Отбелязваме Световния ден на ДНК
Ежегодно на 25-ти април се празнува интернационалният ден на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина). През 1953 година точно на този ден Джеймс Уотсън, Франсис Крик, Морис Уилкинс, Розалинд Франклин и сътрудниците им разгласяват публикации в списанието Nature за структурата на ДНК. Друго значимо за генетиката и биологията като цяло събитие е оповестяването съвсем финалното довеждане докрай на плана „ Човешки геном " на 25-ти април 2003 година
Целта на националния ден на ДНК е да даде опция на обществото да се запознае с най-новите достижения в региона на геномните проучвания и да разбере смисъла и приложението им.
ДНК конструкция съгласно Уотсън и Крик
Откритието на двойната ДНК серпантина от Джеймс Уотсън и Франсис Крик през 1953 година бележи изключителна стъпка в историята на науката, поражда актуалната молекулярна биология, която значително се занимава с разбирането по какъв начин гените управляват химичните процеси в клетките и дава реформаторски прозрения за генетичния код и синтеза на белтъци. През 70-те и 80-те години на предишния век работата на двамата учени спомага за основаване на нови и мощни научни техники, по-специално рекомбинантни ДНК, генно инженерство, вискоскоростно генетично секвениране и моноклонални антитела, техники, върху които се основава днешната многомилиардна биотехнологична промишленост. Големият прогрес в науката, а точно - генетичните отпечатъци и актуалната криминалистика, картографирането на човешкия геном и използването на генна терапия, са въодушевени от откритието на Уотсън и Крик.
В началото на 50-те години редица откриватели дефинират термина " ген " като най-малката единица генетична информация, само че към момента не знаят по какъв начин в реалност наподобява генът структурно и химически или по какъв начин се копира с доста малко неточности и висока точност и се предава от потомство на потомство. През 1944 година Осуалд Ейвъри демонстрира, че ДНК е притежател на наследствена информация при пневмококови бактерии. Въпреки това доста учени не престават да имат вяра, че ДНК има конструкция, която е прекомерно универсална и елементарна за запазване на генетична информация за приемане на комплицирани живи организми. Според тях генетичният материал би трябвало да е построен от белтъци - доста по-разнообразни и комплицирани молекули, за които е известно, че извършват голям брой биологични функционалности в клетката.
Крик и Уотсън се заемат с тежката интелектуална задача да се потопят във всички области на науката: генетика, биохимия, химия, физична химия и рентгенова кристалография. Те деликатно проучват пробните резултати на редица други учени, като се възползват от спомагателните си заложби във физиката и рентгеновата кристалография (Крик) и вирусната и бактериалната генетика (Уотсън). Двамата демонстрират, че ДНК има задоволително комплицирана и въпреки всичко елегантно елементарна конструкция, с цел да бъде молекула - притежател на живота.
На 25 април 1953 година Уотсън и Крик разгласяват своите констатации в една страница в английското научно списание Nuture със заглавие „ Структура на дезоксирибонуклеиновата киселина " и шаблонизиран чертеж на двойната серпантина от Одиле (съпругата на Крик). На първо място измежду новите характерности те разказват сдвояването на двете ДНК вериги: A = T (аденин с тимин) и C = G (гуанин с цитозин). Правилото за сдвояване незабавно предлага механизъм за прекопирване на ДНК и предаване в потомството: при последователността на базите в една верига тази на другата се дефинира автоматизирано, което значи, че когато двете вериги се разделят, всяка от тях служи като образец за синтез на нова ДНК верига. Уотсън и Крик развиват тези свои хрумвания за предаване на ДНК последователността в поколението (генетична репликация) във втора публикация в Nature, оповестена на 30 май 1953 година
Проект „ Човешки геном "
Проектът „ Човешки геном " е интернационален научноизследователски план за установяване последователността от нуклеотидни базови двойки, които съставляват човешката ДНК и идентифициране и картографиране на всички гени на човешкия геном - както физически, по този начин и от функционална позиция. Проектът за човешкия геном е публично финансиран план, иницииран през 1990 година и плануван да се реализира в границите на 15 години. До сегашен ден той остава най-големият в света взаимен биологичен план. След като концепцията е възприета през 1984 година от държавното управление на Съединени американски щати, стартира самото обмисляне, а планът започва публично през 1990 година Обявен е за съвсем приключен точно на 25-ти април 2003 година и е финиширан сполучливо на 14 април 2003 година Финансирането идва от американското държавно управление посредством Националния институт по опазване на здравето, както и от доста организации от целия свят, в това число двадесет университета и проучвателен центрове в Съединени американски щати, Англия, Япония, Франция, Германия и Китай. Проектът не съумява да подреди цялата ДНК, намираща се в човешките кафези. Той секвенира единствено 92% от последователността, която го сформира. Понастоящем не престават да се правят спомагателни разбори.
