Жените на д`Артанян
Ежедневието на храбрите мускетари било запълнено освен с героични подвизи. В интервалите сред рисковите поръчения, които изпълнявали, смелчагите се радвали на вниманието на красиви дами. Именно перипетиите към тях съставляват най-четивната и развлекателна част на така наречен „ Мемоари на господин д`Артанян “ на Куртил де Сандра (1644-1712), където създателят развихря фантазията си, прочее, като заобикаля да загатва съответни имена.
Освен „ брачната половинка на посланика “, „ богатата вдовица ”, „ светската дама ” или „ камериерката “, там се срещат женски облици, които по-късно послужили за прототипи във великия разказ на Александър Дюма. На първо място, това е хазяйката на д’Артанян на улица „ Старият гълъбарник “, която в „ Тримата мускетари “ се трансформира в очарователната Констанс Бонасио, довереница на кралицата. Куртил, който, за разлика от Дюма, не умее да слее политическата конспирация и галантната хроника в хубав, сантиментален сюжет, я разказва като „ много хубавичка жена, почтена за вниманието, което проявявали към нея “. Нейният брачен партньор, някогашен пехотен лейтенант, предложил, по този начин да се каже, „ комфортни случаи “, тъй като постоянно пътувал и дълго отсъствал от фамилното огнище. Но, вместо този сюжет да се трансформира в драма и най-после даже в покруса, както прави Дюма, когато Констанс умира, отровена от жестоката миледи, при Куртил това премеждие става комедия: една вечер усъмнилият се ханджия, въоръжен с револвер и кама, заварва двете гълъбчета в леглото. На безстрашния мускетар не му остава друго, с изключение на да скочи от прозореца. Само по нощница, той се приземява в двора върху главите на дузина чираци, които „ се възползваха от прелестната лунна светлина, с цел да крадат месо “.
Куртил също разказва и неприятната „ миледи “, която ненавижда самоуверения гасконец, тъй като той една нощ употребявал тъмнината и се показал за нейния ухажор граф дьо Вард. В „ Мемоарите “ на Куртил миледи е щерка на французойка и британски лорд, избягала в Париж след британската гражданска война от 1642 година Тя няма клеймо на рамото си във форма на лилия. Тази мелодраматична детайлност Дюма заимствал от „ Мемоарите на граф Рошфор “, написани, прочее, също от Куртил.
Някои откриватели считат, че миледи не е изцяло измислена. Някои виждат в нея щерка на британския граф Хенри Нортъмбърленд. Тази млада дама идвала във Франция доста пъти след гибелта на брачна половинка си лорд Хей, граф Карлайл, и подготвяла брака на Уелския принц с Хенриета Френска. Според записките на Ларошфуко, откъдето Дюма също взел това-онова, тя била първо държанка на херцог Бъкингам, а след това и на Ришельо. Участвала в фамозната аферата с брилянтеното колие на кралицата. Проблемът е, че в нейния списък не е непокътнато нито едно любовно писмо и не се загатва името на д`Артанян. Галантната хроника, която по това време изобилствала с всевъзможни злословия, също мълчи по този въпрос. Това, прочее, не е изненадващо, тъй като тогава младият д`Артанян е към момента незначителна фигура.
Но има споменаване в „ Хроники от кралското преддверие “, че д’Артанян е екипирал своя полк с помощта на щедростта на някаква тайнствена „ доста богата вдовица, едвам на двадесет и две години “, която той ухажвал. Но тези „ Хроники “ не са сигурен източник. Те са ловка компилация от злословия и клюки, събрани от сборниците с галантни истории от онази ера.
Но даже в случай че всички завършения, приписвани на д`Артанян, не са напълно исторически правилни, те доста добре отразяват безредния персонален живот на младите офицери в края на царуването на Луи XIII и при регентството на Анна Австрийска. Мимолетни влюбвания, войнишко кокетничене, кръстосване на шпаги със съпруг-рогоносец или с наемници в засада, копринени стълби, преследвания от полицейските комисари… Историите от това време са цялостни с сходни епизоди, които могат да вдъхновят плодотворното перо на създателите на авантюристичен романи.
След навършване на 40-годишна възраст, когато, съгласно разбиранията на XVII-ти век, подобен мъж към този момент бил дъртак, офицерите, изтощени от галантната си независимост, били обземани, съгласно думите на Монтен, „ от меланхолично въодушевление “. Изтрезнелите фенове на свободния живот към този момент търсели не втръсналите премеждие, а единствено уютно фамилно гнездо, като се оженят за вдовица с богата зестра.
Така постъпил и д’Артанян. През ноември 1658 година кралят и кралицата-майка, съпроводена от конвой мускетари, отпътува за Лион, където херцогиня Савойска довежда щерка си на сгледа, подготвяйки я за кралска избраница.
Най-вероятно точно по време на това пътешестване нашият лейтенант на мускетарите се среща с бъдещата си брачна половинка Анна. Тя била щерка на селски аристократ, само че с доста заслужен генезис – Шарл Боайе дьо Шанлеси, барон дьо Сен. Така славният мускетар свил своето уютно гнездо.
