по-малко спрямо предишни години. Това ни дава съображение да считаме, че в гората има задоволително храна за типа.
- Изграждат ли горските и ловците хранилки за диви животни?
- Хранилки за поддържане на дивеч се построяват според ловоустройствени планове. Регионална инспекция за опазване на околната среда - Смолян не е способен орган, който да управлява тяхното разполагане и стопанисване. Приучаването на мечките към „ изкуствена “ храна обаче крие риск - те губят страха си от индивида и стартират да се доближават до обитаеми места.
- Има ли фотокапани в района и какво демонстрират те?
- Регионална инспекция за опазване на околната среда - Смолян не разполага със стационарни фотокапани за непрекъснато следене на мечки. Подобни устройства се употребяват единствено при нужда - да вземем за пример за наблюдаване на проблематични човеци, които нанасят систематични вреди. С оглед на броя сигнали от началото на 2025 година не може да се твърди, че популацията на типа в района се е нараснала.
- Вярно ли е, че след социализма в " Кормисош " са импортирани карпатски мечки, които са се смесили с кафявата мечка и това е довело до по-агресивна популация?
- В Регионална инспекция за опазване на околната среда - Смолян няма такава информация. Изхождайки от броя вреди в ДЛС „ Кормисош “, сходно изказване не може да бъде доказано.
- Колко са вредите от мечки тази година и кои региони са най-засегнати?
- От началото на годината в Екоинспекцията са постъпили 80 сигнала за вреди върху селскостопанско имущество. За поредна година най-вече случаи са регистрирани в териториите на държавните горски стопанства Славейно, Борино, Триград и Смилян. Всички сигнали са тествани неотложно. Щетите са главно върху животни и пчелини, като в търсене на храна мечките постоянно повреждат автоматизирани хранилки за дивеч. В 10 от случаите не са открити доказателства, че вредата е породена от мечка.
- Какви превантивни ограничения препоръчвате?
- За недопускане на набези над селскостопанско имущество съветваме пашата да се прави с овчар и кучета, животните да нощуват в солидни икономически здания, а стопаните да употребяват електрически огради, шумови и светлинни средства.
Основни правила за туристите и посетителите на планината са: да не оставят храна за дивите животни и по време на напредване да издават звук. Най-честите аргументи за близки срещи с мечка са тихото напредване в гората и оставянето на хранителни боклуци.
Засякоха мечета да се хранят на сметището в Смолян
Регионална инспекция за опазване на околната среда - Смолян взе ограничения за отбиване на мечета край сметището на регионалния град. В края на юни т.г. клип, публикуван в обществените мрежи, сподели по какъв начин дребни мечки слизат до районното хранилище за битови боклуци край Смолян и се хранят с оставена от хората храна. В резултат на това Регионална инспекция за опазване на околната среда -Смолян се самосезира и в съдействие с WWF предприе незабавни ограничения за запазване на предпазения тип и за гарантиране на сигурността на хората, оповестиха от Инспекцията.
Мястото се намира на към 12 километра от града, в гориста околност наоколо до депото. Там бяха сложени фотокапани, които снимаха две мечета на приблизителна възраст към година и половина, които постоянно слизали до шосето. Районът се следи непрекъснато, а за отбиване на дивите животни към този момент са сложени предупредителни табели с апел: „ Не хранете мечките! “, показаха от Регионална инспекция за опазване на околната среда.
Според специалистите, когато мечките свикнат да получават храна от хора, те губят естествения си боязън и стават по-дръзки, което основава риск както за хората, по този начин и за самите животни.
Проведени са срещи със чиновници на Регионалното хранилище за твърди битови боклуци, както и с жители на намиращото се наоколо затворническо общежитие. Целта е предварителна защита на възможни спорове сред хора и мечки посредством разяснителна работа.
В резултат на подхванатите ограничения мечетата към този момент не се появяват в сниманите от фотокапаните фрагменти - знак, че дейностите на специалистите от Регионална инспекция за опазване на околната среда и WWF дават позитивен резултат, показват от Екоинспекцията.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