Ежегодно, в края на месец ноември Националният статистически институт публикува

Ежегодно, в края на месец ноември Националният статистически институт разгласява данни за енергийния баланс на страната за миналата година.

Данните на енергийния баланс на страната показват цялостна картина на процесите, които протичат в eнергетиката от рандеман, произвеждане, преобразуването и транспорт до ползване на сила и горива. На базата на тази информация могат да се проследят разнообразни трендове, които се постановат през годините и до каква степен те водят до структурни промени в енергийната верига, разясняват от Института за енергиен мениджмънт.

Съгласно оповестените данни, през 2017г. се обрисуват следните промени и трендове:

1) Ръст на производството на първична сила, дължащ се на двуцифрен напредък на производството на въглища по отношение на миналата година

2) Ръст на вноса на сила с главен мотор - петролните артикули, чийто импорт доближава рекордни стойности за интервала от 2001 година до момента

3) Нараства брутното вътрешно ползване на сила като доближава най – висока стойност от 2012 година насам

4) В резултат на резистентен напредък на потреблението във всички сфери – промишленост, услуги, превоз и семейства, крайното енергийно ползване се приближава до равнищата на предкризисния интервал 2006-2008 година

5) Ръстът на енергийното ползване в превоза за четвърта поредна година е подбудено главно от растежа на потреблението от автомобилния превоз

6) Забележителен е скокът на крайното енергийно ползване от 24,7% на цветната металургия

7) Увеличено е потреблението от семействата на всички енергийни артикули и запаси като се изключи петрол и нефтени артикули

8) В контрастност на трендовете за растеж при потреблението на енергийните артикули, топлината сила затвърждава отрицателна наклонност и през 2017, годината е с исторически спад от 15,9% и най-ниски регистрирани равнища

9) Расте износът на сила, за което главен принос имат петролните артикули

10) Показателите за енергийна успеваемост на стопанската система са с незначителен

Забелижителен напредък от 11,6% на производството на въглища

Производството на първична сила и горива през 2017 година се е повишило с 4% и доближава до 11673.9 хил.н.е. Основен принос за това имат въглищата, чийто рандеман е повишен с 11,6% и доближава до 5669,5 хил.н.е. Ядрената сила, ВЕИ и биогорива, които следват въглищата като дял в общото произвеждане, са спаднали надлежно с 1,8% и 3,2% по отношение на 2016 година

Петролните артикули - главен източник на растежа на вноса и износа на сила

Вносът на сила и горива надвишава 13000 хил.н.е. като главен мотор на този растеж е повишения импорт на петролни артикули (5,6%), природен газ (5%) и въглища (3,8%). Продължава наклонността от 2015 година за годишно възстановяване на рекордните равнища на вноса на петролни артикули като през 2017 година той доближава 9574 хил.н.е. или 3000 хил.т.н.е. повече по отношение на 2001 година

Износът на сила и горива е 5813,3 или растеж от 2% по отношение на 2016 година като и тук петролните артикули имат главен принос. Износът на петрол и нефтени артикули е повишен с 5,5% и доближава нов исторически връх от 4880,1 хил.т.н.е..

Брутното вътрешно ползване - с най-висока стойност от 2012 година

Брутното вътрешно ползване на сила в страната (производство + внос- експорт + възобновени и рециклирани артикули + изменение на запасите –морска бункировка) е повишено с 3,5% и доближава 18884,3 хил.т.н.е., само че към момента остава надалеч от предкризисните равнища от 2005-2008 с ползване от над 20 000 хил.т.н.е. Общо доставената сила (брутно вътрешно ползване на сила – интернационалните полети) в страната е 18646,3 хил.т.н.е.

Крайно енергийно ползване - най-високо за последните 10 години

Крайното енергийно ползване е добавило още 2,7% към трите поредни години на напредък. Този растеж е подбуден от растежа на потреблението на всички сектори-индустрия, превоз, семейства и услуги.

Крайното ползване на въглищата е повишено с 11,2 %. Въпреки този забележителен растеж, то остава под 400 хил.т.н.е, което е доста по-ниско от равнищата в интервала 2001-2008, а точно сред 600-800 хил.т.н.е.

След четири години на пореден напредък, крайното ползване на природен газ се възвръща и се стреми към исторически рекордните равнища от през 2006-2008 година През 2017 година то е 1352,7 или растеж от 4%, който се дължи на нараснало ползване от страна на промишленост и семейства.

Идентична наклонност протича и при крайното ползване на петролни артикули. След четири години на напредък е достигнато най-високо равнище след 2008 година от 3408,8 хил.т.н.е.

Подобна наклонност, само че със закъснение на растежа през 2017 година е налице и при крайното ползване на възобновимите и биогоривата. Като резултат през 2017 година крайното ползване на възобновимите и биогоривата e 1378,2 хил.т.н.е., което е следващ исторически връх.

С растеж от 3,5% крайното ползване на електрическа сила доближава рекордните от 2001 година насам стойности от 2571,7 вследствие на нараснало ползване на промишленост, търговия и публични услуги, семейства и превоз.

В контрастност на трендовете за растеж при множеството енергийни артикули топлината сила затвърждава отрицателна наклонност и през 2017 година година с исторически спад от 15,9% като доближава най-ниското си равнище от 658,6 хил.т.н.е..

