Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност е причина за забавянето ни за еврозоната
ЕК установи, че не отговаряме на два критерия за участие в еврозоната. Икономистът и финансист Румен Гълъбинов разяснява за Tribune.bg кои са аргументите да загубим скорост последните две години в чакалнята на еврозоната.
Разбирам терзанията на евроскептиците, само че съгласно мен изгодите за страната ще са повече от влизането в еврозоната. Рисковете от влизането са по-малки, в сравнение с рисковете от това България да не влезе в еврозоната, тъй като ние не знаем в този динамичен свят, в който живеем сега - на заболявания и на война, не знаем какви други неща биха се случили, а въпреки всичко бихме желали да сме по-осигурени, по-гарантирани и може би еврозоната ни дава такава сигурност.
Споделяте ли оценката на ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Любомир Каримански, че не сме били толкоз фокусирани върху приемането в еврозоната през последните две години?
Факт е, че като се съпоставяме с Хърватия, тя е съумяла последните две години да завърши едно сполучливо участие, макар пандемията и войната в Украйна. С Хърватия влязохме дружно юли 2020г. в ERM II - чакалнята на еврозоната, и Хърватия в този момент получава удостоверение, че от 1.01.2023г. вкарва евромонетите и евробанкнотите, а за нас остава идващ период - 2024г. или различен идващ период.
Дори се откри провинен - " Възраждане ", Има Такъв Народ и Стефан Янев дърпали обратно за еврозоната?
Не мога да го разясня политически, обаче явно оказа въздействие и това, че предходната година ние постоянно правихме избори, цялостната ни политическа неустойчивост. Да, явно оказва въздействие, че ние сме изгубили скорост в този развой. Пак напомням, че Хърватия я одобриха в Европейски Съюз 2013г., а ние влязохме с Румъния 2007г. След това Хърватия дружно с нас влезе в ERM II преди две години, а в този момент сполучливо завърши процеса в границите на тези три години, които нормално се дават след влизането в чакалнята на еврозоната, а ние би трябвало да забележим какъв брой още време ще ни би трябвало.
Вчера при скандал в Народното събрание Илиян Михов от Политическа партия разяснява от трибуната, че водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов си купил къща и си обърнал парите в евро, а това не е просто удар по един съперник, тъй като хората отново ще тръгнат да си обръщат парите в евро?!
Колкото по-консолидирана е нашата позиция за еврозоната, толкоз по-добре стоим пред Еврогрупата и ЕЦБ. Според мен в такива моменти не е желателно да имаме подобен метод на изложение на разликите. Трябва да имаме по-обрана и консолидирана позиция, която да пази оптимално нашия народен интерес, като, несъмнено, продължаваме своята евроинтеграция, а еврозоната е ядрото на Европейски Съюз.
Има ли въпреки всичко политически претекст за приемането на Хърватия в еврозоната, защото и тя не извършва критерия дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, като съотношението е над 70%? Затвориха ли си очите за Хърватия, до момента в който България в 2019г. отговаряше на всички критерии за участие в еврозоната, само че тогава особено прибавиха и условието да сме членове на Банковия съюз?
Крайното решение постоянно има и политически подтекст, само че в случай че си изпълняваме добре икономическата част, тогава по-лесно се взима и политическото решение, като то е и по-аргументирано. България преди коронавирус пандемията изпълняваше всички количествени критерии за участие. Разбира се, оказа въздействие спирането на иконимическите връзки в изискванията на пандемията. Оказа въздействие и войната в Украйна, която форсира някои процеси, които бяха почнали във компаниите. Оказа въздействие и това, че имахме чести избори предходната година, т.е. получава се едно неприятно стичане на събитията, което се отрази на България за приемането й в еврозоната. Иначе ние сме една от страните в Европейски Съюз, които имат най-нисък индикатор за държавен дълг към Брутният вътрешен продукт, което ни прави да изглеждаме добре. Не по този начин стоят нещата с инфлацията и би трябвало да внимаваме с бюджетния недостиг, с цел да не се качи фрапантно.
