Ехото от протестите, с които България изпрати 2025 година, отстраняването

Ехото от митингите, с които България изпрати 2025 година, отстраняването на Мария Цънцарова и появяването на Бойко Борисов в изявление при Явор Дачков, са все събития с причинно-следствена връзка.

Мартин Атанасов се трансформира в едно от тези имена, които безшумно, само че мъчително ясно демонстрираха неуспехите на страната

С плана „ Черната писта “ той пресъздава корупцията и разпада на институциите по метод, който засрами властта и направи невероятно мълчанието. Именно поради тази гражданска храброст и публичен резултат самодейността му беше отличена с влиятелна премия за цивилен план на годината, трансформирайки Мартин в знак на будното младо потомство.

Това е и повода точно той да разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ всички тези събития

Какво остана от митингите

„ Имаме едно мъртвило сигурно, което всички виждаме. Нямаме към този момент тези ежедневни излизания на главните представители на модела, против които бяха най-големите митинги. Нямаме толкоз видното натрапване всекидневно на Пеевски и Борисов. Но най-малко съгласно мен това ще е мъртвило пред стихия.

Енергията на митингите не е изчезнала сигурно, само че празниците, времето със фамилията, спокойствието сигурно са понамалили напрежението във всеки един от нас, което беше просто неизбежно.

А другояче, митингите съгласно мен бяха против модела, по който се ръководи страната сега. Този модел се въплъщава от дуото Борисов – Пеевски, само че не е единствено той. Под този модел има една администрация, която е в хиляди. Която прави тази дребна корупция и в действителност реализира тези резултати нагоре по етажите, поради които нашата страна е на най-ниските равнища в множеството ранглисти в Европейския съюз, към този момент и в Еврозоната.

Тоест, тук не приказваме просто за едни големи обири от страна на Пеевски. Да, те ги има. Имаме доста журналистически следствия, които ги потвърждават. Но имаме надолу по етажите доста по-голяма корупция на локално равнище в другите райони. Имаме в другите министерства, в другите дирекции. Тоест, този митинг беше против модел и против всички тези хора, които крадат – по-малко, по-много и по този начин нататък. “

Как да се промени моделът

„ Промяната на този модел е, както се споделя малко метафорично, „ задача невъзможна “, само че няма накъде другояче – в случай че не го променим, ще продължим да си седим на дъното. В момента не виждам една мощ, за която изрично да кажа, че на 110% е най-хубавата опция или може да промени модела. Аз съм на 18 години и това ще са първите парламентарни избори, на които публично ще гласоподавам. Аз най-малко ще предпочитам най-малкото зло. По-добре, в сравнение с да не отида да гласоподавам и в действителност още веднъж някой да реши вместо мен. “

Един образец за тип корупция

„ Когато аз си счупя ръка, тъй като съм паднал на леда и отида в някоя болница, може да се обзаложим на какво ще се натъкна. На очакване, на опашки, на доплащане. Не дай си Боже, в случай че бъда приет в болница, евентуално ще ми напишат още 3-4-5 проучвания, просто с цел да си вземат едни пари в болничното заведение. Това е най-простичкият образец за корупция. Здравеопазването е нещо, което пази живота ни – най-ценното нещо на жителите, в действителност на страната.

Така че в действителност аз това виждам от този модел и по тази причина не желая този модел. Да, той може да работи прелестно, може да реализира по някакъв метод едни резултати, в които да се тупаме в гърдите – да, в Шенген, еврозоната, всичко е „ вързано с мен “. Но на мен не ми харесва положението, в което е страната сега. И то не е такова поради последните 4 години, както се пробват всички да го извъртят.

Така че тази смяна на целия модел не става елементарно

Първото, което би трябвало да кажем, най-малко съгласно мен – то се случва с едно болшинство, въпреки и съдружно, да вземем за пример на изборите – от над 121 депутати. Не става с малцинство, не става с кабинет на малцинството, с плаващи болшинства, със „ сглобки “, странни конфигурации и така нататък

Това е просто неработещо нещо. Говорим за едно бъдещо ръководство, което да има своите правила и специалисти, които да вземат позициите. Не хора, които просто са назначени, тъй като са нечии членове. Говорим за специалисти, които знаят и имат храброст. Така че би трябвало всички ние навсякъде по някакъв метод да се включим, да сме дейни. “

Дали младите в този момент би трябвало да си създадат партия

„ Аз не смятам за обикновено младежи на по 17, 19, 20… хайде 25 години да би трябвало да си създадат партия, да влязат в Народното събрание и ние да би трябвало да дефинираме целите на страната, по какъв начин да работи тя. Нямаме житейски опит. Нямаме знанията. Разбираемо е да ги нямаме. Стигаме досега, в който ние сме идеалисти, които се сблъскват със стената на действителността. Чисто и просто, тъй като досега сме били още дребни – излизаме от учебно заведение и се занимаваме с политика.

Аз по тази причина съм не срещу, само че не считам, че тази концепция би трябвало в този момент да се случи – „ младите да си създадем партия “. Считам обаче, че тази сила изрично би трябвало да бъде канализирана. Да не се загуби тази настървена по коленете от митингите. Да не изчезне, да отиде в канала. Освен, несъмнено, на избори да се покаже. “

Кой да резервира силата

„ Ние. Младите би трябвало да си подредим къщичката при нас, както се споделя. И да се опитаме да създадем по този начин нареченото гражданско общество, за което толкоз се борят всички. Говорим за начинания – и национални, и по места – такива, в които се събираме, приказваме си, хора от разнообразни балони. Това минава посредством същинско гражданско общество, в случай че по този начин мога да го повторя. Мога да издам, че текат такива процеси.

Със сигурност нашите слушатели могат да чакат нещо напълно скоро. Надявам се да бъдем очевидци още идващия месец, може би, на подобен вид самодейност. Защото няма по какъв начин без тях. Ако оставим всичко както си е било по-старому, може да излезем отново на площадите – евентуално след една-две години. “

Ордена на Феникса

„ Орденът, както и в Хари Потър, е изправен пред много-много провокации въобще през самото му битие. Важното е обаче, че най-после положителното побеждава злото. Както е в книгите, по този начин си мисля и за същинския свят.

Така че не трябва да се отхвърлят всички хора и проверяващи публицисти, които се борят с неправдата, с неистината, с несправедливостта. И би трябвало да знаят, че в действителност доста хора стоим зад тях и ги поддържаме. И в действителност тяхната работа е много-много скъпа за това, което всички желаеме и назоваваме „ ярко бъдеще “.

Така че да не се отхвърля Орденът на Феникса, да продължава – и се надявам от ден на ден хора да му оказват помощ и да се включваме към него. “

 

 

Източник: БНР

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News