Индустрията - с желания към електрическата сила и изкопаемите горива

Крайното енергийно ползване на промишлеността през 2017 година е 2759,6 хил.т.н.е., което е най-високо равнище от 2009 година насам, само че остава надалеч от равнищата преди икономическа рецесия. Данните демонстрират, че химическата промишленост възвръща потреблението си, което надминава 900 хил.т.н.е. за пръв път от 9 години. Цветната металургия отбелязва впечатляващ скок от 24,7% в крайното си енергийно ползване и отбелязва нов исторически връх от 162,4 хилт.н.е. Останалите промишлености, които имат растеж на крайното енергийно ползване са: черната металургия (+6,8%), неметалните минерални първични материали (+1,3%), рудодобивна промишленост(+4,7%), машини, железни произведения и съоръжение (5%), дървен материал и произведения от него - без мебели (7,8%).

Хранително вкусовата индустрия за втора поредна година свива потреблението си и то доближава до най-ниски равнища от 227,7 хил.т.н.е. Други промишлености, които са лимитирали енергийното си ползване са: текстилната индустрия (-0,3%) и целулозно-хартиената и полиграфическа (-9%).

По отношение на типовете енергийни артикули промишлеността е нараснала потреблението на въглища (+17,3%), петролни артикули (81%), природен газ (1%) и електрическа сила (5,6%). ВЕИ и топлинната сила са останали обратно в желанията на промишлеността през 2017 година, вследствие на което тяхното ползване спада надлежно с 7% и 34,8%.

Високият растеж на ползване на петрол и нефтени артикули е подбуден от химическата индустрия, която за една година е нараснала потреблението на петрол и нефтени артикули над 5 пъти.

Рекордни равнища на крайното енергийно ползване на транспортния бранш

Потреблението в превоза бележи растеж от 2,5% и доближава 3348,5 хил.т.н.е.през 2017 година От 2001 година до момента енергийното потреблението на превоза се е нараснало с близо 70%. Основен принос за това има устойчивото повишаване на потреблението на петролни артикули от автомобилния превоз през годините. Делът на ВЕИ и биогорива в превоза остава без смяна и е в размер на 5%. Крайно ползване на електрическа енергия от бранш Транспорт продължава да бъде нищожно като остава с дял от 1%.

Ръст и при крайното енергийно ползване на търговията и публичните услуги

Макар и с по-забавен ритъм на напредък от 2,5% по отношение на предходните две години (2015: 9,5% 2016: 7,9%) крайното енергийно ползване на търговията и публичните услуги доближава съвсем 1200 хил.т.н.е., което съставлява нов исторически връх, дължащ се на растеж на електропотреблението, ВЕИ и природния газ.

Основните енергийни артикули и горива, които този бранш употребява са електрическа сила с дял от 62%, ВЕИ и биогорива (16%), топлинна сила (10%) и природен газ (8%).

Най-високо ползване на електрическа сила от семействата от 2001 година до момента

За трета поредна година бранш Домакинства усилва енергийното си ползване и доближава близо 2300 хил.т.н.е. –нива, близки до високите стойности от 2011 и 2012.

През 2017 година електрическата сила остава най-предпочетения енергиен артикул от семействата. Нещо повече - има растеж от 3,8% в потреблението за разлика от предходните три години, когато темпът на напредък е под 1%. Крайното ползване на електрическа сила от семействата е 957,7 хил.т.н.е. или най-голямо от 2001 година насам.

За разлика от миналата година темпа на напредък на крайното енергийно ползване на възобновимите и биогорива (предимно дърва за огрев) от семействата е по-скромен и спада от 5,8% (2016 г) на 0,2% (2017 г.).

През 2017 година топлинната сила, употребена от семействата, е 339,8 хил.т.н.е., което съставлява нарастване от 4,7%.

По отношение на изкопаемите горива семействата са нараснали крайното ползване на въглища с 5,4%, на природен газ с 6,9% и са свили до 1,5 хил.т.н.е. употребяваните петрол и нефтени артикули.

Без основни промени в ефикасното потребление на сила

В последните годините Евростат вкара и следи развиването на знака „ енергийна продуктивност “ (съотношение на брутния вътрешен артикул (БВП) към брутното вътрешно ползване на сила за дадена календарна година).Този индикатор за 2017 година за България е 2,35 евро/кг.н.е. и е без смяна по отношение на миналата година. За 20 години се е подобрил с над единица, само че остава надалеч от междинния за Европейски Съюз (28), а точно 8,5 (за 2016 г).

Традиционният индикатор, обект и на пресмятане при установяване на националните цели за енергийна успеваемост до 2020 година е енергийната активност (съотношение сред брутното вътрешно ползване на сила и БВП). Този индикатор също остава съвсем без смяна по отношение на 2016 година - 0,424 т.н.е за 1000 Брутният вътрешен продукт.

Съотношението на извънредно ползване към първично ползване (брутно вътрешно ползване на сила минус неенергийното потребление) на сила демонстрира каква част от вложени енергийни артикули са достигнали до крайните клиенти след процесите на превръщане и транспорт. За България този индикатор през 2017 е 53,1%, до като за ЕС(28) e 71,8% (2016 г.)