Ежедневно се появяват истории за отнемане на деца от родителите

" Ежедневно се появяват истории за лишаване на деца от родителите им, тъй като се опълчват на подлагането им на хормонална терапия за промяна на пола! Това се трансформира в полуда. Когато се появиха феминистките, Америка одобри придвижването, като консерваторите продължиха живота си. После се появи въпросът за гей бракове и с доста запаси обществото реши, че в случай че хомосексуалистите желаят да имат отбраната на брака, това е окей. Но с трансджендърите сме в друг развой, тъй като безусловно можем да бъдем упрекнати в злонамереност, в случай че обществено пазиме концепцията, че мъжете са мъже, а дамите са дами! Не оставят хората на мира. Вместо да се приспособят в обществото такова, каквото е построено, трансджендър придвижването желае да унищожи неговите основи ". Това казва Джошуа Мичъл, професор по политическа доктрина в Джорджтаунския университет във Вашингтон, в изявление за " Фигаро ".

- Какво ни споделя обвиняването против някогашния президент Доналд Тръмп за американската политика?

- Тръмп не държи на разпоредбите. Ето за какво никой не е сюрпризиран, че е държал класифицирани документи. Поне за половин Америка не е ясно дали е имал.ftr намерения, може би просто е решил да колекционира тези документи като спомен от президентството си, тъй като това е Нарцис. Виновен ли е, че е направил някои нарушавания? Разбира се и това ме тормози. Но аз съм по-загрижен за символиката на цялата тази спекулация и метода, по който това се отразява на американската душeвност и политика.

Вляво има такива, които споделят: ние знаем, че той е замърсен, низък шарлатанин, той няма нищо общо в американската политика. А има друга секта, която въобще не се интересува дали този случай е правилен и просто желае той да изчезне от пейзажа. Вдясно последователите на “Никога Тръмп ” се радват, само че за останалите консерватори е друго. Трябва да разберете, че страната живее във времето на политиката на идентичностите. Това значи, че Америка е погълната от концепцията за непорочност и нечистотия, захласната е от концепцията да прочисти тъмните петна от нашата република. Това е остаряла пуританска тематика. И от тази позиция, за левицата Тръмп съставлява черното леке, което би трябвало да се изтрие, изкупителната жертва, която би трябвало да се изхвърли, с цел да бъде политическата общественост още веднъж чиста. Прехвърлят на негов тил греховете на общността, като концепцията е, че в случай че се почисти злото, светът ще бъде чист. Това е остаряло пуританско поверие, което датира от процесите против Салемските вещици и е вкоренено вечно в американската душeвност.

Вие имате Декарт и Паскал. Ние имаме речта на Джонатан Едуардс, просветител, чиято проповед “Грешници в ръцете на ядосан Бог ”, написана през 1741 година, се обръщаше към една Америка, обезверено търсеща избавление. Трябва да разбираме Доналд Тръмп и реакцията на десницата в този подтекст. Популярността на Тръмп набъбна доста след започването на правосъдното гонене против него, тъй като десницата е наясно, че Тръмп се е трансформирал в изкупителна жертва. Той е доказателството, че левицата желае да почисти всичко нечисто, без значение дали става дума за него, мръсните изкопаеми горива, “мръсния бял мъж ” или “нечистото християнство ”. Човек не може да разбере днешна Америка, в случай че не схване тези религиозни категории. Има доста хора вдясно, измежду които съм и аз, които мечтаят да видят Тръмп да напусне сцената. Но те го виждат и като основната фигура, доказваща, че левицата е подготвена да прочисти всяка фигура, която не се вписва в нейната визия за чистотата на Америка. А това е към този момент прекомерно! Това е повода, заради която възможностите на Рон Десантис, губернаторът на Флорида, да стане претендент на десницата в този момент са сведени до нула. За него всичко завърши. Вече е несъмнено, че Тръмп ще завоюва номинацията на републиканците за кандидат-президент, а евентуално и изборите.

