Един от най-дългите градове в България беше емблема на НРБ
" Ех, ти, Смолян, Смолян, чудноват град си ти! Най-красив си, Смолян в Родопа, ти! ". Много смолянчани си спомнят тази ария, изключително по-възрастните и към този момент с избрана носталгия.
Смолян продължава да е хубав, само че живеещите тук понижават фрапантно с всеки минал ден. Единственият факт, който ни успокоява е, че тази наклонност се следи в цялата страна и изключително в по-малките и междинни градове на страната.
Има хора, които си спомнят за времето на соца с носталгия макар тоталитарното ръководство, репресиите, възбраната да се пътува и така нататък Най-интересното е, че хората разясняват всичко пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с известна доза мемоари, пише
В историята на актуалния град е паметна 1983 година, когато тържествено е открит новия център. Това се случва на 16 септември същата година. В наличието на Дипломатическия корпус и локалното население, Тодор Живков публично и тържествено открива новия съвременен център на града.
От едно изостанало в предишното населено място, Смолян се трансформира в един от градовете „ витрина на социализма “ по това време. Трябва да се регистрира и фактът, че грандиозният инфраструктурен план, с издигнатите монументални публични здания и транспортни уреди, изниква безусловно върху една гола поляна. Новоизграденият център на града, със забележителните си здания, чиято архитектура е съобразена с локалните обичаи и околната среда, става пример за строителството през 80-те.
Новият център се строи повече от 10 години и в него взе участие цялото локално население.По това време имаше анекдот: „ Защо няма мухи в Смолян, тъй като са на бригада “. „ Много беше церемониален този миг на откриването на Новия център. Усмихнати и щастливи хора ще живеят в един нов град “, спомня си 78-годишната Снежана.
По това време Смолян е достигал на моменти съвсем до 50 хиляди души. По заведенията нямаше места… „ Беше радостно, смеехме се, бяхме щастливи. Никой не говореше за безпаричие, за заболявания, нямаше боязън за утрешния ден. Не се плащаше нито при лекаря, нито при зъболекаря. Със брачна половинка ми ни опростиха заем от 10 хиляди лева, с който си купихме апартамент. Условието на страната беше в границите на три години да родиш две деца. Дъщеря ми беше на една годинка и след две години се роди и сина ни. Каквото и да приказват обществената политика беше на равнище „, споделя спомените си 52-годишната Даниела.
Още в
Смолян продължава да е хубав, само че живеещите тук понижават фрапантно с всеки минал ден. Единственият факт, който ни успокоява е, че тази наклонност се следи в цялата страна и изключително в по-малките и междинни градове на страната.
Има хора, които си спомнят за времето на соца с носталгия макар тоталитарното ръководство, репресиите, възбраната да се пътува и така нататък Най-интересното е, че хората разясняват всичко пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с известна доза мемоари, пише
В историята на актуалния град е паметна 1983 година, когато тържествено е открит новия център. Това се случва на 16 септември същата година. В наличието на Дипломатическия корпус и локалното население, Тодор Живков публично и тържествено открива новия съвременен център на града.
От едно изостанало в предишното населено място, Смолян се трансформира в един от градовете „ витрина на социализма “ по това време. Трябва да се регистрира и фактът, че грандиозният инфраструктурен план, с издигнатите монументални публични здания и транспортни уреди, изниква безусловно върху една гола поляна. Новоизграденият център на града, със забележителните си здания, чиято архитектура е съобразена с локалните обичаи и околната среда, става пример за строителството през 80-те.
Новият център се строи повече от 10 години и в него взе участие цялото локално население.По това време имаше анекдот: „ Защо няма мухи в Смолян, тъй като са на бригада “. „ Много беше церемониален този миг на откриването на Новия център. Усмихнати и щастливи хора ще живеят в един нов град “, спомня си 78-годишната Снежана.
По това време Смолян е достигал на моменти съвсем до 50 хиляди души. По заведенията нямаше места… „ Беше радостно, смеехме се, бяхме щастливи. Никой не говореше за безпаричие, за заболявания, нямаше боязън за утрешния ден. Не се плащаше нито при лекаря, нито при зъболекаря. Със брачна половинка ми ни опростиха заем от 10 хиляди лева, с който си купихме апартамент. Условието на страната беше в границите на три години да родиш две деца. Дъщеря ми беше на една годинка и след две години се роди и сина ни. Каквото и да приказват обществената политика беше на равнище „, споделя спомените си 52-годишната Даниела.
Още в
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