10 предимства на малките градове
Ех, дребните градове. Тези китни, спокойни местенца, от които множеството сме тръгнали… безусловно. Все повече от жителите им ги напущат в дирене на щастието, казано на езика на приказките. Но намираме ли го в действителност? Докато се чудите сами, ние ще ви помогнем с достигането до изводите като ви напомним кои са преимуществата на по-малките градчета.
Номер едно в листата и в действителност много значимо е . Докато сме в разгара на младостта, множеството не отразяваме шумотевицата като проблем. Та ние стоим до 6 сутринта в бара на другия завършек на града. Всъщност обаче, той може да бъде доста провокиращ за нежните ни тъпанчета… изключително когато си, както се споделя – супер изтощен, две не виждаш. А неналичието на нужната отмора и сън, несъмнено води до неспокойствие и мрънкане, което пък е досадно за другите към нас.
Много е хубаво да си отвориш прозореца необятно рано заран и да вдишаш , галещ те нежно по бузата, нали? Да, но това не е изключително постижимо в мегаполисите. Напълно обикновено. При съществуването на толкоз трафик, опцията да се сблъскаш с кислорода, излязъл на разходка без приятелката си въглероден диоксид, не е доста огромна.
ни препраща към различен кофти фактор в огромния град, който в действителност може да ти опъне нервите до дъно – пренесалеността. Става 17:30 часа, осъзнаваш, че нямаш вечеря и решаваш да отидеш до супермаркета преди да си изпаднал в въодушевление „ гладна мечка, преди малко станала от зимен сън “. Сагата обаче в действителност се трансформира в турски сериал, тъй като, откакто прекрачиш прага на магазина, пред теб се обрисува полесражение, в което би трябвало да се сражаваш за последната купичка фасул. Дори не ми се приказва за чакането на опашките и вайкането на касиерката, тъй като към този момент ѝ е писнало да ви обслужва. И тя е човек въпреки всичко!
Най-накрая идва твоя ред и се оказва, че цената на кг домати е доста по-скъпа, в сравнение с ти се е сторило на теб. На всичкото от горната страна обичаното ти, нормално на ниска цена вино, са му вдигнали цената с още 2 лв.. Ей, в този момент към този момент крепко се изнерви. Макар в последно време на всички места в питателните вериги и по заведенията да се следят прекомерно европейски цени, то в дребните градове е .
Купил си си прехраната за вечерта, само че настроението ти към този момент е тотално скапано. Следобедната сънливост у вас ти се отрази добре, досега, в който престъпи прага на входната врата. Не единствено че се изнерви, поради мръсотията към контейнерите, но и тия в супермаркета…Е, бива ли?! Поради неналичието на толкоз доста хора и множеството предприятия, компании и транспортни средства в дребните градчета, нескрито излиза и прелестното . А това в комбиниране с по-евтиния метод на живот несъмнено от мента, мащерка и маточина.
То това е супер, обаче откакто се навечеряш и ти стане тежко от преяждане, те спохожда мисълта за бъдещето. В мегаполисите заплатите са по-високи, само че пък и конкуренцията си я бива ужасно доста. Ами в този момент какво? През главата ти минава мисълта, дали да не се прибереш в родния си град и да започнеш работа в магазина на вуйна Пенка. Тя сигурно ще ти обезпечи работна позиция. Плюс, че знаеш, че даже и да се кандидатираш за общински консултант, , тъй като съседът ти ще прави същото, само че в София.
Дотук добре, само че все в миналото ще ти стане скучно. Обикновено постоянно има какво да правиш, а в дребния град заниманията са по-малко. Ето тук идва следващото „ НО “. Неналичието на доста места за харчене на пари, значи единствено едно – за в действителност по-важните неща в живота. Да не забравяме, че и в по-малко обитаемоте места нощни заведения има!
Времето внезапно минава, към този момент си приключил университет и ставаш на заветните 27, избрани като добра средностатистическа възраст за основаване на семейство. Сутринта се събуждаш от отрезвителния пестник на живота, не на майка ти този път, тъй като отново си се прибрал в 6 сутринта, а си споделил, че отиваш да ядеш пица на половин цена и ще се върнеш до два часа. Потупваш се по рамото и осъзнаваш, че искаш да създадеш корени на място, където освен ще отгледаш децата си на мира и ще ги възпиташ без спомагателното неприятно въздействие на огромния град, само че и ще си при твоята шушулка, от която си се пръкнал ти – едно малко грахово зрънце. Защото няма по-хубаво от това единствено за 15 минути, а те .
Ех, дребните градове. Май не са за изпускане.