Най-добрият метод да бъде надвит Тръмп е да бъде пренебрегнат. Защото всякога, когато е нападнат, американският народ, който таи инстинктивно съмнение към властта и постоянно поддържа аутсадерите, заключава, че това е “невинна жертва ”. Тази категория на “невинните жертви ” е централна в Америка. Вляво “невинните жертви ” са черните и от ден на ден трансджендърите.

- Но Тръмп не е почтена жертва. Той наруши разпоредбите. Съединени американски щати, макар всички свои тесногръд категории, които основателно отбелязахте, постоянно са били страна на законите. Законът към този момент няма ли значение?

- Именно това е казусът на ерата на идентичностите. Там върховенството на закона не води до правдивост, защота това е “бял ” закон. В идентичностния метод има правдивост, която е по-важна от закона. Девалвацията на закона, първо вляво, а в този момент и вдясно, се форсира. Това още веднъж би трябвало да се схваща на теологично равнище. Има човешка правдивост, а има и друга правдивост, галактическа, в която имат вяра последователите на идентичността. Защо Джо Байдън и фамилията му не са преследвани за корупционните си афери в Украйна? Защото левицата счита, че при Джо Байдън ще бъде приложена справедливостта на политиката на идентичността, което е по-важно от върховенството на закона. Тази обществена болест е доста рискова, както предизвестява Алексис дьо Токвил, който приканва за разделяна на политиката от религията. Ако ги разделите, ще разберете, че галактическата правдивост ще пристигна в края на времето, упражнена от Бог. Междувременно имаме несъвършено господство на закона. Но дублирам: ние живеем в нов американски миг, чийто епицентър е Доналд Тръмп, вдясно като почтена жертва, а вляво като изкупителна жертва, която би трябвало да бъде прочистена.

- Означава ли това, което описвате, че не се взема поради въпросът за рисковото му държание по време на щурма на 6 януари или безотговорността на неговите позиции по отношение на войната на Путин в Украйна? Защо да бъде определен по-рационален претендент, като Десантис,  който също се бори на фронта на уокизма?

- Спомнете си публикацията на Майкъл Антън за “полет 93 ” през 2016 година (той съпостави Америка със аероплан, който ще се размбие). Той се аргументираше, че, да, Тръмп е цялостен с дефекти, да, той може да е нарушил закона, само че ние сме в подобен рисков миг, че политиката на идентичността унищожава основите на нашата република, на нашите фамилии, църкви, на всичките ни институции. Това значи, че републиканците, знаейки, че Тръмп е лъжец, ще се обединят към него. Аз съм първият, който приема, че религиозните категории жертви и изкупителни жертви, които използваме, не ни оказват помощ да забележим ясно останалия свят и неговите рискове. Но вие зададохте съответен въпрос: за какво не Десантис. Консерваторите считат, че Десантис е по-рационален човек и това е повода, заради която първоначално имаше чист възторг към неговата кандидатура. Но след обвиняването против Тръмп той само че може да се съревновава на алегорично равнище, не е почтената жертва, в която се трансформира Тръмп от тяхна позиция. Вижте анкетите, той изостава с 36%! Ще бъде Тръмп.

- Кой е виновен за последователността от събития, довела до този миг, който наричате “политика на идентичностите ”?

- След войната през 1945 година военнослужещите се върнаха и изживяха живота си, вървешком на черква в неделя и живеейки обичаен живот. Нещата се разпаднаха през 60-те години. Църквите постоянно са били гръбнакът, най-много протестантските църкви. Но те се отклониха наляво, престанаха да приказват за грях, за виновност, до момента в който това е главната категория в Америка. Те са загрижиха извънредно за любовта към Бог. Но говоренето за грях и непорочност е в ДНК-то на нашата страна. Така че тези категории мигрираха в политиката. Ето за какво в действителност можем да приказваме за религиозно придвижване, когато приказваме за политиката на идентичностите. Това е новата неделна утринна литургия: изобличаването на белия мъж, на християнския мъж. И това се случва също в Европа, най-много в протестантските страни като Германия, Нидерландия и северните страни, които са захласнати от прегрешението. Тези страни към този момент не са способни да намерят теологичен отговор на своята фикс идея за непорочност.