Разбирам терзанията на евроскептиците, само че съгласно мен изгодите за страната ще са повече от влизането в еврозоната. Рисковете от влизането са по-малки, в сравнение с рисковете от това България да не влезе в еврозоната, тъй като ние не знаем в този динамичен свят, в който живеем сега - на заболявания и на война, не знаем какви други неща биха се случили, а въпреки всичко бихме желали да сме по-осигурени, по-гарантирани и може би еврозоната ни дава такава сигурност.
Споделяте ли оценката на ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Любомир Каримански, че не сме били толкоз фокусирани върху приемането в еврозоната през последните две години?
Факт е, че като се съпоставяме с Хърватия, тя е съумяла последните две години да завърши едно сполучливо участие, макар пандемията и войната в Украйна. С Хърватия влязохме дружно юли 2020г. в ERM II - чакалнята на еврозоната, и Хърватия в този момент получава удостоверение, че от 1.01.2023г. вкарва евромонетите и евробанкнотите, а за нас остава идващ период - 2024г. или различен идващ период.
Дори се откри провинен - " Възраждане ", Има Такъв Народ и Стефан Янев дърпали обратно за еврозоната?
Не мога да го разясня политически, обаче явно оказа въздействие и това, че предходната година ние постоянно правихме избори, цялостната ни политическа неустойчивост. Да, явно оказва въздействие, че ние сме изгубили скорост в този развой. Пак напомням, че Хърватия я одобриха в Европейски Съюз 2013г., а ние влязохме с Румъния 2007г. След това Хърватия дружно с нас влезе в ERM II преди две години, а в този момент сполучливо завърши процеса в границите на тези три години, които нормално се дават след влизането в чакалнята на еврозоната, а ние би трябвало да забележим какъв брой още време ще ни би трябвало.
Вчера при скандал в Народното събрание Илиян Михов от Политическа партия разяснява от трибуната, че водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов си купил къща и си обърнал парите в евро, а това не е просто удар по един съперник, тъй като хората отново ще тръгнат да си обръщат парите в евро?!
Колкото по-консолидирана е нашата позиция за еврозоната, толкоз по-добре стоим пред Еврогрупата и ЕЦБ. Според мен в такива моменти не е желателно да имаме подобен метод на изложение на разликите. Трябва да имаме по-обрана и консолидирана позиция, която да пази оптимално нашия народен интерес, като, несъмнено, продължаваме своята евроинтеграция, а еврозоната е ядрото на Европейски Съюз.
Има ли въпреки всичко политически претекст за приемането на Хърватия в еврозоната, защото и тя не извършва критерия дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, като съотношението е над 70%? Затвориха ли си очите за Хърватия, до момента в който България в 2019г. отговаряше на всички критерии за участие в еврозоната, само че тогава особено прибавиха и условието да сме членове на Банковия съюз?
Крайното решение постоянно има и политически подтекст, само че в случай че си изпълняваме добре икономическата част, тогава по-лесно се взима и политическото решение, като то е и по-аргументирано. България преди коронавирус пандемията изпълняваше всички количествени критерии за участие. Разбира се, оказа въздействие спирането на иконимическите връзки в изискванията на пандемията. Оказа въздействие и войната в Украйна, която форсира някои процеси, които бяха почнали във компаниите. Оказа въздействие и това, че имахме чести избори предходната година, т.е. получава се едно неприятно стичане на събитията, което се отрази на България за приемането й в еврозоната. Иначе ние сме една от страните в Европейски Съюз, които имат най-нисък индикатор за държавен дълг към Брутният вътрешен продукт, което ни прави да изглеждаме добре. Не по този начин стоят нещата с инфлацията и би трябвало да внимаваме с бюджетния недостиг, с цел да не се качи фрапантно.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