Автор: Славяна Янева (Молекулярен биолог-генетик към NutriGen )
Целта на националния ден на ДНК е да даде опция на обществото да се запознае с най-новите достижения в региона на геномните проучвания и да разбере смисъла и приложението им.
ДНК конструкция съгласно Уотсън и Крик
Откритието на двойната ДНК серпантина от Джеймс Уотсън и Франсис Крик през 1953 година бележи изключителна стъпка в историята на науката, поражда актуалната молекулярна биология, която значително се занимава с разбирането по какъв начин гените управляват химичните процеси в клетките и дава реформаторски прозрения за генетичния код и синтеза на белтъци. През 70-те и 80-те години на предишния век работата на двамата учени спомага за основаване на нови и мощни научни техники, по-специално рекомбинантни ДНК, генно инженерство, вискоскоростно генетично секвениране и моноклонални антитела, техники, върху които се основава днешната многомилиардна биотехнологична промишленост. Големият прогрес в науката, а точно - генетичните отпечатъци и актуалната криминалистика, картографирането на човешкия геном и използването на генна терапия, са въодушевени от откритието на Уотсън и Крик.
В началото на 50-те години редица откриватели дефинират термина " ген " като най-малката единица генетична информация, само че към момента не знаят по какъв начин в реалност наподобява генът структурно и химически или по какъв начин се копира с доста малко неточности и висока точност и се предава от потомство на потомство. През 1944 година Осуалд Ейвъри демонстрира, че ДНК е притежател на наследствена информация при пневмококови бактерии. Въпреки това доста учени не престават да имат вяра, че ДНК има конструкция, която е прекомерно универсална и елементарна за запазване на генетична информация за приемане на комплицирани живи организми. Според тях генетичният материал би трябвало да е построен от белтъци - доста по-разнообразни и комплицирани молекули, за които е известно, че извършват голям брой биологични функционалности в клетката.
Крик и Уотсън се заемат с тежката интелектуална задача да се потопят във всички области на науката: генетика, биохимия, химия, физична химия и рентгенова кристалография. Те деликатно проучват пробните резултати на редица други учени, като се възползват от спомагателните си заложби във физиката и рентгеновата кристалография (Крик) и вирусната и бактериалната генетика (Уотсън). Двамата демонстрират, че ДНК има задоволително комплицирана и въпреки всичко елегантно елементарна конструкция, с цел да бъде молекула - притежател на живота.
На 25 април 1953 година Уотсън и Крик разгласяват своите констатации в една страница в английското научно списание Nuture със заглавие „ Структура на дезоксирибонуклеиновата киселина " и шаблонизиран чертеж на двойната серпантина от Одиле (съпругата на Крик). На първо място измежду новите характерности те разказват сдвояването на двете ДНК вериги: A = T (аденин с тимин) и C = G (гуанин с цитозин). Правилото за сдвояване незабавно предлага механизъм за прекопирване на ДНК и предаване в потомството: при последователността на базите в една верига тази на другата се дефинира автоматизирано, което значи, че когато двете вериги се разделят, всяка от тях служи като образец за синтез на нова ДНК верига. Уотсън и Крик развиват тези свои хрумвания за предаване на ДНК последователността в поколението (генетична репликация) във втора публикация в Nature, оповестена на 30 май 1953 година
Проект „ Човешки геном "
Проектът „ Човешки геном " е интернационален научноизследователски план за установяване последователността от нуклеотидни базови двойки, които съставляват човешката ДНК и идентифициране и картографиране на всички гени на човешкия геном - както физически, по този начин и от функционална позиция. Проектът за човешкия геном е публично финансиран план, иницииран през 1990 година и плануван да се реализира в границите на 15 години. До сегашен ден той остава най-големият в света взаимен биологичен план. След като концепцията е възприета през 1984 година от държавното управление на Съединени американски щати, стартира самото обмисляне, а планът започва публично през 1990 година Обявен е за съвсем приключен точно на 25-ти април 2003 година и е финиширан сполучливо на 14 април 2003 година Финансирането идва от американското държавно управление посредством Националния институт по опазване на здравето, както и от доста организации от целия свят, в това число двадесет университета и проучвателен центрове в Съединени американски щати, Англия, Япония, Франция, Германия и Китай. Проектът не съумява да подреди цялата ДНК, намираща се в човешките кафези. Той секвенира единствено 92% от последователността, която го сформира. Понастоящем не престават да се правят спомагателни разбори.
Автор: Славяна Янева (Молекулярен биолог-генетик към NutriGen )
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