- Защитниците на тези придвижвания дават отговор, че има действителна дискриминация против малцинствата.

- Разбира се. Но би трябвало да знаете, че във всички огромни градове на Америка тези идентичностни придвижвания доведоха до идването отпред на кметствата на черни елити, които се оказаха също толкоз пагубни, като и предходните бели елити. Вместо да признаят очевидния си неуспех, тези афроамерикански елити жигосаха систематичния расизъм. Това води до обстоятелството, че през днешния ден, в университетите да вземем за пример, белите, с цел да напредват, би трябвало да признаят своите “бели привилегии ”! Въпросът с расизма, който съществува във всяко общество, е да знаем по какъв начин да го разсеем. И тук има два метода: този на Токвил, който споделя, че би трябвало да работим със съседа си, което разрешава да се преборим с предразсъдъците; другият метод е християнският метод, този на покаянието и прошката. Тези два метода обаче към този момент не работят. Защото идентичностния метод отхвърля прошката…

Професорите в моя университет настояват, че всички ние сме отговорни за систематичния расизъм. Отговарям, че в случай че това е по този начин, управлението на университета би трябвало незабавно да си подаде оставката. А след това им желая доказателства. Но те не ги дават, макар че са експерти по обществени науки, които би трябвало да имат вяра на емпиричните доказателства. Повечето ми сътрудници, в това число и отляво, са ужасени и уединено ми споделят, че се опасяват да не бъдат “отменени ” от идентитаристите. Но би трябвало да кажа, че американската интелектуална десница доста ме разочарова, тъй като не е способна да осмисли това, което се случва в левицата. Тя приказва за “свободен пазар ” и традиция, напомняйки валутния дълг и дълга, който имаме към нашите татковци. Но тя не се интересува от духовния дълг, който имаме към жертвите, доста по-дълбока тематика. Левицата схваща, че въпросът за виновността е най-дълбоката движеща мощ, скрита в самите нас. Ето за какво през днешния ден тя има подобен триумф и съумя да поеме контрола на всички огромни институции. Но тя дава неверен породист отговор на този проблем.

- Политически, няма ли решение на тази рецесия да пристигна от чернокожите и испаноговорящите малцинства, които отхвърлят това расово категоризиране и желаят да бъдат третирани като жители?

- Имате право и аз работя по тези въпроси с чернокожия деятел Боб Уудсън. За мен единствено една група ще може да постави завършек на тази политика на идентичностите, това е черната Америка, тъй като политиката на идентичности е родена от същинската, дълбока рана от расизма по отношение на чернокожите. След това бе теоретизирана концепцията, че борбата за цивилен права обгръща правата на дамите, хомосексуалистите, трансджендърите и така нататък Но казусът е, че в случай че кажете, че всички чернокожи са почтени жертви, вие, както се случва в Калифорния, ще обявите, че не е нужно да идват в точния момент или да се занимават с математика, в резюме, че би трябвало да има извънреден режим за тях поради расизма. Както споделя Уудсън, виждаме появяването на потомство млади чернокожи без опит в дисциплината или отговорността. Чернокожите консерватори се афишират против тези практики. Казват, че тази политика е расизъм.

- Може би това ще се случи в деня, в който негър закостенял претендент или кандидатка завоюва президентските избори? Може ли кандидатурата на Тим Скот, негър сенатор от Флорида, да изиграе тази роля?

- Не съм сигурен. За да завоюват през 2024 година, републиканците би трябвало да имат претендент, кадърен на явен дискурс по трансджендърския въпрос, който се трансформира в централен фронт на политиката на идентичността. Засега единствено Десантис и Тръмп поддържат подобен дискурс. Хората са уверени, че могат да изгубят всичко, че страна може да им наложи неща, които те безусловно отхвърлят, като да вземем за пример отричането на разликата сред мъжете и дамите. Ежедневно се появяват истории за лишаване на деца от родителите им, тъй като се опълчват на подлагането им на хормонална терапия за промяна на пола! Това се трансформира в лудост. Когато се появиха феминистките, Америка одобри придвижването, като консерваторите продължиха живота си. После се появи въпросът за гей бракове и с доста запаси обществото реши, че в случай че хомосексуалистите желаят да имат отбраната на брака, това е окей. Но с трансджендърите сме в друг развой, тъй като безусловно можем да бъдем упрекнати в злонамереност, в случай че обществено пазиме концепцията, че мъжете са мъже, а дамите са дами! Не оставят хората на мира. Вместо да се приспособят в обществото такова, каквото е построено, трансджендър придвижването желае да унищожи неговите основи.

