Egon Schiele (1890 ~ 1918) Когато нацистите идват на власт

Да ограничаваш артист е като да убиеш новородено ~ Егон ШИЛЕ

Egon Schiele (1890 ~ 1918)

Когато нацистите идват на власт не разрешават творчеството на Егон Шиле, дружно с това на учителя му Густав Климт. И това е обикновено – тоталитарните режими не търпят свободния дух. Така е с всички велики създатели – геният се опълчва на канона, бездарието го величае.

Егон Шиле се счита за най-яркия представител на австрийския експресионизъм. Макар че напуща този свят единствено на 28 години, оставя творби с толкоз присъщ самостоятелен отпечатък, че е невероятно да се сбъркат с ничии други.

Започва образованието си в Института по изкуства и занаяти във Виена, само че усеща, че вместо да развива гения му, образователното заведение го лимитира. Решаваща за него като създател е срещата му с великия Густав Климт през 1907 година Климт, впечатлен от младия художник, даже разменя част от рисунките си за част от неговите. Двамата художници построяват извънредно тясна художествена и персонална връзка.

Акцентът върху голото женско тяло е сплотяващ в творбите им, само че разликите сред тях са основни. Докато Климт се концентрира върху чувствеността и образността на един отиващ си свят на лукс и аристократизъм, мотивацията на Шиле не е единствено в еротичното, а в измъчващия полов нагон, сразяващ всевъзможни табута.

И двамата творят във времето, в което психоанализата потегля по света, и за наблюдателното око не е по никакъв начин мъчно да открие тази връзка, изключително в творчеството на Шиле.

Вероятно под негово давление Егон взема решение да напусне Академията едвам на третата година от образованието си и основава Нова Арт Група, дружно със други свои недоволни състуденти.

Това е времето, когато с помощта на Климт, Шиле среща други светила – Едвард Мунк и Ван Гог, освен това на свои изложения.

Свободата, която получава след напускането на Академията, му дава опция напълно на воля да изследва най-интересните за него тематики, а точно човешката форма и човешката половост.

Pair embracing, 1917

Two Women

Това, несъмнено, му навлича значително проблеми. На обществеността в дребните обитаеми места, където избира да живее художникът, по никакъв начин не се харесва, че той наема млади девойки, с цел да театралничат за картините му. Освен това студиото му се трансформира в котило на млади нарушители.

Това води до ареста му през 1912 година с обвиняване в съблазняване на младо момиче. Полицията иззема повече от 100 негови рисунки, като назовава изкуството му порнографско.

В съда обвиняванията за обезчестяване отпадат, само че го признават за отговорен в излагане на показ на еротични рисунки тук-там, налични за деца.

В съда съдията демонстративно изгаря на пламъка на свещ една от „ непристойните “ му рисунки.

Шиле прекарва 24 дни в пандиза, като употребява това време да твори. Създава серия от 12 рисунки, изобразяващи тъгите му на това грозно място.

През 1915 подписва брак и макар експлоадирането на Първата международна война и активизирането му като писар (тъй като се слави с красивия си почерк), той не стопира да рисува. Творбите му демонстрират зрялост на актьор, който упражнява безспорен надзор над гения си.

Участва в 49-тата галерия на Сецесиона, където жъне нечуван триумф и се трансформира в издирван художник. Следват още доста изложения и артистични триумфи.

Но всичко това бива без време прекратено от Испанския грип, който през 1918 година стига и до Виена. Болестта отнася бременната му в шестия месец брачна половинка, а три дни по-късно и него. Той е едвам на 28 години. Тези последни три дни прекарва, скицирайки младата си жена.

Днес картините му се намират в галерии и частни сбирки на петте континента. Най-голямата сбирка с повече от 200 негови творби е събрана в Leopold museum във Виена.

Self Portrait with Raised Bared Shoulder, 1912

Да ограничаваш актьор е престъпно закононарушение. Това е като да убиеш новородено.

Не отхвърлям, че съм направил рисунки и акварели с сексуален темперамент. Но те постоянно са творби на изкуството. Няма ли създатели, които да рисуват еротични картини?

Вярвам в безсмъртието на всички същества.

Всичко е мъртво, до момента в който не оживее.

Наблюдавам най-вече физическото придвижване на планините, водите, дърветата и цветята. Всичко на всички места прилича придвижванията на човешкото тяло, които са същите като импулсите на наслади и страдалчество в растенията.

Всички красиви и благородни качества са обединени в мен... Ще съм плод, който ще резервира безконечната жизнеспособност, даже след изгниването си. Колко ли велика би трябвало да е била насладата ви, с цел да ме родите?!

Lovers, Self-Portrait With Wally, c.1914-1915