- За да се върнем на Тръмп, може ли паниката, която описвате, да накара нацията да оправдае идването на недемократична власт?

- От четиридесет години споделям на студентите си, че най-голямата уязвимост на демокрацията е, че елементарно може да се разпадне и да се трансформира в робия на един човек. Има го при Платон, при Токвил, това е бездънен проблем.

- Американските наблюдаващи постоянно напомнят концепцията, че единствено външна заплаха ще може да сплоти Америка. Но войната на Путин против Украйна е в ход и към Байдън надалеч няма единство…

- Демократическата партия е в миг, съпоставим с оня, който претърпя Републиканската партия през 2016 година С това имам поради, че остарялото потомство, което към момента ръководи демократическия лагер, Джо Байдън, Нанси Пелоси, Чък Шумър, е в развой на овакантяване на сцената. Това е потомство от Студената война, която схваща заплахите на путинизма. Те направиха взаимни отстъпки с политиката на идентичностите, само че Пелоси е същински политик, която познава изкуството на компромиса и иронизира идентичностната левица. Притеснителното за Европа е, че тази остаряла армия съвсем си е тръгнала. Докато те са на власт, ще има поддръжка за Европа и противопоставяне на Путин. Но моята паника е за по-късно. Абсолютно не съм сигурен, че новата Демократическа партия ще поддържа НАТО и Европа.

От републиканска страна към момента има еквиваленти на Пелоси и Байдън: Мит Ромни, Линдзи Греъм… Но казусът е предаването на щафетата. Има две възходящи групи. Едната е пприемник на рейгънистите и поддържа Украйна. Но тя би трябвало да се бори против друга консервативна група, известната MAGA (протръмписти - б.а.), които вижда външната политика на демократите като форма на уокизъм (wokisme) в чужбина. Последната група са опълчва на  неотдавнашното пътешестване на Камала Харис в Африка, където тя изнесе уроци за трансджендърите. Тази група счита, че идеологията на “будните ” отваря път за Китай и Русия в Африка и другаде и че това е добре за нас. Тази група вижда в Путин човек, който нападна неолиберализма и политиката на “будните ”. Следователно тя вижда в него съдружник, без да схваща, че Путин е екзистенциална заплаха. Така че Републиканската партия е разграничена на две. Едните към този момент не желаят да се ангажираме в чужбина, даже в НАТО. А другите, признавайки форма на болест в нашия Държавен департамент и нашата войска, които се “уокизират ”, отхвърлят да подценяват заплахите.

- Значи въобще не сте сигурен, че Америка ще остане забъркана в Европа?

- Политиката на идентичности е антизападна. Това значи, че даже в случай че сегашната Демократическа партия е ръководена от хора, които схващат смисъла на Европа, младото потомство желае да унищожи всичко европейско в Америка. Правовата страна, традицията, концепцията за националната страна. Те отхвърлят европейската “белота ” като отрова. Въпреки че подлагам на критика тяхната вътрешна политика, аз персонално благодаря на небесата, че към момента имаме Байдън и Пелоси, тъй като те схващат, че Студената война не е завършила.

Заглавието е на " Гласове "

Инфо: Joshua Mitchell: «Trump est le bouc émissaire qu’il faut chasser pour purger la république de ses fautes»

Свързани публикации: Джошуа Мичъл: Западът е подготвен да унищожи личната си цивилизация

Джошуа Мичъл: Не вярвайте на благия диктатор, който желае непременно да ни отбрани от гибелта

Превод от френски: Галя Дачкова